Poetry by contemporary authors
Прошка "до поискване" 🇧🇬
хвърлен небрежно. Като по пес.
Изворът чист на душата ти мътят.
Тъй беше вчера, така е и днес.
А ако нявга (дай, Боже!) да бъде, ...
Неочакван сняг 🇧🇬
Някой беше отчупил от хляба си
и оставил пред къщния праг
седем-осем измръзнали залъци –
тиха радост за брат – и за враг. ...
Политическо размишление 🇧🇬
но ни пари тази слава.
Куп юнаци в парламента
ни купуват за момента,
в друг момент ни препродават ...
Светлосенки 🇧🇬
отразени във мойте очи,
и желание силно за пролет,
за красиви и слънчеви дни,
за дървета от цвят натежали, ...
Сбъдване на чудесата 🇧🇬
... и, всъщност, за какво ми бяха всички тъй земни – и неземни чудеса,
да ме приспиват пролетните птички, да се събуждам в утринна роса,
в безсмъртните капани на живота, в безсмислиците светли на смъртта
да вярвам все така, че с Пипилота чорапче – за надеждата! – плета, ...
Апева „Студио Х“ 19 🇧🇬
На слука стрелял,
трупа зарих.
Брегът бе
ронлив, ...
Ти допиши красивите слова 🇧🇬
и мисли, че духът ми е прекършен. Ех, друже стари, пак не си разбрал.
Не плача аз, сълзите на небето оплакват тихо грешната съдба.
Аз просто нося времето проклето, жигосало ми кръста на гърба.
Не ме прекършват бури, урагани, инатът ми за трима ...
Осъден на Живот 🇧🇬
... понякога ми става много тъжно дори и в най-приятелския кръг,
по своята невидима окръжност животът ме върти като чекрък,
помъкнал кукувичите си прежди, играе на "примък-отмък" със мен,
не ми оставя никакви надежди, и – все излъган, свършва моят ден, ...
Народна дрямка 🇧🇬
по козината някой да те сресва,
по козината някой да те скубе
и вярваш, че в апашите е влюбен.
Позорно, но спането е отмора ...
Ти ли 🇧🇬
идваш при мене в нощта,
ти ли, неземно творение,
носиш за мен красота!
Ти ли изпълваш сърцето ...
Народе??? 🇧🇬
... не зная до кога ще издържа с ужасното търпение на бивол –
да вярвам сляпо в гнусната лъжа, че всички си живеем тъй щастливо,
оповести го даже bTv! – народът е доволен, сит и весел,
цял ден си пее „Карай да върви!“, дори сълзата сторил си на песен, ...
На тръгване какво ли завещаваш 🇧🇬
Какво ли даваш като нямаш нищо
Като мълчиш говори твоето лице
С очи затворени какво ли виждаш
Какъв ще бъдеш днес напук на вчера ...
Дежавю 🇧🇬
За първи път съм в този град
А всичко ми е...
странно, някак си познато
Отвесва се перде ...
Апева „Студио Х“ 18 🇧🇬
К а к з а б о л я м е –
пусна ми кръв!
Ч и ф т е т о
грабнах ...
Един балканджия 🇧🇬
Отново той е с перото си в ръка,
реди с усмивка своите слова.
Раздава своята душа на хората,
а наградата му е думата Благодаря. ...
Паяк мрежа си плете 🇧🇬
във килера си плете.
Скрит на тъмно – тихо, мирно
хваща бримки със краче.
Но откъде ли буболечка ...
Братчето е мой късмет 🇧🇬
няма аз да бъда сам.
Днес кокичета на двора
разцъфтяха. Вече знам,
появят ли се, че щъркел ...
Суицид 🇧🇬
Мисли.
Емоции.
Мит.
Грубост. ...
Най-голямата торта 🇧🇬
С богата глазура от шоколад.
Но всяка сутрин с дребни монети
си купуваше само два геврека.
За толкова стигаше пенсията ...
Момчето си отива 🇧🇬
и никой май не го видя.
Другаде сега заспива,
под чужда, някоя луна.
А стъпките му още виждам, ...
Малък заем от Вивалди 🇧🇬
... по разнебитения свят
каручката ми си скрибуца –
дали ще хапнем за обяд,
не знам, с кобилката ми куца. ...
Аз ли бях това? 🇧🇬
правилата на тоя живот –
как да съмне, кога да се плисне
светлината през нощния борд,
нито колко да бъдат в неделите ...