Уникални сме само за краткия миг,
с очите на времето откраднали щрих.
За цял живот да сме роптали,
за този миг навярно сме живяли...
Протягали сме смело в пламъци ръце, ...
Ти каза, че аз съм приятно момиче
и искаш често да излизаме заедно.
Ти каза, че аз съм духовито момиче
и с мен винаги ти е весело.
Ти каза, че аз съм умно момиче ...
Аз не съм неочаквана. Бавна съм
като късно и дълго танго.
Ти не ме предусещай! Не трябва.
Сътвори ме от пръст и дърво,
за да бъда отново безименна, ...
Ще ти дадат ли знак очите ми,
ако решиш от мене да си тръгнеш,
ще се разкъсват ли душите ни,
ако сърцето ми във миг изтръгнеш.
Ще избуят ли тръни на забравата, ...
Приятелство може би?!
Дали боли ме, че едно приятелка загубих,
не, не мисля дали си заслужава и сълза,
защото писна ми от детските игрички на света.
Вяра? О, дали я имаше във мен, едва ли!? ...
Мен всички ме имат и никой ме няма.
До болка еднаква, до безумие различна.
Днес тъна във тебе, моя любов, голяма,
а утре твоя най-добър приятел ще обичам.
Аз искам любов, но и искам безкрая, ...
Приказка за Вярата
на Оня Свят (“Доносник”)
Убий българина ("доносника") (по Левчев)
Отново се връщам! И отново все този рефрен!
Отново си казвам – жалко, отново е същото. ...
Ти нежна струна дръпна в моята душа
и мислите ми странно завъртя,
пробуди ми ти всички сетива,
изпълни ме със звук и светлина.
И цялата си нежност ми дари, ...
Моята съдба
Вървя по пътя, който сам си начертах,
несигурен съм и дори изпитвам страх.
Във себе си не мога даже да повярвам,
не знам как мога тъй да продължавам. ...
"Остави ме" - крещиш в лицето ми сега
и захвърляш настрана това,
че постоянно съм се опитвал да те разбера,
че не съм аз твоят първи враг,
че винаги съм се стремял ...
Остави ме под покрива свой да остана,
от чадъра ти капе нечиста вода.
Не превръщай живота ни кратък във драма,
щом вече си тръгнал по друга следа.
Остави ме под покрива свой да остана. ...
За малко да помисля, че си моя.
За малко да се сетя, че не знам.
За малко да порастна от неволя.
За малко да потъна в черен срам.
За малко аз простих на свойта воля, ...
Аз я помня - голямата жълта луна.
Търколила се като медена пита.
А под нея и под звездите
в декемврийската вечер се скитах.
Аз я виждам над мен всеки път, ...
Това съм аз, завинаги скитаща,
търсейки свещения бокал.
Пребродих хиляди светове,
за да открия обетованата земя.
Изглеждаш като дете, изгубено в гората, ...
Обичам градчето си прекрасно,
с уличките малки, къщите старинни...
тук в любов и щастие израснах,
радвах се и сълзите си проливах.
Часовникът на центъра стои си, ...
Пийваш чашка, пийваш две, а времето тече.
Палиш си цигара, поглеждаш я след малко,
а цигарата догаря.
Като твоя собствен, тъй жалък, изтерзан живот.
Наливаш си в чашата отново, ...
В синевата скрита, луната не изгря,
а като призрак театрално се показа,
закачайки клоните със скъсани лъчи.
Звездите потънаха в гузна мъгла
и небето остана без очи. ...