Не ни е нужен Бог да ни погуби,
свободна воля нявга ни е дал.
Премазани от времената груби,
превръщаме се в топчици от кал.
И не калта онази, от която ...
Навързах въздуха ви в броеница.
Накапах свода с восъчни вини.
Не съм, не бях, не ще и бъда – птица,
а само облак, който се мени.
Под мен – гори, поля и океани, ...
Този град ни събра и ни пъхна в бюфета на гарата.
Ти – изпуснала влака, а аз – без пари и подслон.
Но да тръгваме, мила!... Защото съм сърбал попарата
на ченгето, което се шляе по втори перон.
Да преминем шпалира на врабците, във парка замръзнали. ...
Два пръста тишина и кока-кола.
И барманът с усмивка ми наля.
Усмихнах се и аз, ужасно гола,
по мен снежецът кротко заваля.
Дори за миг не се съмнявах в рая, ...
Морето ме целува днес с вълните.
Напомня ми, че някой ме обича.
Сърцето ми се къпе в плитчините.
Душата ми свободна коленичи.
Мечтая светлината да запазя. ...
Кажи ми, ветре, що е самота?
Аз зная, че си винаги самотен.
Докосваш всяко кътче на света,
но пак оставаш си съвсем сиротен.
С камшик пришпорил яростни вълни, ...
Висне небето. И тежка е датата –
облак насред календара.
Знам, че животът ни пепел и вятър е,
зер доживеем до старост.
Свещи догарят – писма към отвъдното. ...
Позорна политическа игричка –
опасна, безкритична и продажна,
без да попитат мене, тебе, всички,
защо не бива и защо е важно
мирът да търсим, не да ври войната ...
Не чакай силите да се изчерпят
и да изгасне пламъкът в очите!
Не чакай да се уморят нозете,
а поеми по пътя към мечтите!
Тръгни, когато най-не вярват в теб! ...
А някога безсмъртни сме били,
един език говорили сме всички.
Днес търсим из бунищата следи,
затрупани под модните привички.
Прощаваме си трудно. О, слепци! ...
Тази нощ сънувах водопад от звезди,
които посипаха косите ми бели.
Лунен прах покри земята изведнъж
и полепна по моите длани.
Стана светло и много красиво. ...
Дали от всичките надгробни камъни,
да не направя стълба, да съм близо?
Небето плаче, свило се от нямане
и си раздира облачната риза.
Не ми остана риза неразкъсана, ...
Сякаш мъртвите шепнат – сипе вятърът сухи листа.
И душата ми сякаш от голите клони ти кима.
Прекоси листопада – и влез подир мен в есента.
И не питай какво те очаква във моята зима.
То е тихо и кротко като сняг, през нощта навалял. ...
Колко е дълга една приказка?
Колкото утрото?
Колкото пролетен дъжд?
Колкото стъпките до онази, старата вишна,
разцъфтяла внезапно, ей така, изведнъж… ...
(На моя приятел – чичо Жоро)
Две рози ти оставих, красиви рози от мен,
една красота споделих с теб този слънчев ден.
За теб са, мой приятелю, донесох ги от душа
и стихове написах за теб, но изпълнени с тъга! ...
... навярно съм едно ужасно ретро и отстрани изглеждам идиот,
не вярвам вече в бъдещето светло, което чака моят мил народ! –
щом шепичка продажни депутати го карат – и го водят за носа,
и всеки гледа как да го изклати! – е, няма как да вяврам в чудеса?
снаряди и куршуми за Украйна, и орди бежанци въ ...
Повярвахме ли в даровете на живота
чрез мисли помпозни с надути размери?
Заради химерната радост, бленуваща,
нагазихме в проблеми, цели вселени.
Почувствахме ли желаният миг ...
Днес спомням си за блясъка в очите
и сълзите ме давят и говорят.
Днес образа ти търся и мъчително,
в случайните очи пак търся твоите.
В мечтите си несбъднати потъвам ...
Когато с мен игричка ти започна,
играта ти не бе по правила.
И аз погледнах малко дългосрочно
към най… невероятната игра!
Ти беше сладострастна и опасна: ...
Тази вечер морето е страстна жена.
Тя сърцето ми мъжко с финес го люлее.
Тази вечер не зная дали ще заспя,
или аз ще изчезна, отдал се на нея.
Тази вечер морякът ще пише творби. ...