До мен присядаш, сякаш съм дете,
и сливат се при срещата очите ни.
Усмихваме се, но издават те
тревогите и грижите на дните ни.
Наýчи ни животът да гадаем ...
Приятели са първи Борко и Асен.
И неразделни в клас и във игрите.
А в делник, или пък в почивен ден,
за лудориите почивка нямат, хубавците!
Не вярвате ли? Слушайте сега ...
Пролетта тръгна по пустите улици
в ръцете с цъфнало клонче надежда.
Вятърът вплете в косите и́ люляци.
От гнездото малко птиче поглежда.
Закачливо намигна вятърът палав, ...
Някъде там, в гори Тилилейски,
до гъбката – гъбка, до бора – ела,
расли-порасли сред чудна морава,
но не щеш ли, ги сполетяла беда.
Двама гъбари гъбките сбрали, ...
Когато съчувстваш, надежда даряваш,
рани лекуваш и бършеш сълзи.
Сърце и ръце безвъзмездно подаваш,
не чакаш отплата, създаваш мечти.
Когато подкрепяш, вяра даряваш, ...
Не съм идеален,нито безгрешен...
но човек съм от кръв и плът.
Обичам сърцато и лесно прощавам
но мразя лъжата боли ме душата.
Лесно се водя но трудно се карам ...
ПЛИКЧЕ ПЪРЖЕНИ КАРТОФКИ
... сигурно изглеждах кофти – дънки, шушлек и елек,
с пликче пържени картофки спря край мен един човек,
бе донесъл екстра бира – „Staropramen”, тъмна! – кен,
сякаш Господ ми сервира, прав! – до пейката под мен, ...
Мрачно време навън, а е вече април
и мирише на пролет земята.
От любовна тъга някой гном* е препил
и парчета от зима премята.
Плахо слънце намига през облачен тюл ...
МОМЧЕШКИ СПОМЕН
... когато носех дънки „Super Rifle”
и карах в парка летните кънки,
морето бе до кларка ми със грайфер
и – до колене всичките реки, ...
Поне веднъж да беше плакала
да знам, че срещу мен стои жена.
Поне веднъж да беше се оплакала,
а ти усмивката не сваляш от уста.
Такава весела, безгрижна и щастлива… ...
Щастливите хора достигат свободния дух,
душите им щедри не носят чернилка през дните,
летят през живота подобно на пролетен пух,
ще кажете- сякаш събират от всичко трохите.
Но те им засищат душата в деня и нощта, ...
Основания
Има "ладшафти" три вида - земни, умствени и чувствени - основания са те за нозете човешки.
Пътеките на разходките, хипотезите на ума, чуствата дневни и нощни в асоциации.
Творят те лична митология.
Има къде да ходи тогава човек! ...
До моето нещастие
Непременно ще се срещнем някой ден
и обещавам, този ден ще бъде съдбоносен.
Ще сложа край на адския ти плен
и моят поглед може да е буреносен. ...
Мъгла и дъжд. „Биг Бен“ удари десет.
Не помни Лондон чак такъв порой.
Противна влага повече от месец.
Мухляса Бъркли, а е лорд от сой.
Подаграта проклета го нервира ...
Забулени във сянката на "себе си"
с очите вперени във дисплей.
Обречени на преходите мелези,
катурнати във чуждо измерение...
Загубени в конвейера на промяната. ...
Вълните нашепват твоето име,
спомени връхлитат ела и събуди ме,
с целувка и прегръдка удави ме.
Пясъкът ме гали и напомня ми за теб,
водата нежно отразява твоя силует, ...
Пълно е с мижитурки във властта,
от тях просто съм отвратен силно!
Всички те ни бутат в пропастта,
че не българското им е милно!
Да, наистина сме държава малка, ...
И НЯКОЙ ЧУ ЛИ ПРОСТИЯ МИ ГОВОР
... дали е от студения април? – мен напоследък никъде ме няма,
и скитам сам, пиян, недраг-немил, и моят ден е зрителна измама,
несретник, през напуснатия парк се смъквам за един тегел на плажа,
или мълча на книжния пазар, несмогнал в стихче-две да се изкажа, ...
На вратата ще почукам три пъти.
Макар да знам, че е отворено.
Звездите виждаш ли в очите ми?
Няма как да е престорено.
Към тебе ти ще ме придърпаш. ...