Poetry by contemporary authors
Не заспивай 🇧🇬
та дори и на снимка в нощта!
Не заспивай преди да докоснеш
с обич всяка красива мечта!
Не заспивай преди да обичаш ...
Научих се... 🇧🇬
и стана паяжина в ъгъла,
дали се настани удобно
понеже аз не ти се сбъднах?
И питам се - Защо ни беше ...
Апева „Студио Х“ 9 🇧🇬
П р и м е н е в л е з е
с две чаши чай,
с ябълков,
сладък ...
Цвят нежен съм, в сурово време 🇧🇬
над блато людско ме крепи
едничък светъл лъч – опънат,
там, дето младостта ми спи.
И явно много отдалече, ...
Пързалка 🇧🇬
Подхлъзвах се аз неведнъж!
И падах, ставах,
Всеки път си обещавах, че това,
ще е последен път! ...
Коте в пейзажа 🇧🇬
... котенцето на перваза ми помаха с опашле,
щом като ме забеляза, ми измяука ей, братле! –
сякаш литна с парашути фрезията върху мен,
в дъхавите нейни скути паднах в краткотраен плен, ...
Тревичка съм и стих 🇧🇬
робувал и дори,
от ранните зори,
сред патките нагазва...
Умът царувал казва. ...
Изтървано междуредие 🇧🇬
смирение ми носи и с позлата
бродира филигранно небесата,
преди да посивеят с неохота?
Щом тишината с кестенови къдри ...
Сине мой! 🇧🇬
... аз не зная как си, сине,
мислиш ли за мен и днес? –
сигурно ще ме отминеш
като някой бърз експрес, ...
Магия 🇧🇬
единствен мой и блян, и сън,
вълшебна музика, неземна,
долитаща за мен отвън.
Със теб се будех сутрин рано ...
Светулката на Вечността 🇧🇬
... с какво ли ще запомня този свят,
когато утре-вдругиден си ида? –
с пчеличката във пролетния цвят,
с едно ръбато бисерче във мида, ...
За сцената мечтая 🇧🇬
за нея копнея и наяве, и на сон!
За нея вълнувам се всеки път,
когато съм срещу нея, до или на нея!
Сърцето ми тупти кат часовник в ритъм един, ...
Новогодишна въртележка 🇧🇬
глас познат и лечебен дори в минутите първи
от годината нова, която така бленуваното щастие
щеше да донесе за всинца ни на хорото кръшно,
буйно и игриво, виещо се кат змия в посоки ...
Единение 🇧🇬
Сама, сред вълци, в гъстите мъгли да тичам ...
Сама, където всичко е едно...
Сама, в несъществуващо добро и зло....
Сама, не в самота, но в единение ...
"Парламент" 🇧🇬
от топуркането на джуджетата.
Още миг-подът щеше да рухне.
Малките човечета хвърляха мълнии-
очите им святкаха гневно- ...
Две крила 🇧🇬
това са моята майка и баща.
Те помагат ми в живота да летя,
лети и мечтае и моята душа!
И моля се на Господ да ги пази, ...
Дъждовно сбогуване 🇧🇬
Тъгувам си, така е, няма как.
А ти си в светлина, не в лепкав мрак.
Но ти си лек, щастлив и окрилен.
Живееш, но във вечен славен ден. ...
Дреме ми на старото "Armani" 🇧🇬
... дреме ми на вехтото "Армани" жив ли съм под небосвода син,
дреме ми, че мъкна люти рани! – че за тях не найдох аналгин,
дреме ми на старата ми шапка! – че светът със мен е адски лош,
и за мен реши, че цап-царапкам всеки милостиво хвърлен грош, ...
Убийствено 🇧🇬
във мойта аматьорска лирика?
Аз мога даже от инат
кръвта си да сменя с мастило.
Какво, че малко лицемерно е ...
Cветъл извор и сърце... 🇧🇬
фъртуна ледна сняг – до пояс чак.
Но не е нито зима, нито бяла.
Ликуват врани, тържествуващ грак
понася се и с писъци нестройни ...
Стъпки в снега 🇧🇬
... безкрайна снежна белота, и няма никъде пъртина,
по стъпките в снега чета какъв човек оттук е минал –
дали добър е, или лош? – по хвърления фас личи си,
човечец, който цяла нощ е спал, от бебенце по-хрисим, ...