Намерих ги – от Петрич двама братя
и още двама – четири на брой,
на български ухаят, необятен
е мирисът доматен, смел е той,
величествен, недостижим, единствен, ...
КОГАТО ГОСПОД ТЕ ОБИЧА
... когато залезът на хълма разпали дрипаво фламбе,
и кротка радост те изпълва, че твоят ден спокоен бе,
че стигна Времето за всичко – със всекиго да бъдеш благ,
седни? – един самотен чичко, с лула тютюн на своя праг, ...
Вероято бе последният ни път,
когато мълчаливо се сбогувахме.
Макар да бяхме плът във плът,
душите ни отдавна се тъгуваха...
Във делника и навика, притихнали, ...
Изгубих се между правилно и грешно,
а животът простичък присмива ми се смешно.
Каза ми “Ела насам, чуй това.”
Заслушах се и чух го… Всичко било просто игра.
Кой да предполага, а? ...
И падах, ставах, и политах аз
и всеки дързък полет и падение
споделях в стих. Изплаквах ги без глас,
и търсех там, в словата изцеление.
Навярно тъй наивна съм била, ...
Облаци - памук раздърпан. Ден припича, два вали...
Времето съвсем се сбърка (като хората досущ, нали?)
Локвите - огледала̀ немити, юли пресуши със дъх.
Облачета като маргарити пръснаха нашир и длъж.
Слънцето - узряла пита, буди се в рибарска мрежа. ...
Провописо е на първа база
ф творбата да го знаеш и помни!
Какво си казал, той какво ти каза,
не струва нищо, ако ф нящо се греши,
като например, Важна запитая, ...
А час преди това по джиесема
се звънна. Щом прочете той Гергана,
ядоса се. – О, пак ли ти проблеми
ще ми създаваш? Тука ли остана? -
набързо с глас кипящ той проговори ...
Ретроспекция
Позициите на махалото са права и обратна, дясна и лява, противоположни.
Равноправни - в смисъл някакъв - трябва да са те!
Като лятото и зимата - те свята различни два са, два сезона.
Млад си - служиш ти, и ти служат мъдреците стари на геройството правилно твое. ...
/Текст експеримент към музиката на „Лунно танго“ в изпълнение на Ричард Клайдерман/
Когато си до мен
не усещам нощ и ден –
само зов, само зов и безкрайна,
непонятна нежност, смесена с тъга. ...
И ти, след хорски приказки реши,
че моето приятелство е вяло.
Все мислех, че душата ми личи.
Навярно е ръждиво огледалото...
Онзи казал, другият решил... ...
МОИТЕ СЪБРАТЯ ПО ПЕРО
... започнах да разбирам лудостта, която друса цял полк от поети –
опитвам се цял ден да ги чета – за тях и нощем лампата ми свети,
разлиствам книжиците им добри, събирали са стихове с години! –
за тях броили са торба с пари! – а книгата им пукнат грош не чини, ...
С малки стъпки нечуто животът върви,
сам със себе си нещо говори,
между пъстри цветя и уханни треви
крие черни, бездънни понори.
И в тълпата от хора сме всъщност сами, ...
ПАСТИР НА МРАВКИ
... разделям се със този свят – не съм дошъл по своя воля,
не бях пчеличка в розов цвят, за скъдно слънчице да моля,
пастир на мравките – вървях пред черните им легиони,
през локви, преспи, кал и прах, къде не вятърът ме гони? – ...
Пиян съм да! Заразно е. Недейте.
Ще кажа свои няколко слова.
Започвам!... Първо ми налейте,
че после ще е късно за това.
Нормалното, сега не е на мода! ...
Бях вятър скрит дълбоко във нощта.
С въздишки хранех се и със стенания.
Прошумолявайки през горските листа,
мечтаех за безбрежното мълчание.
Над мен звездите мигаха във транс, ...
На какво се надявам, не зная...
Да съм все безразсъден и смел?
Аз отблизо виждал съм края,
а сега просто няма тунел...
И е някак си вакуумно, скучно, ...
Ти не помниш коя е Лилит, но сънуваш очите ѝ -
две искрящи светкавици, липсващи в скучния ден.
Ти се плашиш от спомен, нали?! Тя е просто в мъглите ти
на далечното минало. Днес си добре и сломен.
Нямаш нужда от огнена дива, покорството стига ти - ...
Прозорецът отворен е отново.
Звездите влизат тихичко в моя дом.
Притварям си очите и готово -
ще ми нашепне приказка с нежен тон.
Голяма съм, но чакам със децата ...
Отрони се последната сълза,
търкулна се по румените скули,
по пътя от сърцето към света,
по топлите лъчи на слънчев юли.
Отрони се последната сълза, ...
Премъдрият ни атлантик Соломон
сравни Зеленски с нашия Дякон!
Сравни този клоун и милионер
с нашия велик революционер!
Гавра нелепа с родната светиня, ...
ИЗЛИШНИЯТ ЧОВЕК
... бях някога детенце момчурляче,
а днес съм вече старец белобрад,
да си призная! – често ми се плаче,
че дишам в озверял до ужас свят, ...