Poetry by contemporary authors
Очи потайни 🇧🇬
с хладна нежност покоряват
дори замръзналата топлина.
В бяла нощ излизат и
с невиждащ поглед ...
Какво съм? 🇧🇬
Птица? Листенце? Трева?
И защо не откривам място за мен на света?
Птица не съм -
аз отдавна нямам крила! ...
Амстердам 🇧🇬
да убие времето,
да го
счупи,
нарани, ...
Пустинята със вятъра се любеше 🇧🇬
гореше във очите им небето.
Бяха чакани като вода в пустинята,
да приютят при себе си сърцето.
Устните сами рисуваха по въздуха, ...
Изказано 🇧🇬
в които любовта ме пленява.
Как да напусна прегръдката,
която топлината ми дава.
Как да спра сърцето си ...
Мъже!!! 🇧🇬
колко жестоки и долни.
Не знаят ли, че от това боли.
За тях е неузнаима тази болка,
женското сърце единствено боли, ...
Самотата ражда болка... 🇧🇬
студът сковал е малкото сърце
и ето самотата тъй омразна,
оставя белег върху моето лице.
И тъмнината в душата ми нахлува, ...
Тъжен зов 🇧🇬
"Погали ме " - казва косата.
"Не си отивай" - казват сълзите.
"Обичам те" - крещи до болка душата.
Всичко в мен те зове, но ти не чуваш и тихичко си отиваш. ...
Сказание за чистата сълза Песен - Х 🇧🇬
Страшната битка затихваше бавно
в бледо лилавия утринен хлад.
Чезнеха черни рояци безславно,
щом на небето се върна денят. ...
Оставане 🇧🇬
Само в спомен... само в прах...
Бездна без начало и без край.
Нощен вятър шумолящ
и заплитащ се в листа. ...
Вина 🇧🇬
на П.
С черноока жена
чаша черно кафе
някой ден ще изпия нарочно. ...
Предел в годините достигнах 🇧🇬
Предел в годините достигам,
а все по път трънлив вървя.
До кога ще трябва да се боря,
дори без шанс да победя. ...
Кухненска басня 🇧🇬
От приборите, дето по стелажа
окапват се от чистата вода,
един капак се правеше на важен:
"За мене няма тенджера достойна - ...
Либра 🇧🇬
от злините – също.
Но и в туй не съм единствен,
та е сладък къшеят
като седнем по приятелски ...
Ако не умеем... 🇧🇬
идва от безкрая на тъмното,
отразява се в нас
и част от нея се връща в отвъдното.
Животът е тъмнина, ...