искам да ти изкрещя цялата си обич,
искам да ти кажа цялата си мъка,
искам да знаеш как ме боли от това,
което правиш с мен, как ме нараняваш.
нима за теб не значи нищо това, че те обичам, ...
Не ме допусна в своя свят. Защо?
Какво ли можех да открадна?
Сънят ти ли - от другата обсебен,
или денят - с приятел споделен?
Това за мен е много малко! ...
Сред аромата на разцъфнали бадеми,
аз чакам теб, ти чакаш мен.
Сълзите падат немощни, големи
и не е пролет в нас, а зимен ден.
И ако помълчим за миг безгласни, ...
В окови от злато ръцете ми слаби
се движат на два сантиметра...
Събличах се и дрехите ми падаха
горда бях, но знаех, че не съм в очите им.
Събличах се, сълзите също падаха, ...
Обичам очите ти - дълбоки като бездънни езера,
искрени и чисти като белотата на снега!
Те излъчват топлина, като летен полъх на нощта.
Обичам усмивката чаровна, събрала красотата на безброй звeзди -
по-брилянтна и от слънчеви лъчи! ...
Защо в думите ти срещам студ?
Защо в очите ти съзирам празнота?
Защо в душата сееш смут?
Защо подклаждаш ти една лъжа?
Дали чувствата са толкова дълбоки? ...
В матов отблясък въздъхна настолната лампа.
Разхвърляни книги, идеи и мисли от време оно.
Започвам да пиша, нареждат се щампа след щампа
и няма надежда... разтърквам пак потно чело.
Запалвам свещи. Сълзите от восък блестят. ...
В тъмната стара къща,
точно на завоя след магазина,
живее момиче със красиви сини очи
и коси, в които слънцето блести.
Всяка сутрин тя се усмихва на лъчите ...
Обичам те - нима не разбираш?!
Обичам те - нима ти не виждаш в очите ми пламъка на любовта?!
Отивам си - ти не ме спираш!
Отивам си - свърши се вече, от теб съм далече!
Плача - сама в стаята! ...
След толкова време ти казвам
вьрви си - ти мъжът на мечтите ми,
вече отдавна забравих мига
в който ти казах - обичам те.
Не искам да плачат очите ми, ...
Прииска ми се пак да върна времето назад.
В очите ти дълбоко-сини да погледна,
да спра отново в твоя тайнствен свят
и само мъничко при тебе да поседна.
И пак така дълго да се смеем с глас ...