Poetry by contemporary authors
У мен нощуват ангели 🇧🇬
Не знае никой пътя на душата –
как идва, как оттук си тръгва, страда ли...
Когато сняг затрупва необята,
аз зная, че у мен нощуват ангели. ...
Един ден от моя живот 🇧🇬
... изпих до дъно светлия си ден
и изпроводих залеза на хълма,
спокоен съм – Бог тихо бди над мен
и всеки миг със кротост ме изпълва, ...
Дилема 🇧🇬
даже храстът с рози е цъфнал
от зимното топло дихание,
награда за твойто търпение.
Да останеш е толкова трудно, ...
Когато се срещнем 🇧🇬
и лято посипе пак златни лъчи,
когато усетя, че тебе те има,
със обич сърцето ми ти докосни!
Ще бъде вълшебно най-синьото лято, ...
Апева „Студио Х“ 15 🇧🇬
Тя – каратистка,
аз – градинар,
започна
„спорът“ ...
Целувка 🇧🇬
И се сляха във вечна целувка
Че си знаеха, това е съдбата
Да са заедно вечно ,
и да са вечно, ...
Невидимото виждам в теб с любов 🇧🇬
за този свят напълно нереална.
За мене тя е повече от зов
и повече от тайнствено астрална.
За този свят напълно нереална ...
Път към вечността 🇧🇬
никой не е завинаги на Земята,
но не плача, че тъмен е светът,
с болката пречиства се душата!
Не плача, че туй ще стане и с мен, ...
Един български поет 🇧🇬
Сега заспиваш пак отново уморен,
в борбата с болестта, приятелю мой.
Но в теб останала само Тя, Вярата,
твоята единствена добра приятелка. ...
Неблагодарница 🇧🇬
Като сенки картини паметни изникват
Спомени напират, сърцето й се свива…
Болезнените мисли защо не притихват?
Очи затваря. В сън кошмарен се унася. ...
Хайку ( Природа) 🇧🇬
Слънчев площад със
паметник - с гълъби,
накацали го.
*** ...
Животът ни на обич е убог 🇧🇬
в конкурса на издателство "Лит Дизайн"–
"Забравеният език", който бе отчетен днес.
Когато от заника мървата стеле се леко
и рачи небото звездици да палне в нощта, ...
Миризливка за мезе 🇧🇬
Бирата не беше пивка.
Нямах никакво мезе.
Но слетя ми миризливка!
От небето ли се взе? ...
Това ми каза Снежният човек 🇧🇬
" Когато аз се разтопя... тогава
и тя ще се завърне - че за Век
тук зимата студена не остава!
Когато аз се разтопя... тогава ...
Не искай 🇧🇬
изгубих и слово и дар!
Не искай от мене напразни надежди,
с любов докосни ме и с жар!
Не искай да бъда такава каквато, ...
Живей сега! 🇧🇬
постоянно скрита в моята глава.
Боли ме за вчера.
Страх ме е за утре.
И губя момента- сега. ...
Чорба за двама 🇧🇬
... и – нали, по-сам от куче – тикам тъпата съдба,
с морковче, картоф и лучец ти сварих една чорба,
и забърках триста грама топчета – менте кайма,
истинска чорба за двама, ако дойдеш у дома, ...
Перо и лист 🇧🇬
... със първите виделини,
които моят ден ми носи,
катеря се по планини
от хлътнали във мен въпроси. ...
Господи, пратѝ ми пролет! 🇧🇬
Варна. Кучи студ. Неони.
Булевард с един бакшиш.
Псето кучката подгони,
но едва ли към Париж. ...
Тълкуване на тишината 🇧🇬
Сглобена съм накриво и без снадки,
разпадам се – когато завали.
Да бъда твърда случва ми се рядко.
И всеки изгрев дълго в мен боли. ...
Да ти кажа аз сбогом, не мога 🇧🇬
искам само да бъда със тебе,
във ръцете си слънце да нося,
да забравя за спрялото време.
Само ти си в сърцето ми още ...
Песен за красиви дни 🇧🇬
някой пее и сега,
но отчаян и с умора
се задъхва в песента.
Той със песента си само ...
Провокирано стихотворение 🇧🇬
В шест реда рима аз да се опиша.
Но душа дълбока, кладенец опасен.
От къде да почна? Пътят не е ясен.
Затова, напред с рогата, скачам във средата. ...
Да изметем завинаги боклука 🇧🇬
Системата до ужас е порочна.
Системата без жалост ни убива.
Голямото надлъгване започна.
България е празна крива нива. ...