Poetry by contemporary authors
Какво от туй 🇧🇬
усмивката и погледа студен.
Угасналият пламък тъй вълшебен,
вълшебен не е вече той за мен.
Разбирам неизказаната мисъл ...
Мрачноглед 🇧🇬
Животът е низ от абстиненции.
Днес ти липсва това, утре - друго.
Над смъртното легло висят претенции,
подклаждани от хиляди заблуди. ...
Не принадлежиш 🇧🇬
обръщаш глава - за последно твоето красиво лице.
Прахта под краката ти танцува
танца на последното сбогом.
Ти не принадлежиш на тая грозна земя, зная това, ...
Утре ще ме запалиш наново (На разсъмване) 🇧🇬
(На разсъмване)
На разсъмване ме гасиш.
Още паря.
Шепот мъглив ...
Плача! 🇧🇬
морето ми липсва,
да лъхна от смолата на бора,
в утрото ранно на планинските двери.
Цяла вечер, сред шум, смях ...
Откровение 🇧🇬
Очите ми са толкоз бистри.
Душата ми във тях се мие.
Дори душата ми да иска,
от тях не може да се скрие. ...
Сънищата гаснат с утринта 🇧🇬
не го прославяше пред светлите икони.
От него искаше единствено… пожар,
да стъпва във душата му разголена.
Желаеше го непринудено, като дете, ...
Замълчи, Малката... 🇧🇬
Замълчи, Малката...
Нека не говорим,
нека телата дори да мълчат.
Ти си луда ...
За малко съм на този свят 🇧🇬
въздишка, порив, стон.
Душата ми е цъфнал цвят,
а вярата - озон.
Криле си нямам, но летят ...
Горско другарче 🇧🇬
из шумака се подава.
Сякаш слънце отразено
личицето му огрява
и ми стопля в миг душата. ...
Оптимистично 🇧🇬
Прекатуриха се няколко стрелки...
(часовниците само кръгли бяха),
на Времето жестоки часови,
отмерваха, за миг дори не спряха... ...
Мъничко любов... 🇧🇬
Ти си там, откъдето в мислите си не си тръгнах…
Но денем ти не ме търси -
очите ми привикнаха към тъмнината -
нощем аз сама при теб ще дойда. ...
Ти се будиш 🇧🇬
огряна от ведрите лъчи
на неизреченото утро
и усмивката ти е родена
от шепота на ангелски коси... ...