С всяко утро тичам към себе си,
както в дългото парещо лято.
Този вятър оплита косите ми,
а очите са мидни остатъци.
Всички думи са вятърни мелници. ...
Минзухарчета-пендари, слънцето сте сбрали.
Пътьом сте се пръснали - наниз кехлибари.
Мънички ръчички, боцнати с иглички.
Сбират обичта си във букет-жълтички.
Сънени кокиченца, още във пижами - ...
Стихче първо, на което не му измислих заглавие
В кризата България студува,
на мен замръзна ми сопола,
но това не ме интересува,
щом имам си геврек и Coca-Cola. ...
Прокълни ме. Знам, че ти горча.
С думи тежки често те заливам.
Знам, че уморен си през нощта
с образа ми само да заспиваш.
Помисли - любов ли е това? ...
Любовта е по-силна от всичко!
Стоим двама, хванати за ръце
на прага на Ада, гледайки се лице в лице…
А около нас роднини, приятели – зверове!
Търсят начин да ни разделят те. ...
Стоиш пред мен и аз те виждам,
но няма пламък на страстта,
какво ни свързва аз не виждам,
но съм пред теб и мълча.
Мълча и гледам, взирам се в небето, ...
Моята скъпа приятелка
Приятелка моя си ти най-добра,
защо ли толкова си те обичам?
Защото може би се познаваме от деца
и в приятелска вярност за цял живот аз ти се вричам! ...
Мило дете, ти растеш в свят жесток,
който убива най-вече добрите.
Ти още не знаеш що е порок
и каква е мощта на парите.
Човек за човека е вълк, сине мой, ...
Обхождам с устни цялото ти тяло,
прокарвам пръсти през косите ти,
целувам топлите клепачи премаляла,
докосвам устните, лицето и очите ти.
Потръпвам в топлата прегръдка свита, ...
Не си представях любовта така -
канарче на балкона, прани дрехи.
Дежурните кафета, все на крак.
И въздух отеснял, познат и рехав.
Достатъчен за старите саксии ...
Първото кравайче
Хрупкави кравайчета баба ни изпече.
Двамата с сестра ми бутаме се вече
кой да изпревари, първото да грабне -
ние на закуска винаги сме гладни. ...
И звездите са свалени, и нощите отъмняха
някъде под твойта стряха,
където пеят серенади и луната дреме,
където глупците губят своето време
в опита си да те трогнат, ...
Разлиствам се във хиляди посоки
и всяка фибра в мен е нежност,
и всеки дъх към тебе води,
и всеки полъх е една безбрежност...
И всяка стъпка е почти безкрайност, ...
Ето, казах ти да дръпнеш щорите!
Слънцето влезна в очите ми, за да ме събуди, а вече
бях будна или така си мислех в будния си сън с отворени очи.
Ставаш. Направи кафе и за мене!
Пак си сложил малко захар, ...