Две струни-свирех превъзходно,
две струни опънати в ръце.
От чудни звуци галещи дъждовно,
от нежни ноти,трепети в сърце.
На музиканта толкоз неизвестен ...
На върха ще бъдем, при орлите,
където топлят слънчеви лъчи,
където ще забравим за злините
и влюбено със теб ще помълчим.
Ще оцветяваш с погледа си всичко. ...
Като коте-тихо се измъквам
призори от топлото легло...
грациозно към PC-то се промъквам...
стих ще пиша,казват лесничко било...
Празник има мойта фея, ...
Това не е живо дърво - с лека съвест сечи,
замахвай със сила и брадвата впивай в плътта му.
Виж, клони протяга към тебе - да го спасиш.
Наръч съчки за греене да положиш на своето рамо.
Да поемеш по път, който води (навярно) в дома. ...
...А всяка сутрин огледалото
чертае със сребро изтекла нощ.
Бръчките, извезани по тялото,
предвесници на старческа немощ.
Искриците, блестящи във очите, ...
На моя Джони.
Посветено приживе на едно малко кученце, което
изживя 16 трудни години неотлъчно до мен.
Бе тримесечна Булонка, когато те открих
в един от мойте много тежки периоди. ...
Ах, сладко вино, как ме упояваш -
като въздишката на хубава жена!
Ти погледа ми замъгляваш
и виждам само нея през деня.
Със теб споделям и раздели, ...
Отворих очи,просто ден обикновен,
не грееше слънце,студен есенен ден.
Протегнах ръце,все още исках да спя,
но дори и сънят ми ме гони на вън.
Ах колко е мрачно,потрепервам от студ ...
- Ало... Да... Аз съм... Кой е? Кой?
Не може да бъде... Къде си, кажи?
Гласът променил се е... Моля те стой...
Радвам се... Как? От какво да горчи?
Годините... Чакай... Моля те остави... ...
и всичко красиво помежду ни забрави?
Нима сега душата ти спокойна чака
да чуе плахите ми стъпки в мрака?
И мислиш ли, че мога да живея
не с любов, а с въглен, дето тлее? ...
Да посетим Мъглявината Андромеда*
с Ефремовия кораб полетели,
в безкрайността на светлината бледа,
галактиките ще са ни постеля.
Косите на Вероника* ще пеят, ...