От небето падат ангели, крещейки, се сбогуват с небесата.
И леят кървави сълзи, и страдат, и се молят.
За милост молят, тъй, както моля аз.
И плача с кървави сълзи, и страдам, и изгарям.
Изгарям аз от мъка, от болка и от самота. ...
Баба кротко плетеше с копринен конец
и броеше бримки навързани...
Мъдростта и бе сякаш накичен венец...
Мислите и бяха забързани...
Снагата и беше дълга следа, ...
Сълзите капят сами, без да ги викам
и тишината крещи в мен - къде е той!
Болката бавно утихва,
но самотата остава да руши всичко все още здраво.
И загледана в тъмнината, ...
Подмина ме (не беше ме видял)...
Забравил бе. Не трябваше. Приех го.
Не ми остави даже скромен дял,
от мислите ми, тръгнали след него.
Отне последната, най-крехка сила ...
Заключих времето със теб във минало.
Не искам да повтарям стари грешки.
Остана само думичката онемяла "някога".
Било, какво било. Платих си с лихвите.
Сега е месец юни. Не този който чаках. ...
Не искам зората аз да виждам
и нощем луната над мен отново да изгрява.
Не искам и сърцето проклето да бие,
не искам живота горчив да живея.
Не искам да обичам и плача. ...
Обещание за дъжд
Като вълна ще се разбия в твърдата скала.
На хиляди прашинки ще се разпилея.
На екс, като ракия, аз ще пия светлина
и като летен дъжд над теб ще се излея.
Ти имаш ангелски очи добри,
усмивката ти ме заплени.
За мен си една страхотна компания,
а за теб аз съм може би една неизживяна емоция.
Мечта за всяка жена си ти, ...
Прелистих те вече със страница бяла,
сега за последно изписвам те в рими.
От спомени тъжно частици пресявам,
със обич и жалост... почти са незрими.
Усмивките вече са там... във сърцето. ...
Ромео и Жулиета в нов вариант
Сърцето си отдала съм на друг,
а твоето - на друга подарено.
Желаеш ме, но имам аз съпруг,
а може би така е отредено. ...
Трябва да поемеш риска не веднъж и дваж, и триж :
да ковеш, да вкарваш нафта или просто да гориш,
да се вдигаш нависоко върху зид или стремеж,
между спуснатите бариери на омразата да спреш,
да изпичаш хляб за всички, от илюзиите сит, ...
Преди да се родя във синевата,
била съм на капката сълза душата.
Изплакала ме е нощта от самота,
наметната със пелерина от тъга.
Прокапнала сълза, роса в тревата, ...
Студът в очите ти до болка пари,
стопява любовта ми като бучка лед,
изтръгвайки я от недрата без да жали,
крещи в пороя оскотяла и от гнет...
На дъното дълбоко поляга за утеха, ...
Виждала ли си зелените гори
на моя роден край, кажи ми?
Когато малък бях, щастливо там живях
и под вековните дървета скитах.
Реките там текат по-бистри от сълзи, ...