Не искам да отричам свойто детство,
прозореца, дори, от мен строшен,
от църквата откраднатите свещи
не искам да отричам в този ден.
Не искам да отричам и лъжата, ...
Има хора, които не спят
и стоят сами на угасена лампа.
Нощта носи спокойствие и тишина,
но безпокойствата им - държат очите отворени.
Не спят... клепачите им стоят ...
Нали не те обичах?
Нали си казвах, че не те обичам?
Нали за мен не значеше ти нищо?
В любов към теб не исках да се вричам,
та нали не можех вече да обичам! ...
"ТежкО на онзи, който открадне малкото на тигъра,
тежкО и на оня, който лиши една жена от заблудата й."
Хафиз - персийски лирически поет от XIVв.
ТежкО ми!
Убих заблудата, ...
Аз исках много повече от шепа вълна,
а ти така и не усети, не разбра,
в ръба на самочувствието си се спъна
и всичко в миг се разлетя.
Аз исках много повече от шумна вечер, ...
Защо, сърце?...
Защо, сърце, ти отново се влюби?
Нали ти казвах, че пак ще боли.
Жестоката битка отново загуби -
сега недей да ме питаш защо ти тежи. ...
В този свят, от нас объркан,
светлината ни потъна в мрак,
някой някого без страх пребърква,
а на друг ще му подложи крак.
Нищо вече не буди в нас радост. ...
Преборих се със всички негативи.Почуквах и на чуждите врати.Отваряха ми хората щастливи,една врата заключена стоя.
Една врата, заключила отвътрес окови тежки моето сърце,раздавало целувки и прегръдки,на заем нищо до сега не взе!
Събирах от усмивките им ведри.Прегръдките превръщах в искрен стих.Прият ...
- На Крема -
Душата на инфрачервените хора
е песенен повей от скрити пространства.
Триока, тя вижда врати във простора,
с невидими ангели тихо пиянства. ...
Благодаря ти, птичке пъстрокрила!
За полета, за чудната мечта,
за подарената ми нова сила,
за бъдещето ми и моите дела.
Благодаря за капчиците щастие! ...
На поколенията, които помнят и най-вече на тези, които опазиха листата си!
По времето, когато бяхме
всички трилистни детелини,
изтръгваха листата
на надтрилистните, ...
“На тези редове... Благодаря на всички Вас...”
Време е отново в небето да запаля свещ...
В стих ще бъде претворена тя за вас...
Думи прозаични, след време носталгични...
Днес за последно редовете ще посипят... ...