Невероятните приключения на един българин и един французин в Шереметиево – аеропорт имени Пушкина. (…или за необятностите на Аерофлот и някой други такива необятности)
Летя миналата седмица за Армения. Полетът е от София. Колегите от Брюксел ми предлагат две възможности. Едната е София – Франкфурт-Е ...
Екатерина рисуваше на центъра всеки уикенд. Беше поставила шапка за дарения и прилежно беше наредила своите картини в полукръг зад нея, та всеки заинтересован евентуален купувач да ги огледа добре.
Ръцете ѝ не спираха да рисуват, очите ѝ не се поместваха от платното. Цялата идея за картината я имаше ...
Посвещавам го на човека, който ме учеше, че няма утре и живеем само днес.
Безкрайна върволица от хора се точеше сред също толкова безкрайно ягодово поле. В средата имаше оградено място с черна дупка в земята, а над нея светещ отвор в небето.
На опашката бяха подредени по един, облечени в бели нощниц ...
Върнах се към нормалните си занимания,...една ще падне, друга ще я смени, какво тук значи някаква си мацка,... айде бе, нали уж не можеше без нея, зафилософствах отново
Изградих си навик, петък привечер минавах през къщата на Рула, поглеждах автоматичната поливна система, ако имаше листа, трева почи ...
В този момент по света се разказват стотици забавни истории. Те разсмиват хората или хората се отегчават от тях, защото са ги чували десетки пъти вече. Разказвачът седи на удобен стол, вперил е поглед в камината. От време на време цепениците се пукат и издават звук, котаракът напуска удобното си лег ...
Тук в Тайван Гао Минг можеше да оцени младостта. Онази безкрайна и вечна надежда и очакване за нещо - макар и неясно. Нещо, което най-вероятно никога нямаше да дойде! Много от младежите влизаха в бригадите съвсем отрано. Основен поминък бяха риболовът и високите технологии, но истината беше, че безр ...
Храна за клюката
През целият съзнателен живот, в моята България, съм бил
винаги патриот... и си останах беден...!?
Олимпийци
Гледах студентите как пиха на техният празник! Ако така ...
Свърших с готвенето за днес. Лаврак на фурна с кестени и аспержи, любимото ястие на любимия ми мъж, предястие от телешки език с гъби, а за десерт – печени круши със синьо сирене и бадеми.
Беше петък и ме очакваше една хубава и спокойна вечер.
Хмммм...да ще си сложа новото дантелено бельо, ходих и на ...
3.
В следващите дни Катя не оставаше повече от нужното при него. Идваше сутрин и вечер за по десетина минути, колкото да му остави храна и да му смени завивките. Не му правеше повече масажи – остави мазилото на масичката и му каза да се масажира сам. Той не й отвърна нищо. Не смяташе да й се обясняв ...
Ама не може така, дами и господа! Не може! Ние пишем заповеди, плашим, аргументираме се с черни чували и трупове, а никой не се стряска…
Затова – предлагам да се вземат още по-строги мерки за излизане от заразата.
Примерно:
Да се забранят разговорите по телефон или домофон без маска. Опасни са, зара ...
Пролетта отново е тук. Усещаме я с всичките си сетива. Вдишваме я. Чуваме как нежно разтребва душите ни - като старателна домакиня в предвеликденско почистване. Обира паяжините на старите ни тревоги с парцала на щедрите си обещания за ново начало и по-добри времена. Странно е как всяка година успява ...
Забърсах масата от трошиците кус-кус и изпадалите от лъжиците на сестрите ми стафиди. Всички вече спяха кротко и спокойно в общото спално помещение. Измих лепкавия стар чайник и изхвърлих запарените листа мента. Отворих прозорчето в кухнята, защото слънцето отдавна се бе скрило и сега нямах търпение ...
…
Най-прекият път между две точки, минава през ограда.
-Татко, Татко - чух го да вика, някъде от тъмното зад храстите…
Не беше лесно да взема това решение. Но пък какъв ли беше изборът ми. Бях влязъл в спиралата на несполуките още преди няколко години и нямаше измъкване. Къде поради стечение на обст ...
Тъмна нощ...В небето се ширеха гъсти, сиви облаци...пълнолуние...Луната беше ярка и енергията, която носеше, не можеше да не повлияе...
По една тиха улица вървеше една дама, на име Селена...Тя беше толкова умислена и унила, че дори не забеляза прекрасната пеперуда, която кацна на рамото ѝ...Пеперуда ...
Щяло да се случи тогава когато хората ще спрат да отброяват времето. Да им омръзне това броене.Но и ще разберат,че годините,месеците,дори дните и часовете са измислица.На Земята вече имало прекалено много човешки създания. Селата и градовете изчезнали,тъй като всички населени места се сляли в едно И ...
И мосю Хари пристигна.
Запознахме се един петък , до като работех в градината на кирия Рула....
Демек, Харалампи, който преди години емигрирал в Америка , после европейската носталгия го установила във Франция..
Мдаа, обикновен Харалампи, но вече с европейско-американско име Хари.
Държащ се надменно ...
Погребението на Яшимара беше нещо изумително. Церемониално отвсякъде. Пищно, но не претенциозно. Тъй като позицията на Яшимара беше изключително висока, а приносът му към организацията - огромен, беше избегната процедурата по кремация и беше решено той да бъде погребан церемониално, а впоследствие щ ...
Тъжният край на една поетеса
... и тя тръгна... Тъгата отново я беше повела за ръка... Не беше писала от цяла вечност. Гърдите й бяха изпълнени с празнота. Толкова много бели листи и толкова много тишина!
Дългите алеи от чемшир, между които вървеше се люлееха тихичко. Сякаш и те, сякаш и целия свят ...
Има моменти, в които безизходицата и отчаянието спират дъха ти, а страхът и смелостта се смесват. Съдбата те притиска в ъгъла и те поставя на колене. Тогава, в тези моменти, разбираш, че животът е толкова прост и единственото, което трябва е, да се научиш да го живееш, с търпение.
Елена излезе на дв ...
Втора глава
Цяла сутрин се гледахме. Аз гледах хапчето. То гледаше мен. Толкова нетърпелива да пробвам, а сега, когато оставаше единствено да го изпия, докато си мисля за спомена, в който искам да ме пренесе, нещо ме спираше.
Всъщност, две неща.
Първо, не бях сигурна кой спомен искам да преживея. С ...
2.
Когато се събуди, беше тъмно и хладно. Направи опит да каже нещо, но рязка болка в главата го отказа. Хиляда мъже стискаха хиляда камшика и шибаха мозъка му. Направи опит да помръдне, но същото се случи. Можеше да се движи, вероятно можеше и да говори, но първо трябваше да преодолее болката.
Един ...
Зачетох се в интересно изследване за Възрожденската епоха. И се спрях – авторът разказва как богатите българи пращали децата си да учат по чужбинско – в Русия, Франция, Австро-Унгария, Германия… Отивали и небогати младежи – трудели се, издържали се, учили… И се завръщали в земите ни. Почти всички. Д ...
Беше един от онези есенни дни, в които имаш чувството, че лятото все още не си е отишло. Останало е някак на пук на г-жа Природата и нейните закони, които хората отдавна спряха да спазват, създавайки за успокоение на гузната си съвест безброй екологични организации "с идеална цел". То обаче е тук и ...
Тази сутрин слънцето късно се събуди и упорито търкаше клепачи, за да пропусне през миглите си денят. Птиците вече бяха напуснали гнездата си и накацали по дърветата, се търсеха, като припяваха чудни песни, от които и на нас със съпругът ми, ни ставаше хубаво под завивките. По това време на годината ...
Прокурорът Пешо е приет единодушно като почетен член на адвокатската гилдия…
хххх
Треньорът на националния отбор по футбол реши проблемите си в защита – там, както и на вратата, ще сложи прокурори. Най-старателни професионалисти в тая работа…
хххх
Пресмятахме, пресмятахме, пресмятахме с бай Иван и р ...
Ооооф… Ама че дъжд… Извинете, извинете… Отстъпете, трябва да вляза по на сухо. Народът не може да рискува да простина… И Пешо да мине – без охраната не може… Колата нещо се развали. Ей оная… Да, луксозната… Имате късмет, ще изчакам при вас дежурния автомобил. Да разправяте на децата си какво щастие ...
Преди 7 години в този сайт ми бе предложено от колега по перо да направя опит да подобря известния стих на Вапцаров "Вяра" и по-специално тази част от него:
"За него — Живота —
направил бих всичко. —
Летял бих
със пробна машина в небето, ...
Tylko Twoja dłoń, stały ląd…
Само твоята ръка е твърда земя…
1
От чудесата на света любимото ни чудо е лудостта. Онази сила, поради която мракът кънти в светлината и сънищата имат вкус на пепел, и водата гори с лилав пламък. Заслепяваща и жестока стихия, помитаща всичко по пътя си. Неподчиняема и не ...
Първа глава
– Това ли е? – огледах хапчето със скептицизъм. – Прилича на обикновен аналгин.
– То е обикновен аналгин – усмихна се Киро. – Поне за пред властите. 99.98% метамизол натрий. Дори да ни хванат, разликата е толкова маргинална, че самo прокурор, който мрази парите би я забелязал. За щастие ...
1.
Имаше странна линия в асфалта, която криволичеше ту вляво, ту вдясно и отвличаше вниманието от скучната, праволинейна маркировка. Намираше се в аварийната лента, но единствено в посока от София към Пловдив, затова винаги, когато се прибираше, Джони сядаше отдясно да я наблюдава. И през цялото вре ...
Седнал по турски на плажа под чадър, той боцка пържени тиквички по гръцки и отпива от кристалното узо. Спокоен е, вятърът полъхва и гъделичка обръснатата му глава, той отпуска шкембе и му е радостно и благо. Морето е близо, когато изпие това бокалче, ще се топне, ще се охлади и пак ще се върне.
– Ощ ...
Линк към трета част на Книгата „Приказки от Омагьосаната планина“:
https://otkrovenia.com/bg/proza/prikazki-ot-omagyosanata-planina-zlata-hubavica
Богът на мълниите, на кон или в колесница, поваля дървото с мълния или с чук, изгаря го или пък разтрошава камъка. След победата освобождава водата и зав ...
Една привечер тя се обади по мобилния
- Петро в къщи ли си,.. искам да те видя незабавно,.. идвам веднага - с разтревожен глас изплака тя...
Какво ли е станало, недоумявах,...гласът й да звучеше така странно..
Колата й спря пред къщи..
Очите й бяха зачервени от плач, вървеше като в несвяс.. ...
Тя трепереше мокра. Сгушена в пазвата му. Дъждът монотонно валеше.
Бързаше да се прибере вкъщи. Отново бе минал един сив ден изпълнен със самота.
Намери я зъзнеща и гладна в един безистен. Реши да я вземе. Беше като него отритната от всички в студения град.
Влезе в апартамента и я сложи на дивана. Т ...
Срещам бивша колежка – начална учителка. Не бяхме близки – нямаше как, не си падам по плетене и клюки, но се зарадвах да я видя.
Изглежда и тя, защото почна да ми се оплаква – чудела се какво да прави, скучаела…
- Че тъкмо му е времето – викам – да наваксваш пропуснатото. Що книги те чакат…
- А, да… ...
Вървяха един до друг, а той постоянно се оглеждаше на всички посоки.
Откри нещо странно, всички животни имаха сини очи, като спътника му.
Стигнаха до един хълм, на който бе кацнал двореца. Някаква феерия с множество кули и дантели от бял камък.
Изкачиха парадното стълбище и влязоха в огромна зала с ...
Седя на пейката пред един магазин и чакам Валка. Затворил съм очи и усещам как лъчите на ниското ноемврийско слънце галят нежно лицето ми. Какъв страхотен ден само! Чувствам се като истински котарак - един от онези рижави охранени мързеливци с дълги мустаци и загладен косъм, които живеят в блаженств ...
Човек
Тази вечер за първи път през живота ми до мене седна истински изстрадал добър човек, с когото си поприказвахме като хора, които често се виждат.
Нито изцапаните му дрехи, нито тъмните му зъби ми направиха впечатление, а самият той, който се смееше истински от душа и сърце със смеха и усмивката ...
Малката сладурана... ще я изтъргувам добре. От кога мистър Смит ми е замрънкал за нещо свежо. Ееее, свежа е…млада, гъвкава, хубава…ще я хареса. Иска я за два дни, за целия уикенд… Ок,ок …ще плаща. Само да не изчезне малката, както последното момиче…още я издирват…ммм и да не ми натресе някои неприят ...
Понякога си мисля, дали, ако бях завършила медицина, както мечтаех от малка, животът ми щеше, да се развие по друг начин или щеше, да бъде, същия. Още от малка, си играехме с моите приятелки на лекари, медицински сестри, полагахме особени грижи, са децата(в случая малки шишенца) измервахме температу ...