Обичах те, но ти не ме обикна.
Исках те, но ти не ме разбра.
Молих те, а ти дори не ме погледна.
Страдах, а ти ми се присмя.
Сега твърдиш, че ме обичаш, ...
САМОТА
Ти си тръгваш и нямам сили да те спра.
очите ми безпаметно те гледат
и тайно се надяват да се завърнеш през нощта.
Дали ще имам думи да говоря, ...
Очаквам лятото, но то е във безкрая.
Жадувам този миг и искам да играя.
Лика ти щом пред мен се появи,
не мога да се спра и нежно ще те галя.
Ще бъдеш моя господар и три желания ще са отплата. ...
Пренебрежително отнасяш се към мен.
Аз влюбих се и съм във плен.
Реших да спра да ти говоря,
а почвам да се смея,после споря.
Освободи ме от любовните окови. ...
Как живея, някой пита ли?!
Не! Всеки е потънал в своите проблеми.
Без теб живея ли?! Питаш ли ме ти?!
Не! Но по-добре не питай - замълчи!
Аз живея, дишам, плача и се смея... ...
По улиците на града вървя сама
и си мисля аз за теб, за любовта,
на моето лице блести една сълза,
сълза сама, изплашена от любова...
и гледам аз натук, натам, ...
Безкрайни и мрачни линии чертаят
пътя, а бързият влак вдига пара.
Защо и накъде те отвеждат, не знаят,
Ти бързия влак си, а аз - малка гара.
От край време тук съм, два пътника в мене ...
Бягам от твоите ласки...
Тръгвам, но отново се връщам...
Бягам от очите ти прекрасни,
и задъхана от страх силно те прегръщам...
Бягам от ръцете ти нежни... ...
Тъй жадна съм за твоите ръце...
Душата ми е като факел в мрака,
разбулван от немирни ветрове
и тишина, в която чакам... чакам...
Не ме пъди от себе си. Недей... ...
Когато съдбата реши да те срещне
със злобни и зли същества
и страшни, озъбени те ти се сторят
приеми, че са само шкурка.
Макар и да драскат, и жулят по тебе, ...
/ На всички изоставени дечица по детските домове /
Милички, мънички, тъжни дечица
с тези големи и влажни очи
как може детската, нежна ръчица
някой да пусне и тръгне с лъжи. ...
... очаквах поне ред, или два,
... или поне "благодаря"
... нищо, само бeли и празни листа
... къде е все пак любовта???
... явно е само в мойта душа...
Аз вричах се във вечната любов
и казвах: не, не е възможно.
И ето, на, след толкава години,
сърцето и ума се бият в рими.
Какво желая и какво ще трябва? ...
-Плачеш ли..? Или цигареният дим ти пречи?
Веднага ще я угася...
Защо не те разбирам тази вечер?
Губиш ми се като в есенна мъгла.
Уж искаш да си с мен,а тръгваш ...
Отчаяна станах от леглото зарана -
душата ревеше, от глад изтерзана,
приготвих отвара надежда за мене,
на глътки изпих я - престана да стене.
Повдигнах клепачи и погледа светна, ...
Наметнал пардесюто на живота,
аз крачех по площадите на разума
и търсех път към своята Голгота.
Ала попаднах в будоара празен
на своята мечта, поел дълбоко ...