Short stories and prose by contemporary authors

Subcategories: All Short stories Novellas and novels Literary sketches Science fiction & fantasy Stories for children Humorous Erotic Letters Epigrams, Miniatures, Aphorisms Reviews, analyses, critical articles Others
42.2K results

Какво може да Ви се случи на чаша кафе 🇧🇬

Тъмна сцена.Пълна тишина,като в пропаст.Тихо , някъде много на далеко се чува тъжна музика.Бавно прожектора почва да осветява средата на сцената.И се появява на преден план една малка кръгла маса с обикновен , скърцащ , дървен стол.На него седнало русо момиче.Изглеждащо много отчаяно.Сложило ръце на ...
SaD (Никол Попжелева)
SaD
Prose
1.6K 3

В очите на поета 🇧🇬

Слушам онази прекрасна музика, зачетен в мъртвия поет. Казва ми много, но искам
още нещо.Гледам брадясалото му лице, бръчките му...Гледам лицето на корицата
–все още посрещащо мен. Лицето, посрещало всякакви гости,всякакви неканени
типове,с бутилки или без тях, всякакви отрепки, всякакви стари мъртъ ...
henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)
henryoliver
Prose
1.3K 7

Трилър 🇧🇬

Тя крещеше истерично.Беше застанала на вратата на стаята и крещеше.Той не слушаше думите, те винаги бяха едни и същи и повода беше един и същ.Тя крещеше и звукът на гласа и се впиваше в съзнанието му.Стана, отиде до нея и я удари през лицето.Леко я удари, ако я беше ударил силно сигурно щеше да я уб ...
Libra (И.Маркова)
Libra
Prose
1.1K

Все още е светло... 🇧🇬

Все още е светло. Все още...
Слънцето вече започна да показва своето варварско великолепие и бавно, но непреклонно слага край на този ден.
Ден, като всеки друг.
Ден, побиращ безкрая, но само за нея.
Колко странно! Дори безкрайността си има край. А защо всеки си мисли обратното..? Е, хубаво е да си е ...
safira (Катерина )
safira
Prose
886 1

Една от онези нощи 🇧🇬

Беше една от онези нощи, в която всеки очакваше да се случи нещо лошо, когато е опасно и те хваща страх, че някой може да посрещне утрото сам, с разбито сърце и откраднати мечти.
С всяка следваща минута мракът ставаше по-плътен, небето по тъмно, звездите угаснаха от скръб, стопиха се в чернотата. До ...
_zAvInAgI`tVoQ_ (Ипек)
_zAvInAgI`tVoQ_
Prose
1.5K

друид отшелник 🇧🇬

Отварям очите си... отново събуден от шума, който чувам вече повече от пет
хиляди години. Този на пръв поглед приятен звук, който унася в сън. Но само
унася... не можеш да заспиш... Духовете на гората шепнат, викат те далеч от
реалния свят, далеч от живота. Друид ме наричаха или поне така мисля. Заб ...
DeSanN (Александър Тенев)
DeSanN
Prose
1.3K 2

Когато я карам, някак 🇧🇬

Карам си.
- Как я караш – пита това момиче.
- Просто я подкарвам,някак си.
- На умен ли се правиш – пита същото момиче.
- Не. ...
henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)
henryoliver
Prose
1.1K 2

Много кратко за една болест 🇧🇬

Посърналата му същност се бори доколкото може с болестта. Гърдите му кашлят в тихата стая. Този човек е написал стотици разкази, говорил е пред огромни аудитории, защитавал е хора и каузи, правил е милиони неща, които е можел и да не направи, а сега умира сам в стаята над тихата улица.
Кашлицата, да ...
henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)
henryoliver
Prose
1.2K 4

Небесен Лик 🇧🇬

Гледам небето, луната, броя звездите ала времето бавно отминава. Виждам твоите очи две прекрасни огнени кълба, устни нежни меки топли леко влажни как копнеят да ги целуна... Виждам едно красиво тяло изваяно сякаш от млечният път. Да виждам теб в небесния простор как танцуваш развяваш косите си усмих ...
simbata (Симеон Михайлов)
simbata
Prose
1.2K

смъртниците 🇧🇬

Представи си…..представи си приятелче..просто си го представи. -Седяхме там и не
вярвахме на очите си! Просто не вярвахме…нямаше на какво да вярваме,или просто
не можехме да го проумеем. Стояхме изправени четиримата на ръба на една
котловина..тя..такова. .тая котловина всъщност беше кратер. А вътре ...
madme (Тарададам)
madme
Prose
1K 6

Светлина в Сърцето 🇧🇬

Беше ден болезнен за мен, беше мрачно в моето сърце, нямах сили да се боря със живота. Беше тъжно, нямаше пламък, нямаше огън, нямаше нищо. Чувствах самота. Тя ме бе обгърнала отвсякъде и не искаше да ме пуска. Оттегчен, стоях в един бар, пиейки бира, тъжен, сам, изгорен от дълбоките изневери... Но ...
simbata (Симеон Михайлов)
simbata
Prose
1.2K 1

Какво си говорят дърветата нощем? 🇧🇬

Аз мисля, че когато децата по света облекат пижамките си и заспят в топлите легла, дърветата започват да говорят на човешки език. Най-малките дръвчета казват:
- Какво ли правят децата сега?
Старите дървета отговарят:
- Те спят и сънуват сънища.
- Какво е сън? Ние не знаем. Ние не спим – говорят дръв ...
Ronie (Рони)
Ronie
Prose
3.8K 13

Дневник на един български опълченец 🇧🇬

1878 г. - 1918 г.
“Искам веднага да те опровергая теб, който четеш този дневник, ако мислиш, че историята е поредица от случки, довели до някакво събитие, тя е животът на хората, които са я случили. Тук ще опиша именно своя живот, който посветих на Майка България, както хиляди незнайни като мене мъж ...
Stella (Ели)
Stella
Prose
2.5K 4

Една крачка 🇧🇬

Както най-дългият, така и най-късият път започват по един и същи начин - с една
стъпка. Стъпка, която не е малка за теб и голяма за човечеството, а дори
обратното. Стъпка, която правиш след като си открил вратата - началото на своето
пътешестие. Тази врата може да се сбърка много лесно сред множеств ...
`Fallen_Angel` (Тони)
`Fallen_Angel`
Prose
2.1K 3

Ковчег 🇧🇬

Те носеха тежкия ковчег, където беше положено безжизненото ми тяло, а аз се
смеех отстрани на тази пародия. Процесията напредваше бавно, докато небето
пригласяше на хлипанията им с далечни гръмотевици, а на сълзите им с лек ръмеж.
Ех, такъв пейзаж найстина би ми бил по вкуса, но... Слънцето печеше п ...
`Fallen_Angel` (Тони)
`Fallen_Angel`
Prose
1.6K 8

Дани 🇧🇬

Посвещавам този разказ на Марго и Ваня – две слънца в моя живот.Обичам ви, момичета!

-Ела тук, Дани, стига си досаждала на хората!
Дани непрекъснато се губеше от погледа на майка си, обикаляше из парка, играеше си с непозна ...
stephanova (Йорданка Стефанова)
stephanova
Prose
1.9K 4

Призракът от имението Шейс 🇧🇬

Старото привидение се беше настанило удобно в любимия си люлеещ се стол и скърцайки с него, мислеше за отдавна минали неща. Роден в далечната 1840-та година с името Бенджамин Стюард, той беше член на голяма аристократична фамилия. Животът му премина в изтънченост и дисциплина, но не беше скучен чове ...
нико (Николай Колев)
нико
Prose » Short stories
2.8K 9

Защо? 🇧🇬

Още един задушен юлски ден. Слънцето безмилостно пръска лъчите си по земята и
всичко наоколо е като пустош - празно, сякаш всичко живо се е изпарило от високите
температури. Отново скука и отново си мисля за теб. За пореден път препрочитам
писмата ти и за кой ли път си казвам "Стига!" и отново ги пр ...
bEtt (Белослава Асенова)
bEtt
Prose
1.4K 6

Много кратко за един дъжд 🇧🇬

Заваля онзи летен дъжд, който те кара да си спомняш. Хората извадиха чадърите си, за да опазят всичко в тях, което не желаят да бъде мокро. Облакът се усмихна, а Слънцето го помоли да се отмести.
- Този дъжд прилича на сбогуване – каза Хенри.
- Този дъжд е един от всички дъждове – усмихна се някой.
...
henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)
henryoliver
Prose
1.3K 1

Целувката 🇧🇬

Късно вечерта точно след големия концерт на известната рок група Алек тъкмо се беше разделил с приятелите си и вървеше по тъмната улица близо до блока, където живееше. Беше прекарал невероятно и още си тананикаше мелодията на любимата си песен от групата. Но не това го вълнуваше толкова, колкото фак ...
^Parallax^ (Паралкас)
^Parallax^
Prose
2.4K 12

Любовта и омразата 🇧🇬

Един ден бях тръгнала на училище и тъкмо си мислех, че трябваше да напиша есе на тема „Любовта и омразата” за часа по литература съвсем ненадейно пред мен на улицата изникна един огромен сандък – голям колкото стая.
В начало ...
Ането (Ани Ракова)
Ането
Prose
2K

Разговор 🇧🇬

-Обичам те!
-Не, не ти вярвам! Порастни! Мисли много преди да говориш – това е единственият ми съвет!
-Обичам те!
-Нараняваш ме така! Ти не можеш нищо да ми дадеш. Не си способен да се интересуваш от другите хора, мислиш само за себе си.
-Обичам те! ...
stephanova (Йорданка Стефанова)
stephanova
Prose
1.9K 3

Споменът На Болката 🇧🇬

Мрака и тъмнината се спуснаха за броени секунди над малкото
притихнало градче.
Черните облаци надвиснали над тъмните улички,
се готвеха да излеяд своята мъка и злоба.
Днес нощта беше по-тъмна от всякога,Луната се бе скрила, ...
JoinMeInDeath`F
JoinMeInDeath`F
Prose
2.5K 7

Споменът За Болката 🇧🇬

Мрака и тъмнината се спуснаха за броени секунди над малкото
притихнало градче.
Черните облаци надвиснали над тъмните улички,
се готвеха да излеяд своята мъка и злоба.
Днес нощта беше по-тъмна от всякога,Луната се бе скрила, ...
JoinMeInDeath`F
JoinMeInDeath`F
Prose
3.2K 3

Червеният панталон 🇧🇬

Признавам, че обичам да чета много…стойностни неща, истински.
Но не обичам хората, общуването с тях ме уморява. Около мен постоянно има хора и аз ставам все по-уморена. Затова през деня мечтая за мига, когато вечерта ще ост ...
Фройд (Владислава)
Фройд
Prose
2.3K 7

18+ Лятна вечер 🇧🇬

Мъжът седеше в кухнята и вечеряше. Хранеше се лакомо, поглъщаше храната с неголеми залъци хляб. Изглеждаше отегчен, дори не забелязваше, какво яде. Монотонният живот, който живееше, го правеше безразличен към всичко заобикалящо го. Сутрин ставаше, закусваше и отиваше на работа. Работеше в строителна ...
Романтик (Христо Костов)
Романтик
Prose
2.3K 7

Танц 🇧🇬

"Едно, две, три и се завърти!" Това дочух, разхождайки се натъжена и унила по една тъмна уличка, близо до синьото необятно море. Заслушах се и спрях. Не се чуваше нищо друго освен силно тропане и пляскане в равномерен такт, ако спомените ми не ме лъжеха това бе 7/8. Преди доста години се занимавах с ...
SaD (Никол Попжелева)
SaD
Prose
1.6K 4

Русокосата принцеса 🇧🇬

Сега ще ви разкажа историята на едно момиченце, което за неусетно време се превърна в жена. Знаете ли, най-мътният спомен за нея е, когато още бе сплетена на две дълги руси плитки и играеше с други момичета и момчета в квартала. Всички бяха еднакви - деца. Имаше обаче едно момче, което се открояваше ...
SaD (Никол Попжелева)
SaD
Prose
1.4K 1

Критика 🇧🇬

Да те чукат и да си ходиш... губиш. Накрая може и себе си да загубиш - ако има к'во де.
Искаш любов, нежност, вярност, отдаденост. Мечтаеш си да сте си единствени и достатъчни един за друг. Виждаш бъдещето си прекалено светло и щастливо. Не се замисляш за отговорностите, които ти предстоят, за жертв ...
stephanova (Йорданка Стефанова)
stephanova
Prose
1.6K 1

Писмо до баща ми 🇧🇬

Здравей!
Помниш ли ме? Запознахме се преди близо 5 години и половина… Майка ми ни запозна, беше октомври. Не те бях виждала и се чудех дали ще те позная. Странно, но когато те видях веднага разбрах, че ти си моят баща. Майка ...
Фройд (Владислава)
Фройд
Prose
4.7K 10

За него 🇧🇬

...и аз си стоях самичка в стаята, и си мислех за моето момче, което не ме
обича. Седях си на бюрото и си препрочитах писмата от него, ухаещи на парфюмът
му. И сълзите ми се стичаха по зачервеното ми лице... те не можеха да издържат
на напрежението... и... си мислех... какво ли правиш сега... с коя ...
bEtt (Белослава Асенова)
bEtt
Prose
1.4K 2

Исканият край! 🇧🇬

Прибрах се!И отново е бъркотия и хаос.Обиди отсам, враждебни фрази оттам!Правя се,че нищо не забелязвам. И там ми е грешката!Сега и аз съм в кюпа! Обиди,намеци...нараняват,но директните истини и подлости дълбаят!Всичите тези неща правят всяко по своему драскотини в душата,но постепенно разрастват ог ...
Siskata (Силвия Йосифова)
Siskata
Prose
1.6K 1

Мрачният лес 🇧🇬

03.07.2006
Seule...Toujours seule...
Горската тъмнина прегърна бащински мрачния му силует. Мирисът на борови иглички и на влажна дървесина сякаш го привикваше да открие скрита в гората тайна. Той влачеше босите си крака и те ставаха все по-кални и по-кални. Вода се стичаше по цялото му тяло. Дългите ...
stephanova (Йорданка Стефанова)
stephanova
Prose
1.6K 1

Старостта 🇧🇬

Когато излязох за пореден път този ден, отново видях странния старец на пейката. Попитах се защо все седи там и ме гледа някак втренчено и тъжно. Реших, че имам още малко време, седнах до него и го поздравих. Той ми отговори някак отвеяно. Едва сега забелязах колко стар бе той всъщност. Дълбоки браз ...
AgainST (Тони Иванова)
AgainST
Prose
1K

Забравена самота 🇧🇬

Сънувах. Беше хубав сън, но се събудих. Отново бях сама. Всяка сутрин си задавам един въпрос: Докога?
Навсякъде виждам хора без лица, които бързат или не. Птиците пеят, но аз не ги чувам. Слънцето грее, а аз не го виждам.
Някога обичах птиците! Обичах и слънцето! Обичах пчеличките, тревичките и дори ...
FiGHTeR-4u (Петя)
FiGHTeR-4u
Prose
1.4K 2

Малка частица от света на мълчанието 🇧🇬

Беше хубав летен ден. Беше нейният рожден ден – двайсти поред. Празник? Не, не и за нея. Тя нямаше за какво да празнува. За това, че се беше родила? Никаква радост не й донесе това – нито преди, нито сега. Нямаше и с кого да го сподели - тя отдавна беше сама на този свят. Приятели? Бедността я бе ли ...
нико (Николай Колев)
нико
Prose
2.1K 3

Дали наистина всичко беше сън... 🇧🇬

Стоях в стаята си, отново в хаоса, който оставих предната вечер, гледах стената... Опитвах се да различа фигурите, оставени от мазилката - дървета, птици, цветя... Гледах, но не виждах нищо - просто бяло! В един миг, докато си мислех изведнъж сякаш пропаднах, падах и всичко се променяше -леглото се ...
Меллисса (Мариела Павлова)
Меллисса
Prose
2.2K 4

Никога вече Мария! 🇧🇬

За първи път я видях в един прекрасен ден от късната пролет на 1997 година. Тя беше деветнайсет годишна, току-що завършила гимназия, а аз на двайсет и две, втори курс студент по история. Коя година, кой, къде - неща като тези знаех доста; хубаво е да се знаят. Но виждам, че се отклонявам. Та тя беше ...
нико (Николай Колев)
нико
Prose
2.4K 3