Poetry by contemporary authors
Когато казвам 🇧🇬
не знам дали и наистина ще ми простиш,
раните не заздравяват лесно,
оставят белези те по сърцето,
сякаш са били нанесени по гърба с камшик... ...
Когато бях незабележима 🇧🇬
и редях си тихо стихове във рима,
когато драсках "своите бележки"
и чаках някой да ме забележи...
Нямаше почти никого - ...
* * * 🇧🇬
дъждът не спира да вали,
прикривайки лицето бледо,
по което стичат се сълзи.
Вървя по уличката мрачна ...
Време 🇧🇬
В своя бяг ни оставяш без въздух, но пак продължаваш.
Време, колко спомени стари се опитваш да върнеш,
пак назад се обръщаш и редиш своя пъзел, пак бързаш.
Време, как не спреш за секунда, да се спрем да починем, ...
Как Бръмбарчето преброи краката на Стоножката 🇧🇬
десет са на светлина,
десет за да стигнат чакат,
десет спират пък сега.
Десетте не знаят още, ...
Залязваме 🇧🇬
И малките случайности,
В които непрестанно се препъваме...
Залязваме, неизлечимо е...
Залязваме и няма кой да ни изгрее...
Лудост 🇧🇬
Утро!
Кървав изгрев без слънце.
Пясък.
Метален писък във зъбите. ...
Когато... 🇧🇬
Помниш ли ??
Когато бях красива....
Копнееш ли ??
Когато бях щастлива... ...
Приятелко моя 🇧🇬
Лице изкривено от болка.
Сърце ограбено вече,
Отнесе го той надалече.
Но ти не плачи,недей да тъгуваш, ...
ЧАСТИЦА В МЕН 🇧🇬
Две крачки са до входната врата.
Безмислено е, зная... и боли ме,
пред прага сме на някога-сега.
Кога ли бяхме цяло за последно? ...
С последната си длан 🇧🇬
аз няма да се втурна да те спирам.
Ще тръгна с тебе. Сигурна и сляпа
и всяка смърт със тебе ще умирам.
И ако някога пропаднеш рязко в блатото, ...
Къде си 🇧🇬
Защо отново самотна
на тъжния прозорец
за тебе пак се аз оглеждам?
Любов моя съкровенна, ...
Сама 🇧🇬
недей, без теб ще умра.
Прости ми умолявам те, ела
при мен върни се ти сега.
Не ме оставяй, нямам сили. ...
Ще те забравя 🇧🇬
за да мисля за теб.
Не знам защо го правя,
но е несъзнателно.
Прости ми, но още ме вълнуваш, ...