Poetry by contemporary authors
Съдбата каза... 🇧🇬
докато тя не дойде да ми вземе и малкото, което имам.
Каза, че няма да преживея до утре,
но помня, че каза това и вчера.
Каза, че не трябва да мисля за миналото, ...
обичам ... 🇧🇬
Обичам докосването на мислите ти.
Обичам целувката на душата ти.
Обичам дъжда в очите ти.
Обичам вятъра от гласа ти. ...
На дланите ми със искрици пише... 🇧🇬
че искам да ти подаря едно сърце...
Косата, събрала аромат на тишина мирише...
И с ухание и нежност описва твоето лице!
Може би когато си отидеш ...
Върни се моля, те, аз искам! 🇧🇬
Имам нужда от твоите очи!
Върни се, моля те, аз виждам
само мъката без теб, уви!
Такава съм, обичам да ревнувам, ...
Гласа 🇧🇬
сериозен, непоклатим,
като заповеди раздава права,
като молитва осъжда виновен!
Нежен стон когато издаваме с гласа - ...
Докосни ме 🇧🇬
с паращи ръце ме докосни,
усети пламенната ми любов,
следите си по мене остави
и ми подари само тази нощ! ...
ТРЕПЕТ 🇧🇬
Ръцете си със твоите преплитам.
В очите ти поглеждам и признавам ти,
че силно, много силно те обичам.
От ласките ти тръпна, изживявам те. ...
БЪДИ ОПОРА! 🇧🇬
и искам в шепи да си взема
от всичко по малко.
Не знаеш колко гладна съм била
и колко душата ми окъсана. ...
? ? ? 🇧🇬
ще изпепелят ли любовта у нас?
Ти и аз, когато се разбулим,
ще имаме ли над нея власт?
Ще стане ли тя истерична, ...
ЩАСТИЕ МОЕ! 🇧🇬
когато тръпна от ужас, че съм сама,
ти идваш при мен - дали не усетил -
и изпълваш сърцето ми с топлина.
Защо е толкова сложно да се обичаме?! ...