Poetry by contemporary authors
Кълвача припознаха за герой 🇧🇬
да пийнат лимонада на обяд.
И да направят план във планината
против един противен дървояд.
Той бе едно… всеядно насекомо! ...
Графитен щрих 🇧🇬
Ридае облак с бисерни сълзи.
От болката аз глътчица отпих.
В мен чернотата пагубна пълзи...
Търгувам и се чувствам тъй сама, ...
Пазете чудесата на гората 🇧🇬
Дечица, знаете ли как,
Природата е толкоз чудновата,
Със своите цветя, тревички и букак?
Пчеличките - работни насекоми, ...
Какво си, Родино? 🇧🇬
препускал към земя омайна?
През Дунава намерил брод,
страна да съгради... днес знайна?
Огнище сбрало топлина ...
Страната на разбитите мечти 🇧🇬
... лъжата, че живея си щастливо с три бири и лула каба тютюн
връхлита ме, жестока като бивол и по-свирепа даже от тайфун,
не зная вече на кого да вярвам – дали на някой властен политик,
и като гракне пролетният гарван, да си посрещна бъдещето с вик, ...
Татуировките 🇧🇬
Казва човек все едно - знакът този вечен в мен ще бъде.
Случва се обаче, символът изчерпва свойта сила пред човека.
Ще го изтрия, как ще го изтриеш - много трудно!
Освен това, усетил силата тяхна, хазарт се появява. ...
Ново два/на/йсет 🇧🇬
Принцът – няма виза.
Вместо него – мишка
в стаята ѝ влиза.
Феята – в оставка. ...
Сред 7 000 000 000 светли птици 🇧🇬
... на път поел с разпъната душа, която знае две – и помни двеста,
започнах все по-често да греша в мълчанията, в думите, във жеста,
тъй нелогичен и несъвместим, дори на стих, с препускащото Време,
в един живот без маска и без грим! – седя и чеша голото си теме – ...
Смешен плач 🇧🇬
някъде, избягал в чужбината.
Да трудно е днес в родината,
но теб те няма тук в татковината.
И все вселяваш в другите вина, ...
Но под лепеното илюзиите светят 🇧🇬
да критикуват, без да нараняват.
Като въздишка да отнемат болката,
а вземат ли я - радост да даряват.
Все търся думите - разделящи по равно ...
Сбогом, красавецо! 🇧🇬
Към Санта Ана духаше сироко.
Усещам поглед като хладна цев.
Безмилостен. До степен на жестокост.
А аз самата съм оголен нерв. ...
Любовни земетръси 🇧🇬
... когато дъжд качулката ми ръси и скитам се във София без цел,
мечтая си любовни земетръси! – със теб във някой столичен хотел,
да каже благият администратор: – Добре дошли във стая № 3! –
да ни направи бодигардът вятър с: – Обичайте се, хора, до зори! ...
Димитровград 🇧🇬
в Града, докоснал синева,
под слънчевия диск огромен
издигащ своята снага.
Легенди тук шепти Марица ...
Осъзнаване 🇧🇬
Къде сме ние?
Кое е мястото наше - знаем ли?
Сражават се тайно и явно уж-другарите
Тъпият-умният кой-кой е. ...
Учителят по Български език 🇧🇬
... никога до днес не съм се питал бил ли съм наистина щастлив? –
май, веднъж, когато бях учител – с дневник, тебешир и чер молив,
с бял чепик, сако и вратовръзка! – грейваха ме тридесет слънца,
и – дъската с гъбата излъскал, питах с обич: – Как сте днес, деца? – ...
Пролетна кушия 🇧🇬
слънчевите кичури за дни.
Захароса се денят, сладни
и животът, перчи се петлето.
Облаците скоро отъняха, ...
Когато срещу мен е огледалото 🇧🇬
аз вглеждам се пак в себе си и мисля:
''Къде сгреши детето в мене - бялото,
и твърде много от живота ли поиска?''
Имаше надежди и мечтаеше ...
Лъжа 🇧🇬
Не знам какво от утре предстои на всички мои братя и сестрици –
живота – в светли розови бои! – рисуват ни го цял куп политици.
И всички те са толкова добри, и как си вярват в бъдещето леко! –
но всички – до един са маскари! – с печата на Щастливеца Алеко. ...
Дали 🇧🇬
със тебе двойка сме били?
Далѝ душата ти е сродна
със моята душа, далѝ?
Когато ме погледнеш, ...