В градината на моят скъп живот,
сред подредената палитра от цветя,
разхождам се, а мислите бодат
и аромата мъчи съвестта.
Къде е всъщност розата, която ...
Връщаш се внезапно във сънят ми,
не си ме питал искам ли това,
обсебваш мислите ми нощем,
когато знаеш, че съм тъй сама.
Караш ме животът си да преосмислям, ...
Докосваш ме тъй нежно, както никой друг!
Откакто съм с теб, не чувствам студ!
Ти милваш с ласки моето лице,
топлиш с чувства моето сърце!
В душата моя няма вече празнота. ...
Какво да чувствам - обич, гняв или омраза?
Но истината е една - отнова в къщи, сам-сама,
стоя със старите си розови мечти -
все тъй красиви и недостижими...
Защо не мога времето назад да върна и да поправя всички грешки? ...
Аз дори не мога с теб да се разведа:
Как на адвоката си мога да обясня,
Че се развеждаме заради интернет,
Че за теб вече съм само предмет.
Че са по-важни незнайните дами - ...
Когато болката преброди прашните полета на ненавистта:
макар че с сълзи пълнят се очите ти, да виждаш не преставаш ти -
в съзнанието си срещаш мъдреци -
добрите старци беловласи шептят с беззъбите усти:
- Духът подвластен е на мисълта - телесното е жертва на стихиите... ...
Къде си ?! Можеш ли да кажеш?!
СЪлзите нежно галят черната земя...
Търся те по нея, но не виждам
признак, че ме чувстваш, или
чувстваш поне със късчето сърце, ...
Обичах те, а може би все още те обичам!
Не веднъж лекомислено криввах по
погрешни пътища - това не отричам...
Но въпреки всичко на себе си не измених,
а ти така и не ме разбра - любовта ти аз убих. ...
Самотна отново пак стоя
и капят сълза след сълзата,
на този плач не мога аз да се наситя,
не мога и да утоля тъгата.
Плача, но това е сладка болка, ...
Замълчи за секунда, махни тези думи -
от толкова мъка, едва ги преглъщам.
С теб нека прегърнем сега тишината,
която в безмълвие всичко превръща.
Нощта ме раздира със черните нокти, ...
Не можеш да обичаш?! Що за оправдание би било това?
Не можеш да бъдеш щастлив за сега!
Тя е в ума ти, там в съня...
Тя е в сърцето и те държи за ръка.
Тя те ранила, но какво от това? ...
Не можеш да обичаш?! Що за оправдание би било това?
Не можеш да бъдеш щастлив за сега!
Не можеш да чувстваш - свикнал си сам!
Не можеш да бъдеш, но защо не си там?
Защо? Нима сълзите ми не значат нищо?
Защо? Нима това е любовта?!
Да ме мразиш, просто е излишно,
щом за мене си света!
Не се страхувай! Болката минава, ...
На финала стоя -
без душа, без кръв във вените....
Сърцето без сила за туптене замираше,
а оптимизма се бе стопил във времето.
Стимул за живот в шепота на вятъра - ...
Някой почука - отварям и виждам
една стара любов се връща далеч от годините,
една стара любов търси място в сърцето ми,
една стара любов отново обзема душата ми.
Късно е! ...
Как
Като рана е жива - Сърцето. Отворена.
Като стон посреднощен е мойта Душа.
Като мъка кървяща - без нежност, отронена -
като остров без хора е мойта съдба... ...
Като снежинки в коледната нощ
опитваме се да ловиме мигове,
в които сме били щастливи...
Като прашинки след пролетния дъжд
потънали завинаги са в локвата ...
Аз нощем плача, денем съм усмихната.
Тълпи от хора срещу мен вървят,
ала без тебе празен е градът
и без гласа ти пусто е и тихо,
защото мойте мъртви сетива ...
Забравих вече теб.
Забравих твоите лъжи.
Щастлива ще съм аз, няма да роня повече сълзи.
Спомен чист ще запазя за отминалите дни.
Ти за мен си стара рана ...
Изплаши се, нали? И нищо чудно,
щом ти е логическото мислене будно.
На всички правим странно впечатление,
навсякъде вече будим недоумение.
Където се логнем, във всяко сайтче ...
Не се нуждае умореното ми тяло
да се буди всяка сутрин до мъж.
Несъбираеми, обединени в цяло,
обилна порция, но не наведнъж.
Не изпитвам суетната потребност ...