Мисля без покой за тебе,
сърцето ще се пръсне - бий!
Понечвам със ръка да те погаля,
душата ми от щастие ще се взриви!
Появяваш се в съня ми като сянка, ...
Търкулнат пъпеш - слънцето потъна
зад дюните по Божията длан
и вятър над огньовете разпъна
продупчения от искри саван.
Лениво диша нощната пустиня, ...
Защо те толкова харесах в мига, във който те видях?
Защо, когато те погледна, често чувствам даже страх...?
Мислех, че не те обичам, мислех, че ще мога да заспя.
Мислех, че ще мога да забравя, вярвах, че не е любов това.
Опитах се да те намразя, да скрия спомените някъде далече. ...
Аз никога не съм бягал от любовта,
Опечалена от вечната ти самота.
Красива, дори когато страдаш,
намират се все още в очите ти искри.
Несломима е сякаш твоята тъга, ...
Искам, ветре, с теб да полетя,
без да знам дори къде отивам,
дай ми, ветре, и на мен крила,
някъде далече отведи ме.
През мъгли, през дъжд и през звезди, ...
Вървя на път, улавяйки в ръка следите.
На дълъг път, разбил в сълзи мечтите.
Път за двама, път към страшен грях,
път обсебен с крясъци, потънал в прах.
А прахта краде от моята душа... ...
Седя, мисля и питам се дали
винаги ще бъде така,
така пусто и мрачно на тази Земя...
Земя топла и добра, а така студена на повърхността.
Замръзнала не от друго, а по вина на хората... ...
В бяла рокля облечена стои самотата,
в червена до нея щастлива любовта.
А едно момиче тъжна песен пее за двете сестри -
бялата и червената.
Песен тъжна, но с край щастлив... ...
Със думите усмивките изтривахме
и след това нагазвахме в мълчание,
което във душите ни попиваше,
оставящо ни двама... без дихание.
Обричахме желания до сбъдване. ...
Дали ще ми повярвате, но... ето -
тревата стъпкана превърнах в друм,
по който Любовта със сила да поеме,
но чакайки, сърцето се строши...
И никой не поиска да го утеши! ...
Понякога те искам тих, спокоен, даже някак си безличен,
но утре ще поискам да бъдеш различен...
Ще можеш ли тъй умело маските да сменяш?
Ще можеш ли и мен да ме превземеш?
Моят ум, моята същност, ...
Мамо, виж, слънцето ме закача
и се смее на ожулените ми колене.
И то като мен, по цял ден ако скача,
ще има двеста рани поне...
Кажи му, моля те, да не пече сърдито. ...
Шумът на банкноти го кара да тръпне...
Звънът на монети му гали слуха...
В банка щом влезе - не стъпва, а хвърка...
Не търси човечност, а търси цена!
С долари мери любов и тревога... ...
Присъща ти е всяка душемъст
и душеблагие, и душепростие.
Далече си от истинският кръст
и трудно си достъпна със безмостие.
За мене си посяла душемразие ...
Някои твърдят, че цветето маргаритка е покълнало от сълзите на Мария Магдалена...
Утрото плаче с тебе, Мария.
Сухи са очите на зората розовобуза.
Душа женска - необятна, морска стихия.
Разкъсваш с писък ...
Виновна си - крещиш ми гневно в мрака.
Червени букви в тъмното горят.
Виновна си - палачът в мен те чака.
На клада мислите ми ще те изгорят.
Обличам груба плащеница, нежна кожа ...
В камината дървата се топят
със пукот крехък и рисуват пеперуди
със огнени сърца - различен свят.
А ние с тебе - двамата сме луди.
Очите ти са две огледала, ...
Тя те обича повече от мен.
Чесно казано, тя поне те обича.
Но към тебе обич няма в моя ден,
пита ме, казах ти. Не ти ли стига?
Страст изпитвам и то безутешна. ...