Short stories and prose by contemporary authors

Subcategories: All Short stories Novellas and novels Literary sketches Science fiction & fantasy Stories for children Humorous Erotic Letters Epigrams, Miniatures, Aphorisms Reviews, analyses, critical articles Others
43.1K results

Към 11 🇧🇬

Слънцето намигаше през стъклата на скъпа черна кола.
Светлината му отразяваше капчици в тъжни зелени очи.
- Лелее, Ника, страхотна е! Виж я само, кукличката! Колко ли се е изръсил твоя човек..
- Предполагам, доста, успешно скриваше тъгата си.
- Само това ли ще кажеш?? Въобще наясно ли си колко струв ...
Na-aN (Милена)
Na-aN
Prose
1.3K 5

ЕДИН ЖИВОТ 🇧🇬

ЕДИН ЖИВОТ
Днес католиците празнуват
Денят на бащата.
С този разказ поздравявам
всички добри бащи. ...
LONTANA (Даша)
LONTANA
Prose
1.4K 1 9

Отмъстителката 🇧🇬

/Всяка прилика с форумни ситуации, лица и събития е напълно възможно да не е съвсем случайна и не би било твърде невероятно ако има някаква връзка с художествената фабула и идеята на това литературно произведение/
Слънцето бавно прокара пръсти над нащърбените контури на върховете. После, в един къс ...
Werewolf (Велин)
Werewolf
Prose
1.9K 4

Смъртта бе излязла на разходка 🇧🇬

Тежка, сива мъгла бе обвила цялата крепост. Непрогледни бяха воалите й. Нямаше жива душа наоколо. На кълбета мъглата се стелеше около дърветата, в сива прегръдка бе завила огромната статуя на някогашния владетел...
Някаква черна прокоба се носеше из въздуха... Имаше нещо мистично, което обгръщаше от ...
Morgana (Ди)
Morgana
Prose
1.2K

Сърцето ми се къса за тия богаташи 🇧🇬

СЪРЦЕТО МИ СЕ КЪСА ЗА ТИЯ БОГАТАШИ

Прелиствам стари вестници и списания в късния следобед на чаша кафе за отмора. После мъжът ми ги носи на вторични суровини и за трийсетина кила си взима цяла една бира. Пак е нещо.
Чета и ...
svetlanal (Светлана Лажова)
svetlanal
Prose
2.1K 20

То ме притежаваше.. някога 🇧🇬

Красотата на този свят може да се събере само в едно кътче. Едно съвсем малко пространство, което дори не е нужно да бъде материално и съществуващо, но... го Има при всеки. Място, което се усеща и към което принадлежиш, а не то да ти принадлежи на теб. То не може да бъде притежавано, може само да пр ...
Crims (Нищо)
Crims
Prose
1.3K 2

Първата любов 🇧🇬

Беше пролетен слънчев ден, а аз, още незнаеща за сложните чувства в живота си, мислех, че съм щастлива... Но, по дяволите, какво щастие бе това!... то не можеше да се сравни с щастието, което изпитах, когато те зърнах за първи път... в същия този ден... Но това не беше щастие, това беше нещо извън п ...
Miska_Kumaliska (Мелиса)
Miska_Kumaliska
Prose
1.4K 4

А ти?... 🇧🇬

Наблюдавал ли си дъждовните капки?... Как сте стичат по стъклата? Наистина са красиви. Всяка една от тях, събрала толкова живот... и колкото и да е странно – сякаш всяка капчица държи в себе си една малка искра огън, която съживява земята.
Вече вали от няколко часа и все пак не мога да се наситя... ...
Crims (Нищо)
Crims
Prose
1.6K 5

Бедното сираче 🇧🇬

Днес беше странно красив ден... имаше нещо нежно и невинно, което се носеше из въздуха. Да не би някой добър магьосник да бе омагьосал света днес да изглежда по-красив... Малкото сираче обичаше да мечтае... да си представя как идва красивата фея и го спасява от студа, как го пренася в страната на чу ...
Morgana (Ди)
Morgana
Prose
1.3K 4

Да обичаш... 🇧🇬

И изведнъж денят ти се запълва, а правиш все същите неща. Можеш да усетиш всяка секунда, докато просто си седиш на дивана и гледаш в една точка. Усещаш как случайно заменяш музиката с моментите, в които просто можеш да лежиш на леглото, а слънцето те огрява. И не мислиш... не мислиш за нищо, защото ...
Blue_sunshine (Елена)
Blue_sunshine
Prose
1.4K 1 2

Красив и умен 🇧🇬

Таа заран съ събудиф по-различен. Нящо ми имъши, но ни моех дъ гу сфана от виднаш. Въртех съ у кревато като обран иврейн, чисаф съ тук-таме (дека мъ чешише и дека не). Мъ кат ми не пумогнъ, станаф. Отидоф у колидоръ и съ изпъчиф пред големото углидалу. Глядам съ и съ чуда кво ми имъ. Дъ съм погрозне ...
Романтик (Христо Костов)
Романтик
Prose
1.6K 14

Изгубеният Рай 🇧🇬

Откакто свят светува, хората са се стремяли да намерият своят идеален свят. Своят... „рай”, както те го наричат. Само една много малка част от тези същества бе осъществила тази своя мечта и бе останала разочарована от крайния резултат. Това ли беше раят? Това ли беше мястото, към което всички се стр ...
Crims (Нищо)
Crims
Prose
3.2K 4

Първа Любов 🇧🇬

Лятото бе към края си. Усещах последните слънчеви лъчи да изгарят лицето ми. Вървях по шумната улица, но не чувах и звук. Забързани хора минаваха покрай мен. Зървах ги за миг и за винаги изчезваха от живота ми. Изчезваха както Той никога нямаше да се заличи нито от живота, нито от сърцето ми, от мис ...
angel_zone (Гери)
angel_zone
Prose
1.6K 4

Бисерът на Любовта 🇧🇬

За любовта е изписано и казано много.Истински достойни да говорят за нея са само тези,изпитали мощта и във всичките й аспекти.Още като малки сме слушали приказките за смелите момъци и красивите девойки,за злите магъосници и вещици, които застават по между им,за многото изпитания и трудности... И нак ...
denni (Деница Николаева)
denni
Prose
1.5K 2

Забрави! 🇧🇬

„Чувам разни неща да говори града –
имаш цяла колекция сърца...”
Скъпи Sharle!
Отново ти пиша! Държа да ти кажа,
че вече се препъвам в годините. ...
Меричка (Мери Попинз)
Меричка
Prose
1.2K 2

Капка вода, миг живот 🇧🇬

,,Уморих се вече... Този кръговрат ме умори... Искам вече да падна някъде, да изпълня мисията си и да умра. Цял живот се лутам ту на земята,ту в небето, преминавам през метаморфози и вече не мога... Нямам сили. В началото каква хубава бях, едра, силна, радвах се на прехода. А сега само по течението ...
Меллисса (Мариела Павлова)
Меллисса
Prose
3K 4

04 - Спомените 🇧🇬

Сред болката от хапчетата и от ударите със шокови палки имаше едно нещо което още беше останало живо в мен. Това беше купчината спомени, небрежно разхвърляни на брега на моето съзнание. Брегът на моето съзнание беше едно от малкото места, което оставаше непокътнато и до което не успя да припари нико ...
Melancholy (Андрей Тарковски)
Melancholy
Prose
1.5K

Историята на 8в клас 🇧🇬

Гледаш, гонят ни из двора родители с брадви и ножове, децата крещят и викат, но те не прощават и виновните със сила и бой наказват.
Събота, събота, събота - ден за отмора, но казват, преродил се тогаз дявола в двора на ЕГ. Нешева, учителка добра бяхте Вие, но дяволът във вас всели се и решихте вий б ...
fuckthelove (Поля Вълчева)
fuckthelove
Prose
2.4K 7

Магията на една черна роза 🇧🇬

Той седеше в замъка и гледаше замислено бурята навън. Дъждът блъскаше с всичка сила по прозорците. Светкавиците осветяваха за миг небето - светлината беше зловеща, мрачна, обещаваща пустота и смърт. Той гледаше любимата си градина, наблюдаваше как дъждът безмилостно убива цветата му. Виждаше как сил ...
Morgana (Ди)
Morgana
Prose
2.9K 5

Въпроси и отговори 🇧🇬

По принцип не обичам дебелашкия хумор. Когато хората се смеят, редно е да не е за сметка на някого.
Тогава все още бях студент, но като селянче, полската работа не ми беше чужда и не ми се разминаваше...
Копаем с баща ми царевицата. Ако някой твърди, че това е особено приятно нещо, съветвам ви да не ...
Sorbus (Пенко Пенков)
Sorbus
Prose
3.2K 11

Геврек и кравай 🇧🇬

В нашето село цари етнически мир. Винаги го е имало и дано и занапред да го има. Просто няма какво да делим. Циганите си имат своя живот, ние нашия и така минава времето.
В миналото, циганите живели в Циганската махала, която е зад моста на реката. И понеже били в много тясно общество, се раждали вс ...
Sorbus (Пенко Пенков)
Sorbus
Prose
1.7K 3

Предчувствие 🇧🇬

Казват, че децата сами избират родителите си...
Казват, че детското сърце е най-чистото. И голям грях върши този, който "запознава" малкото човече с лукавството, подлостта, лъжата, злобата...
Казват, че до три годинки децата общуват с Отвъдното, че тогава са най-близко до Господа...
И наистина, поня ...
Sorbus (Пенко Пенков)
Sorbus
Prose
1.2K 5

Кой ми сви романтиката? 🇧🇬

КОЙ МИ СВИ РОМАНТИКАТА?

Чета си аз един женски вестник и попадам на заглавие: „Въображението поддържа чувствата свежи.” Интересно! Авторката пише, че след брака, погълнати от всекидневните грижи, забравяме, че човекът до на ...
svetlanal (Светлана Лажова)
svetlanal
Prose
1.6K 21

Вече няма значение 🇧🇬

Приседна тихо на леглото. Погледна към крехкото й телце и към пребледнялото й лице, от което преди две големи сини очи те гледаха с любов. Не можа да сдържиш сълзите си и заплака. Но какъв смисъл имаше? Тя си отиваше. Проклинаше деня, в който те беше спасила. В който онова момиче, което рядко говоре ...
Луни (Мимс)
Луни
Prose
1.4K 2

Шампионска лига 🇧🇬

Обичам дъ дзепъм у тиливизуръ мачувете. Тиа от шампионската лига. Другите ни мъ итерисувът. Щот съ фълшиви. Та коги давът тиа мачуви многу съ каръми с жинатъ Стойна. Щото ни га поглеждам. Кат жина де. Мъ не саму га ни глядам, но и другъта рабута ни върша. Саму дзепам у тиливизура. Ококорчен, гачи за ...
Романтик (Христо Костов)
Романтик
Prose
2.2K 11

История с устни - края 🇧🇬

Когато слънцето докосна връх Триглав, откъм къщата изгря звездата и с царствена походка тръгна към нас. Късите панталонки и голият кръст събраха мъжките погледи почти в една точка, която плавно се поклащаше. Гласът и ни омая като коняк на екс. Аз завъртях картината за да я разгледа добре, а Митко ве ...
kdimov (Костадин Димов)
kdimov
Prose
1.9K

Есенна покана 🇧🇬

Слънцето започна да не топли. Дъждът се превърна от полъх в ледени тръпки. Птичите крила махат щастливо, но за сбогом. Гребените на вълните сред тревите са вече с уморена, пожълтяла окраска. Клоните са все така в гордите си пози, но очите им са натежали и отронват въздишка след въздишка.
Душата ми у ...
DRUGATA (Искам)
DRUGATA
Prose
1.7K 2

самотни души 🇧🇬

Вървях по лунната пътека за да намеря теб, любима. Вървейки по безлюдните пътеки на любовта се питах: "Кога ли ще открия теб, любима?".
И така и тази вечер минах по обичайната пътека и о, чудо - какво видях:
Видях теб,приятелка най-обичана.Ти стоеше там и аз нямах думи с които да кажа, че лудо влюбе ...
Art_devil (Пацо Танчев)
Art_devil
Prose
1.7K 3

Една усмивка сред тъгата... 🇧🇬

Приятелите й не могат да я разберат, близките също, всички се питат как е възможно да се побере толкова мъка, тъга, болка в едно същество. Как? След като е толкова млада и е видяла толкова малко от света.
Защо очите й са винаги тъжни, защо гледат така безпомощно, защо има страх в тях, защо е това ог ...
Morgana (Ди)
Morgana
Prose
2K 5

Селската царица на сливовите дръвчета 🇧🇬

Ангелинка беше момиче от село. Тъмнокафяви коси ограждаха бялото й лице, а черните й смолисти очи светеха като две малки мъниста. Гинка, както я наричаха, беше най-личната мома на селото.
Същински пример за подражание! Завъ ...
Фройд (Владислава)
Фройд
Prose
1.9K 6

спомен.... 🇧🇬

...запознаха се в един чат...
...станаха много добри приятели...
...споделяха си всичко!...
...скоро тя се влюби в него...
...а той продължаваше да говори за своята любима... ...
m0nitY (Моника Михайлова)
m0nitY
Prose
1.4K 1

Една случайна среща 🇧🇬

Всичко започна в едни най-обикновен ден. За пореден път отидох на училище, но още с отварянето на очите си разбрах, че ще ми се случи нещо необикновено. Първият звънец удари... Ходех, както винаги, бавно, скапано, но въпреки това с високо вдигната глава. Случайно, с периферното си зрение, видях едно ...
KisskilleRcHe (Атанас Татарски)
KisskilleRcHe
Prose
1.6K

Благодаря ти 🇧🇬

Никога не съм вярвала, че съм способна да направя нещо такова! Наранявам несъзнателно тези, които са държали най-много на мен. Днес разбих едно сърце... не исках... не беше нарочно... съжалявам... прости ми... ти си най-хубавото нещо, което някога ми се е случвало, накара ме отново да се почувствам ...
skrappy (Скрапи Ду)
skrappy
Prose
1.8K 2 1

Край? 🇧🇬

Просто вървях напред… Знаех този път наизуст, но всяко нещо, всеки човек ми се струваше толкова далечен и чужд… Вървях и разказвах на вятъра… Предадох му чувствата си, а той пое сълзите ми и с тях заличи миналото… Не знаех накъде вървя, може би бягах от нещо, но точно тогава, на онази улица, се почу ...
Луни (Мимс)
Луни
Prose
1.8K 5

Щастието! 🇧🇬

Животът е прекрасен, просто трябва да повярвате :)! До скоро бях най-нещастното същество на света, изпълнено с толкова много болка и тъга! Не вярвах в нищо и никой, толкова се бях отчаяла, че бях готова на крайни мерки... Господи, колко съм била заблудена... Няма нищо по-хубаво от това да си жив! Да ...
skrappy (Скрапи Ду)
skrappy
Prose
1.9K 4

Невписаният 🇧🇬

Ех, умът ми е тъй слаб, че се наложи да извърша най-естественото деяние – напълно се отказах от неговите услуги. И странно, без ум животът ми доби вкус, а листът му блед се най-зелен разрасна. Но не ме питайте какви са причините, защо така се случи, непосилно е да ви дам отговор; вярвам, ще разберет ...
чезал (Едуард Кехецикян)
чезал
Prose
1.4K 2

Избор 🇧🇬

Наближаваше времето, когато Елисавета трябваше да вземе своето окончателно решение.
Вече бяха изминали четирите години, в които бе далече от своето семейство и приятелите, за да получи образованието си в чужбина.
От няколко дни тя бе в особено настроение.
Мислейки за близките си, в сърцето й се проб ...
Slaveya (Славка)
Slaveya
Prose
1.1K 3

Две минути за сбогом 🇧🇬

Две минути за сбогом
Цветан Бекяров
Но ето че, докато гледам през притъмнелите стъкла на кабината, се сещам как през една друга синкава вечер, посипана от тънкото було на студения дъждец, стоях до прозореца вкъщи и гледах навън. Вятърът духаше в оголените клони на дърветата, прогизналите от влагата ...
jurasik55 (Цветан Бекяров)
jurasik55
Prose
1.5K 3

Сърце 🇧🇬

Сърце
Още от деня на своето раждане той знаеше, че е по-различен от другите. Даваше си сметка, че има нещо по-специално в него, но не осъзнаваше какво. Всеки ден на площада виждаше как хората се смеят и плачат, докато един д ...
Alice (Калина)
Alice
Prose
2.9K 25