Short stories and prose by contemporary authors

42.1K results

Изборът 7 🇧🇬

Настанихме се удобно с Шарлот и зачетох на глас
'' Скъпи Пиер, аз направих своя избор, избягах от този свят, за да се оттам в полза на хората в нужда,... избрах расото пред модните дрехи...Ще ти разкажа накратко,.. Когато бях малко дете
преживях ужасен инцидент, паднах върху стърчащи предмети и се н ...
968 8

Детски бисери 3 🇧🇬

Мисли, изказани от дъщеря ми, когато е била на 8 години:
1. Смятам да си сложа детектор, за да установя дали имам късмет.
2. Мога да бъда дете, мога да бъда и дивак.
3. Голата маска е едно нещо, дето като си го залепиш и после го дръпнеш, ти смъква кожата от тялото.
4. От обикновено детенце се превъ ...
881 1 8

Заекът отърва ножа 🇧🇬

В средата на лятото сме, много от нас бяха в отпуск и един ден, решихме, да се разнообразим, като заминем някъде извън града и да си направим хубав пикник. Покрай града ни, има такива прекрасни местенца, където човек може, да се почувства, като, в рая, със шума на бистрата река и песента на птиците, ...
1.5K 2 15

Страстите и терзанията на един муз 🇧🇬

А, ти ли си… Сядай… Ще пиеш ли един нектар? Няма да ти тежи, не е парнаски, а адски нектар… Отде да знам какво му слагат, даже не питам и не се питам… Важното е да донесе забрава…
Какво знаете вие в Аид – сенки, полумрак, цял ден зяпате съдиите и коментирате кой умрял какво е направил. А после си де ...
570 2 5

Софийски роман – Глава 28 🇧🇬

Тримата просяци (говреше се, че са милионери), и днес пееха провлачената , като водите на река Бур Егрек, песен. Миризмата на стотици подправки се смесваше с тази на пържените гевреци, и на десетките видове маслини в малките магазинчета на Медината. По тесните улични лабиринти щъкаха хиляди улични т ...
1K 1 7

Из моите мисли. 🇧🇬

И някой ден ще се сетиш за мен. Как те обичах, как дадох душата си за теб.
Бях ли глупава да мисля, че ме обичаш?
Беше ли истински...или всичко се разми във времето?
И вярвай ми, благодаря ти...научи ме, че мога и сама. Да не съм зависима.
Понякога трябва да си тръгнем, не защото е по-лесно, а защот ...
1.1K 2

Усмивката 🇧🇬

Странно, но никога не се бе замислял над това, че никой не приема за истина, ако кажеш нещо с усмивка.
Дааа, трябваше да се усмихва.
Отиде на работа. Видя отново камарите документи, които го чакаха.
Слезе при началника си. Почука на вратата и влезе.
Беше сложил най-очарователната си усмивка. ...
903 2 13

След половин година 🇧🇬

Изминаха шест месеца от началото на това необикновено преживяване.Дълго се упражнявах в събиране на две и две.Бавно напредвах, но един ден накрая открих,че сборът им е четири.Ще Ви разкажа.Все едно,че споделям откритието си с някакво друго свое Аз.Ще бъда до край откровена,Преди двадесет и три годин ...
1.1K 1

Диоген от спирката 🇧🇬

Поредният ден от ноември. Онзи момент, в който г-жа Зимата все още пише увода на своята тазгодишна история преди да пристъпи към изложението.
Студено е. Вятърът е смразяващ. Имам чувството, че тази сутрин, преди да излезе навън, се е скарал жестоко с жена си без да успее да дори да допие кафето си и ...
553

Кога се смях "като за последно"... 🇧🇬

Кога се смях “като за последно”…
ЕфросИя беше средно статистическа българка, от ония, които населяват социалистическото
чудо- панелните блокове на големия град. Макар и не в центъра му, а в един от новоизлюпените квартали в покрайнините, носещ красивото име “Младост” и дишащ по- чистия въздух на бли ...
1.5K 3 19

Пияни карамболи 🇧🇬

Мъжът и жената са в две стаи. Телефонът му звънва. Тя? Отива в стаята й.
- Грешка направих – казва жената.
Той внимателно я поглежда:
- Не ти и не сега…
хххх ...
690 3 14

Магарешка работа 🇧🇬

Любовта, таз велика сила!
Кой ли не е падал в жертва на тази магия? Войни са се водили в името на любовта, държави са се затривали, герои са умирали, от Хубавата Елена, през Ромео и Жулиета, та до невъзможните бракове на Софка Маринова, историята е виждала какво ли не. Мъже са умирали за жени, жени ...
1.2K 2 13

Маргърит Драбъл – "Воденичният камък" Персонажи 🇧🇬

Маргърит Драбъл – Воденичният камък
Розъмънд Стейси – главна героиня, забременява от Джордж, върти любов също с Роджър и Джо
Хеймиш – първа любов на Розъмънд, Роджър
Дик – приятел на Розъмънд
Лидия – приятелка на Розъмънд, писателка ...
1.4K 1

Размисли за любовта, промяната и ... 🇧🇬

Любовта има две измерения: страстна, разрушителна и спокойна,тиха, всеобхватна.
При първата искаш да повдигнеш света и да го поднесеш в краката на този,който обичаш, но опорната точка да го направиш я няма, защото тя се води от повика на материята.При страстта не те интересува, да ли те обичат, да л ...
1.3K 2 7

Стабилна прогноза за времето 🇧🇬

Тази година се очаква месецът да бъде с температури близки до нормата, както и с нормални валежи на определените от правителството места.
Което, разбира се, не е изненада за гражданите – управлението на държавата е в здрави ръце и всичко е в рамките на нормалното. Както заяви господин Министърът на ...
1.2K 3 15

Небостъргачът - 11 🇧🇬

Тодака страдаше, когато си помислеше, че новопостъпилите момчета в организацията, трябваше да вървят по мръсния и брутален път, по който самият той беше вървял. Това беше животът - едно озъбено псе. Изпълнен със смърт - много повече смърт, отколкото живот. Път на насилие, загуба на съзнание, бруталн ...
1.3K

Разговор между приятели 🇧🇬

Аз и Microsoft World Document!
Какво да ти кажа, приятелю? Как в гърлото ми е заседнала буца, седемгодишна буца, там е, не се маха!
На моменти, когато съм в "театъра" се скрива, защото артиста е артист на сцената, защото той е там, за да играе!
И аз така, приятелю като артистите, стискам гърлото, пр ...
1.1K

Розата 🇧🇬

Не се знаеше, кой вятър я довя на тази гола планетата. Всъщност беше астероид. Някакъв по-голям камък, изложен на всички бури и злини от Космоса.
Поникна, като малко стръкче. Искаше да опознае светът.
Тогава за първи път го усети. Беше я докоснал, много нежно, внимавайки да не я прекърши.
Странно съ ...
1.8K 8 4

Крадецът на вино 🇧🇬

...
В живота има няколко неща, които ме правят щастлив, изпълват дните ми със смисъл и ме карат да се чувствам жив.
Сега ще си помислите, че става дума за любов, деца или благинки, но за мен това са по-скоро досадни битовизми и клишета. Дадености. Има къде-къде по-възвишени неща в тоя кратък живот. ...
2K 3 13

Изборът 6 🇧🇬

А дните и месеците сякаш летяха...
Един ден кака-снаха ме счупи на две
- Мари-Елен бременна ли е,... знаеш ли нещо...Гледам я последно, наедряла ми се струваше,... малко подпухнала... Как да не знаеш бе,.. аз ли да знам, да не би аз да спя при нея,.. не знаел - скара ми
се най-накрая - И ми седиш ощ ...
1.7K 6

Извънземните (не по Спилбърг) 🇧🇬

Не че си нямах друга работа, ама в това парче текст как да не се препъна:
99% от хората живеят на нашата планета затова, защото те са коренните жители на Земята. Оставащите 1% — не са местни, а извънземни. И са тук не просто така.
Хе-хе, още една конспиративна теория, развеселих се аз, значи този пъ ...
915 4

Ще те намеря 🇧🇬

На Е.
Очите го боляха. Дори и очилата не помагаха срещу светлината от искрящия, замръзнал сняг по билото. Планината бе, като диамант огрян от слънцето.
Последната експедиция... последната му надежда. Десетки планински водачи и шерпи я търсеха, но никой не успя.
Спря, заби пикелът и в главата му изпл ...
602 2 3

Чувам есента 🇧🇬

Само двамата с нея сме. Вървим по широкия булевард - аз и тази прекрасна и сънена сутрин, която днес, струва ми се, малко позакъсня, докато търпеливо я чаках отвън. Не й се сърдя. Нормално е може би. В края на август сутрините стават мързеливи и вече не са така ранобудни. Излежават се до по-късно, о ...
748 1 3

Софийски роман -Глава 27 🇧🇬

СОФИЙСКИ РОМАН
Глава двадесет и седма
Необикновен януарски ден. Температурата на въздуха беше над 20. Слънцето не пестеше лъчите си. Хората се разхождаха по летни дрехи, а някои даже бяха тръгнали към плажовете. Беше петък и часовете на Лина бяха приключили по-рано от обикновено. Решила да не се при ...
1.2K 1 6

Само в съня ми 🇧🇬

Не бързай...искам да е бавно.
Усещам как очите ти шарят по мен.
Притеснен си, аз също. В твоето присъствие изтръпвам.
Вълнувам се като малко дете когато те видя.
Възбуждаш мислите ми. ...
1.1K 1 1

Продължения на поговорки 4 🇧🇬

1. Очите се плашат, ръцете не се плашат./ А най-малко се плашат краката, защото при нужда винаги могат да избягат./
2. Какво ти разбира свиня от кладенчова вода./ Но това не й пречи да я лочи с удоволствие./
3. Знанието е сила./ Но и то като всяка сила е много важно в каква посока ще бъде насочено./ ...
1.2K

Единица/нула време - 4 🇧🇬

- 4 -
Алекс бе накарал Метин най-накрая да проговори, поне донякъде. Сърцето му тръбеше.
— Значи не знаеш как го правиш?
— Не знам. Имам си теории — каза той и сви рамене.
— Какво стана с Лара и онова бебе на снимката? — Алекс трябваше да определи дали всъщност на Метин може да му се вярва на небива ...
1.2K 8

Важно е 🇧🇬

Всеки да си гледа своите малки проблеми и да се старае да си ги решава. Но през това време да се грижи най-много за духовното си спасение. Това ще има смисъл за вечността на душата му.
Как да стане това ли? Като спазва Божите изисквания за взаимоотношения, на първо място с Бога и след това с близкит ...
798 1 3

Изборът 5 🇧🇬

Мари-Елен замина в командировка за десетина дни в Солун.
Гледам някакъв, по скоро някакъв тип криви задник в шарени панталони, блузка тип ала мадам, само дето няма жабо,... Ах как отмята кичури от косата си,.. ба си и Дзвера,...хвърля ми едни белтъци,...
от ;;нашите'' ще да е,...'' превъртял е резба ...
1.1K 1 5

Изборът 4 🇧🇬

С Мари-Елен се бяхме уговорили да избягваме да се търсим по мобилните по време на
работа, а вечер бъбрихме до късно, прегърнати на пейката пред входа й, и сякаш това ни
беше достатъчно, зазяпани в потрепкващите звезди и унесени в спомените си...
- Мари-Елен, ела да те запозная със семейството си, ше ...
917 6

Полухумористични разкази. 🇧🇬

Изложбената зала жужеше от посетители. В нея Валери Шаранков откриваше първата си самостоятелна изложба и с ужас виждаше, как като в "черна дупка" изчезваха подносите със сандвичи и бутилките шампанско. Повечето хора се бяха събрали пред голямата маса и почти никой не гледаше картините.
Настана тиши ...
547 1 8

12 🇧🇬

Изкъпаното от снощния дъжд майско утро вече се разхождаше по улиците на големия град. Най-ранобудните слънчеви лъчи нежно се отразяваха в мръсните прозорци на гарата. Играеха си палаво на слънчеви зайчета и после уморени падаха пречупени от другата страна - в празната все още чакалня. Миришеше на ли ...
805

Трансформърс или малкият и големият човек 🇧🇬

Бебето плаче, когато го боли и когато е гладно. Големият човек прикрива сълзите си, когато го боли.
Изписани са толкова думи дали жената е уязвима, когато плаче и когато споделя болката си.
А мъжът? Бебето няма пол - всички бебета реагират еднакво. Защо никой не пита срамно ли е жената да плаче, а т ...
741 8 28

С дъх на есен 🇧🇬

Отиде си лятото с една последна, уморена въздишка. След него дойде есента и обагри земята в златисто, кафяво и оранжево. Забравила бе само да изтрие последният спомен от топлото лято.
Една малка роза, зъзнеше на студеният вятър, оглеждайки с удивление необикновените цветове покрили земята наоколо. В ...
1.1K 1 6

Геронтопедагогика за домашно ползване 🇧🇬

Не знам точно кога ме подразни за пръв път истински, но картинката си беше ясна: любимият лека-полека мутираше в посока турски паша. По тези въпроси никога не си бяхме говорили и когато преди месеци се събрахме да живеем заедно уж всичко вървеше по мед и масло. Ама сега явно беше тръгнало не накъдет ...
1.2K 6

Момичето от стая №5 🇧🇬

Пръстите на Владо притискаха порцелановата чаша с чай и леко потрепваха. Сините му очи бяха приковани в насрещната картина на стената в огромния му кабинет. Беше четирдесетгодишен, имаше безупречна репутация на хирург, търсен и уважаван от много пациенти. В светлата му коса имаше няколко бели косъма ...
2.6K 14 51

Просто къси разкази 🇧🇬

Беше топла майска утрин. Върху клончето на една липа, блестеше малък пашкул от коприна. На долния му край, бавно се разтвори дупчица и от нея се подаде много любопитна глава, с големи фасетъчни очи. Сантиметър по сантиметър до обяд, излезе пеперуда със сгърчени не оцветени крила.За още няколко часа ...
1K 2 3

Емигранти 🇧🇬

Сърцето ми биеше до пръсване. Едва успявах да си поема дъх и треперех дотолкова, че не контролирах движенията си. Коленичих на пода и започнах да лазя бавно, много бавно. Трябваше да съм съвсем безшумна и най-много се боях от това, че челюстта ми трепери и зъбите ми ще изтракат всеки миг. Затова дър ...
1.3K 5 15