Футболен мач. В кабинката на радиокоментатора се втурва разярен треньорът на единия отбор.
– Приятел! Коментирай по-бавно, момчетата останаха без дъх. Не могат да настигнат коментара...
Виц
Бергамо, Свят Гама, 19 февруари 2020
Професор Висконти остави настрана епруветката с проба от лекарството и кл ...
*
Събота, . съботаа сутрин,.. се пееше в една песничка
Бръъът,.. бръъът... съседите не спят, къртачът работи без празен ход, а едва е 7.00 сутринта
Разхождам се нервно по домашния маршрут , хол-кухня-хол...дъщеричката ме наблюдава ,
погалва калъфа на цигулката и съчувствено ...
Утрото тепърва се задава. Тъмнина. Първите работници в цеха за бързи готови закуски пристигат. Вратата отваря дежурният и влиза тихо, тихо в залата с немитите от вечерта машини…
Без да святка, напипва шалтера и пуска изненадващо машините. Вой, писък на плъхове…
И потича първата кайма…
хххх
Правоверн ...
За първи път виждах, толкова упорито дете. Беше клекнало на пясъка, където се разливаха вълните и старателно си правеше пясъчен замък.
Всеки път щом дойдеше по-голяма вълна го разрушаваше, а то само изпъшкваше и почваше наново.
Дожаля ми, като го гледах с вирнато дупе и голяма глава, да носи кофичка ...
7.
Колкото по-ниско падаше, толкова повече се сгъстяваше мъглата – като мляко, което отгоре се пени, а отдолу превира. Това ноемврийско мляко обгърна дивата ябълка и слезе под клоните ѝ, досами косата на Мария. Захладня. Вятърът – доскоро буен и почти яростен, беше утихнал и бялата пелена наоколо ув ...
Странно, пак чувам тишината. Сякаш съм приемник на тази мелодия. Не знам, дали ви се е случвало да я чувате. Първият път реших че приемам радиосигнали от ефира. Някаква станция, която е наблизо. Нее, не съм луд и не чувам несъществуващи неща. Всъщност, може би съм луд, но за някои.
Двама сме в болни ...
В Мисури обявили за пръв път като Кралица на абитуриентския бал момче. Захария Уилмор – Кралица на бала…
Нормален педал – даже не е минавал през лекарски намеси.
И ставащото е полезно за останалия свят. Намаляват мъжете в САЩ.
Друг въпрос е доколко са мъже…
хххх ...
На Габриела,
моята Магия.
Нежни тревички, полъх на вятър и песен, прошепната, тиха мелодия, скрита в потрепването на листата. Очите ми небето попиваха, блестеше могъщо в ясно синьо, като прегръдка над мен, обещание за топлина. Не знаех от колко време лежах тук, на тая поляна, обграден от тихи дървет ...
- 2 -
Метин заведе Александър в друга стая от каменното му жилище, която бе нещо като трапезария. Имаше голяма маса от тъмно, масивно дърво в центъра на стаята, на която нямаше покривка, или всъщност, каквото и да е. Алекс отбеляза наум, че всичко наоколо свети от чистота, включително прозорците. То ...
Кабинетът му беше на последния етаж, на висок небостъргач.Стените бяха от стъкло и от там се виждаше забързаният ритъм на големия град.Виждаше се целият, сякаш беше мравуняк и над него бе единствено небето, и облаците, и може би Бог, ако успееш да го видиш.
Седеше с вдигнати на бюрото крака и го беш ...
Терпентинът … той е прозрачна течност със силен задушлив мирис, използва се предимно от художници за разреждане на боите. Но това не е особено важно сега...по важното в случая е, че той е изключително запалим. И за това може би ви е странно, че го изливам така смело и безотговорно върху скъпия си ко ...
Глава 42. Юнкер Милашка.
*Хозяйский сын имел обязанность: убирать комнату немца, выносить утром ночное эмалированное ведро крытое крышкой, мыть назначение ведра, заливать чистой водой и оставлять для новой ночной нужды. В глазах его навсегда заползла намеченная покорность. Она ещё более окрепла, ког ...
***
Навремето, когато бил малък, един от астронавтите, които първи са стъпили на Луната, дочул съседката си да се кара на мъжа си, казвайки му:" По-скоро съседското момче ще стъпи на Луната, отколкото ти да ме направиш щастлива..."
***
Кандидат-студентски бисер:" Прабългарите нападали тутакси и бяга ...
Не беше лесен животът в Средната гора.Стотици дървета паднаха в неравната битка с прогреса и работните места рязко намаляха.Много животни останаха без препитание,много тръгнаха към далечни лесове,да търсят щаститето. Зимата пак стоеше на прага с бялото си наметало,готова съвсем да вледени горските д ...
Вече късно след полунощ Матей поиска да си легне. Незнайно защо си помисли за Ефросина. Дали е съблякла роклята си през рамене или е легнала с нея, а ноктите на краката й червенеят над завивките? Колко би било приятно утре сутринта, веднага след събуждането да слезе и да намери Ефросина в хола, още ...
5.
Рязания знаеше, че трябва да мълчи в присъствието на Старши. Пътят до ресторанта не беше дълъг, не повече от час пеша, но шофьорът знаеше и друго – Старши не обича високите скорости. Необичайно за човек, който обожава високите жени, високите залози, високите комисиони. И високия стандарт, разбира ...
Тодака се замисли. Токио действително беше много, ама много опасен град, особено за някой, който се опитваше да дърпа конците на другите семейства. Тодака се беше освободил в младата жена. Беше й дал любовта си като за последно. Надяваше се все пак, че може би чрез нея щеше да има наследник. Не подо ...
Като бях на изборите…
Отивам да гласувм. С високото съзнание, че трябва. Че и от мен зависи да докараме по- добър живот от днешния. И дано позная кои от кандидатите ще го направят такъв! И дали после ще изпълнят наистина обещанията си!?
Като навсякъде- опашка. Когато в нея видях моя съученичка ми ол ...
И тая неделя тя се ядоса. Отново и отново не я пощяха за булка. Да, ергени в селото бол, ама си търсеха само моми за временна употреба. И после зарязваха бившата девица…
Хитри момци, ей. Завъртаха се около момата, използваха, използваха, използваха – и изчезваха, когато видеха, че вече не се котира. ...
Слънцето още се криеше зад рида в мразовитото, мартенско утро. Тя отвори полусрутения обор и влезе вътре.
На купчина слама лежеше конят. Всъщност това подобие на кон, защото бе толкова стар, че странно, как бе жив още. Краката му бяха възлести и оточни, а по коленете имаше типичните старчески струпе ...
Развиделяваше се. Небето още тъмнееше, леко оцветено в светли отблясъци само там – на изток, където зад хребета още се криеше първия слънчев лъч. Иван отвори едното си око и се ослуша.
– Какъв беше този звук? Сигурно съм сънувал!
Отпусна се отново на меката възглавница и затвори очи.
Чук-чук.Чук-чук ...
Глава двадесет и четвърта
Самолетът “ Боинг 747” летеше над масленозелените води на Атлантика. От Брюксел до Гибралтар машината беше летяла все на юг, почти по права линия. Току що, 425-те пътници на борда на cамолета на авиокомпания “Royal Air Maroc” бяха пресекли Гибралтар, този толкова сериозно о ...
Глава 41. Зарождение трагедий.
*Стояла жгучая июльская жара, какая обычно бывает после летнего ливня. Начальник разведки экономического полка вермахта «Восток-Запад» майор Гуго Ланге нёс под мышкой тощий кожаный портфель, в другой руке он держал револьвер, вместо сердца - дальнобойная пушка била сна ...
4.
Застана пред огледалото. Олюляваше се. Бутилката с отлежало розе държеше в едната си ръка, а с другата непохватно решеше косата си.
– Аз съм красива, нали?
Носеше скъп и разкъсан в долните краища пеньоар, кремав.
– Кажи де? А? Красива ли съм? ...
Помнеше първия път.
Баща му го грабна и метна на гърба на коня. Не се изплаши, но имаше някакво странно чувство за мощта на животното и вълшебството да е върху него. Сякаш беше в облаците.
- Хвани се за гривата и стой изправен!
И той се метна на другия кон. Препуснаха в тръс. После бавно заслизаха о ...
Поприседнали сме в селския хоремаг,.. едни гледат паяците по тавана,
други бистрят злободневната тема изборите,.. кой, как,... къде и защо...
- Сега тия новите, да вземат да изгонят всички стари,.. толкова време пърдят в меките
столове и нищо..- рече бай Петко Мустака патетично - Стига вече,.. да до ...
По улицата минават две циганки. И обсъждат някаква – лъжкиня, мошеничка…
След което почват да я кълнат. На цигански.
Изглежда така по-хваща…
хххх
Живее червей на бунище. Храна има, смрадта не усеща, топло му е… ...
Някога незнайно кога и незнайно къде, живеело момченце с големи кафяви очи.То всяка вечер преди да си легне се помолвало следващият ден да му е щастлив. Сутрин щом се събудело, поглеждало през прозореца и виждало по една пеперуда кацнала на перваза.Минавали дни и навън се събирали все повече и повеч ...
Всичко изчезна. За нула време, всичко си отиде. Целият им свят се разпадна. Или поне… така си мислеха.
-1-
Александър вървеше през полето и студеният вятър проникваше през пластовете дрехи, с които беше навлечен. Стари, изпомачкани, накъсани и мръсни. Русата му коса се сплъстяваше и падаше на кичури ...
***
Миналата седмица дъщеря ми, която живее в чужбина, се обади, за да ми съобщи радостна новина: Мамо, мамо, току-що гледах научнопопулярен филм по нашата телевизия, посветен на птиците в България! Говориха колко сме напред в опазването на животинския свят, какви специалисти орнитолози имаме и колк ...
„Всеки за всичко пред всички е отговорен“…
Човекът се позасмя на стария лозунг от соцепохата, окачен над вратата на ресторанта. Ресторант… Е, поне така беше обявено заведението върху табелата отгоре.
Влезе и се увери – обикновена, нормална, очаквана квартална кръчма. С претенциозно название, макар и ...
Несподелената любов е, като снежинка, колкото по-дълго стои в протегнатата ръка се превръща в капчица, като сълза за сбогом.
...............
Раждаме се с лошо зрение и умираме така. Интересно ми е, дали през целия живот, някога виждаме добре.
...............
Ако нещо е пречка в любовта ти, прескочи ...
CO-вид 69. Ритуалът с прогонването на злия дух – 2
🇧🇬
– Лоша поличба – рече мама Джули. – Какво знаеш за този човек?
– Достатъчно – отвърнах аз като разтърсих глава за да проясня мислите си.
– Енджелсу – рече тя.
– Какво?
– Енджелсу – повтори. – Той е тъмно божество – от онези, от които хората се боят. Твоят приятел е обладан от Енджелсу. ...
Науката достигна нови висини. Имаше толкова разкрити и потвърдени тайни, но от тях се бяха плодили като бели зайчета все повече тъмни въпроси без отговор. Решиха да направят експеримент с човешко същество. В името на една велика кауза, те щяха да потопят ръцете си в кръвта му.
Експериментът беше про ...
Целувката е, за да ни напомни, че сме разделени. Когато я усетя на бузата си,
на устните си, някъде по кожата си, разбирам, че не сме едно цяло. Целувката казва: „аз съм границата”.
Когато те прегръщам, усещам кожата ти отвъд себе си и знам, че не си моето тяло, моята мисъл, моята воля. Прегръдката ...
Аз съм писател и като такъв, мога да правя всичко с идеите. Мога да ги оформям на топка и да ги запращам със замах в полето на противника. Мога да ги сдъвча и да ги изплюя в човчицата на някое колибри. Мога да ги разтягам, сплесквам, разпръсквам, роня, разлиствам… Мога и да ги шифровам, разкривам, о ...
3.
Излезе навън, градината беше голяма. Кипарисите бяха вляво, а огромните дървета – вдясно. Тя така и на разбра какви точно бяха наименованията им. Искаше да знае имената на дърветата, да ги нарича. Вярваше, че така ще общуват по-лесно.
– Аз ще ви кажа името си само ако вие ми споделите своето! – з ...