Не идваш вече...и колко си далече!
Нима не сещаш топлината
на сърцето ми,което свикна
да се радва пак на свободата ?-
Че теб те има,че тебе мога да обикна, ...
Нагарча времето - от спомени нагарча...
От призрака на красотата,
останала завинаги встрани.
От светлото око на необята,
което всеки тромав миг скверни. ...
1 ЛЕВ ЗА ПОЕТА
... самораслече в гората, кацнало на трън – щурче,
снощи – гледам във „Zaplata”, търсят опитно момче,
почвам одма! – след беседа, здравен статус, стаж, CV,
чистя, гладя, готвя, гледам, пей сърце и с'est la vie! – ...
Нямах никакви чувства към зимата,
сняг и студ, вой на вятър провлачен.
Не усещах промените в климата
покрай списъка с дневни задачи.
И не виждах игрите на времето, ...
Черен път...вещае бъдеще странно
Тъмен път със дупки и тръни осеян
и скитащи хора в тъмата вървят
мъченици,безродни души на смъртта.
Родени със болка за радост една ...
Пълно е с малодушие около нас,
всеки мисли само как да оцелее,
затуй народът ни е с такава участ -
да пропада, да отслабва, да линее!
И все сме - хитрата сврака с двата крака - ...
Събуждам се. Денят просветва в синьо,
червено, жълто, после в резеда.
Подобно сън щастлив край мене мина,
понесъл свойта крехка свобода.
Живея го, усещам и празнувам ...
Задай ми път, та аз да следвам,
да драпам скришом, да бягам сам.
Да крия сълзите пред честната усмивка
и тайно всичко да ти дам.
Кажи ми пак и пак, отново, ...
Направи ме инструмент на своя мир,
ти Боже дай ми част от свойта сила
любов да сея в пътя си безспир
омраза и агресия дето има
И там където има тежка рана, ...
Животът миг е, който си отива.
Благодаря ти, че остана с мен!
В усмивката сълзата ти попива...
Но в този миг от обич съм спасен!
Прекрасна! И до болка всеотдайна! ...
Кажи ми, палачо – с какво съгреших?
Видях кладата за мене да подготвяш.
Навярно демони в човешка плът разгневих –
затова на съд в огньовете ме пращат.
Отговори ми, палачо! Не мълчи! ...
Тази вечер реших да не пиша стих...
Да не казвам какво с мен става...
И дано, Господ ме прощава.
Не искам мъката да ме обзема вече.
Излез си казах... Забрави за мъки ...
Животът цъка. За сега не спира.
Колелото скърца, ала все още се върти.
Оназ с косата нейде там напира.
Незнайно кога и как ще налети.
Да бързаме да се обичаме! ...
Дори хиляди пъти да ме раниш,
аз хиляди пъти ще ти простя,
обичам те и когато грешиш,
без теб съм като птица без крила,
обречена никога да не полети, ...
Болният Поет
(на моя приятел Владислав Недялков)
Моля те, Господи, поета ти пази,
сега уви налегнала го е болестта.
От лоши хора и мисли ти го опази, ...
И тази нощ за тебе ще си мисля,
ще те сънувам дълго, може би…
Ще те обичам много, вече зная
Вселената със обич ме дари.
Ще бъде пролет чудна във душата ...