Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Човешки съдби 7 🇧🇬

И ето самолетният билет дойде на Е мейла ми...
Ще те чакам,..беше обещал Харалампи...
Поогледах се из залата на пристигащи,...не забелязах ни Рула,ни Харито да подскачат нетърпеливо,... зърнах високо вдигната табелка '' Пиетро Атина '', приятна жена в работен гащеризон, шарена риза с навити до лакти ...

PetarStoyanov

Prose » Short stories, Others

891 5

Дехидрирани 🇧🇬

Постоянно изживяваше душевен поврат и се въртеше по житейската окръжност…
хххх
Има начин да се увеличат пенсиите. Даже да станем държавата с най-богатите пенсионери.
Просто се вдига възрастта за пенсиониране. До 100 години.
А на оцелелите се раздават парите от фонда – по равно всекиму. ...

генек

Prose » Humorous, Epigrams, Miniatures, Aphorisms

745 4 12

Изпреварихме американците 🇧🇬

В Щатите оценките са с букви – A, B, C, D, E, F.
Появиха се предложения – да не отблъскват американчетата от учението /кой ги спира?/ трябва да се премахнат оценките отзад – да останат само А, В, С, D …
И обнадеждените ученици като се юрнат към знанията…
Впрочем, а дали ще приемат С-то? Да не говори ...

генек

Prose » Humorous

569 2 5

Последната сълза на феникса 5 🇧🇬

5.
Няколко часа по-късно стоеше в офиса и наблюдаваше как старши инвеститорите – до един бели и сбръчкани старци, които мислеха, че контролират света – сядат по местата си. В началото Чарли се дразнеше на арогантността на тези мъже, които се смятаха за толкова велики спрямо обикновения човек. Но има ...

AIjo

Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy

918

Приближаване 🇧🇬

Есенното слънце плахо надничаше през прозореца, като нечакан гост, който не желае да се натрапва, но все пак проверява дали домакините са си вкъщи.
Лекият ветрец навън нежно разклати осиротелите клони на близкото дърво и няколко пожълтели листа бавно полетяха към земята в красив пирует. Сякаш състез ...

Mihaylov_Iliya

Prose » Short stories

555 1

Арасмас 🇧🇬

Трета глава
– Да те пусна? – шефът ме гледаше сякаш е вкусил лимон с гъза си. След кратко, но напрегнато мълчание се усмихна, сякаш му е харесало. – Че тръгвай си, Катенце.
Обърна се, без да дочака реплика, и влезе в задимената стаичка, която наричаше офис. Преди два месеца Стела го помоли пред всич ...

Mendofila

Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy

1.2K 1 9

Живот като леген 🇧🇬

Кого сега съдиш, човече?
Старият съдия седна до дънера, не върху него. На земята седна. Облегна се.
Беше си обещал да не пуши. А как му си искаше!
Прочете набързо новините от седмичника в пощата и после го остави до входа за подпалка на печката; наслуша се на радиото, дето бръмчеше вместо умрелия ко ...

exuded

Prose » Short stories

904 2 6

Парадоксално, но факт! 🇧🇬

Иванчо: Тате, какво означава комунист?
Бащата: Фашист в пенсия!

vega666

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

705 3 1

18+ ,,Да бъдеш, или да не бъдеш,,* 🇧🇬

Господи, колко много обичам в студената зимна вечер да седна срещу камината.
Заслушан в дишането на Огъня наблюдавам чудото на отдаването - Светлина и топлина дарявани от сухите цепеници, които когато са били красиви, свободни и горди дървета са акумулирали Енергията на слънцето и вятъра, а сега пог ...

Миг31

Prose » Erotic

1.4K 2 5

Небостъргачът - 16 🇧🇬

След известно време Гао реши да се установи за постоянно в Тайван. Беше къде по-спокойно. И имаше шанс да постигне нещо. Нещо в младежкия дух го привличаше и той искаше да го усеща до края на живота си. Беше си намерил момиче, което щеше да го дари с дете. Най-важното за него. Посланията от Макао не ...

Мастъра

Prose » Others

1.1K

Когато любовта си отиде 🇧🇬

Когато любовта си отиде
Мигът на онова мъчително мълчание отново бе хвърлил мрачната си сянка над нас... Отчаяно търсех погледът ти, но ти ме избягваше всячески...
Исках да видя в очите ти нежност, да потръпна... Като лист... Да поруменея... Да се почувствам отново, като двадесетгодишно момиче... Ис ...

contessa

Prose » Others

1.7K 2 17

Човешки съдби 6 🇧🇬

Наистина нямаше какво друго да правя из къщи...
Барба Яни живееше сам, жена му починала,..а деца, внуци разпилени из големия град
Имаше лодката, две гребла и безкрайната морска шир,изглеждаше добродушен човек,
макар и одърпан и от бурите на живота...
- Ей, най ми тежи да готвя Петро,.. кога манджата ...

PetarStoyanov

Prose » Short stories, Others

1.1K 7

Сълзи 🇧🇬

Снегът бързо се превръщаше в киша под краката на хилядите хора, излезли да пазаруват за Коледа. Жвакането бе като някаква странна, недомислена мелодия. Небето бе сиво и ръсеше ситни снежинки. На пориви духаше студен вятър. Все още не се усещаше празнична атмосфера.
Камен беше излязъл да се поразходи ...

Heel

Prose » Short stories

1.2K 1

Разговор за бъдещето 🇧🇬

- Скъпи, да поговорим за бъдещето ни…
Така кажи… Обичам фантастиката, искам да погледна напред във времето, дори ми се ще да поживея тогава…
И започвам. Градове-спални, заобиколени от градини за отдих, всички производства свалени под земята, хората работят най-много по час на ден… Така - да не скуча ...

генек

Prose » Short stories, Humorous

600 4 13

Сушилки 🇧🇬

Надеждата – богинята на наивниците…
хххх
Ех, да беше жив дядо ми – щеше да умре от радост…
хххх
Кухнята е малка, но при тия цени не я ползваме… ...

генек

Prose » Humorous, Epigrams, Miniatures, Aphorisms

711 6 13

Последната сълза на феникса 4 🇧🇬

4.
Чарли
– Добро утро, сър.
Нежният женски глас го сепна от съня. Отвори рязко очи, но в стаята беше тъмно и за момент продължи да си представя мястото, което сънува. Зелено, просторно, с въздух, който изпълва дробовете ти до приятно пръсване дори с най-малкото вдишване. Мястото от неговото детство. ...

AIjo

Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy

928

Софийски роман - Глава 32 🇧🇬

СОФИЙСКИ РОМАН
Глава тридесет и втора
Коледа беше отминала и до Нова година оставаха броени дни. Слънцето продължаваше да радва любителите на плажа и морските спортове. Европейците в града се радваха на топлото време и нямаха никакво намерение да обличат зимни дрехи, шапки и ръкавици. Мароканците с ...

gudman

Prose » Novellas and novels

1.1K 2

Посоки 🇧🇬

- Има време. - каза сякаш на себе си незрящият човек. - Има още цели 15 минути. - после се подпря на белия си бастун и се наслади на останалата част от цигарата си. Беше около четиридесетте, с прошарена коса, грижливо сресана назад. Обут в черни панталони и облечен в старомодно кожено яке, поизтърка ...

Mihaylov_Iliya

Prose » Short stories

604

Утре - 16 декември, е рожденият ден на Бетховен!!! 🇧🇬

Светла му памет на този музикален гений!
На границата на класиката и в предверието на романтизма - Бетховен се бори със жестоката съдба, която го покосява с вариола /едра шарка/, от която едвам се възстановява. Според някои негови следовници той е бил болен и от сифилис и това го довежда до пълна гл ...

vega666

Prose » Others

783 9 10

История с Аерофлот 🇧🇬

Невероятните приключения на един българин и един французин в Шереметиево – аеропорт имени Пушкина. (…или за необятностите на Аерофлот и някой други такива необятности)
Летя миналата седмица за Армения. Полетът е от София. Колегите от Брюксел ми предлагат две възможности. Едната е София – Франкфурт-Е ...

Светлан

Prose » Short stories

1.2K 5

Прави добрини и не парадирай с тях 🇧🇬

Екатерина рисуваше на центъра всеки уикенд. Беше поставила шапка за дарения и прилежно беше наредила своите картини в полукръг зад нея, та всеки заинтересован евентуален купувач да ги огледа добре.
Ръцете ѝ не спираха да рисуват, очите ѝ не се поместваха от платното. Цялата идея за картината я имаше ...

Amam1i

Prose » Short stories

1.5K 1 1

911 🇧🇬

Посвещавам го на човека, който ме учеше, че няма утре и живеем само днес.
Безкрайна върволица от хора се точеше сред също толкова безкрайно ягодово поле. В средата имаше оградено място с черна дупка в земята, а над нея светещ отвор в небето.
На опашката бяха подредени по един, облечени в бели нощниц ...

Жабокът

Prose

524 2 3

Човешки съдби 5 🇧🇬

Върнах се към нормалните си занимания,...една ще падне, друга ще я смени, какво тук значи някаква си мацка,... айде бе, нали уж не можеше без нея, зафилософствах отново
Изградих си навик, петък привечер минавах през къщата на Рула, поглеждах автоматичната поливна система, ако имаше листа, трева почи ...

PetarStoyanov

Prose » Short stories, Others

1.6K 5

Сезам отвори се 🇧🇬

В този момент по света се разказват стотици забавни истории. Те разсмиват хората или хората се отегчават от тях, защото са ги чували десетки пъти вече. Разказвачът седи на удобен стол, вперил е поглед в камината. От време на време цепениците се пукат и издават звук, котаракът напуска удобното си лег ...

kesten_2

Prose » Short stories

953 3 2

Небостъргачът - 15 🇧🇬

Тук в Тайван Гао Минг можеше да оцени младостта. Онази безкрайна и вечна надежда и очакване за нещо - макар и неясно. Нещо, което най-вероятно никога нямаше да дойде! Много от младежите влизаха в бригадите съвсем отрано. Основен поминък бяха риболовът и високите технологии, но истината беше, че безр ...

Мастъра

Prose » Others

1.1K

Вярвате или не ... 47 🇧🇬

Храна за клюката
През целият съзнателен живот, в моята България, съм бил
винаги патриот... и си останах беден...!?
Олимпийци
Гледах студентите как пиха на техният празник! Ако така ...

Qndov

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

755 3

Печени круши със синьо сирене 🇧🇬

Свърших с готвенето за днес. Лаврак на фурна с кестени и аспержи, любимото ястие на любимия ми мъж, предястие от телешки език с гъби, а за десерт – печени круши със синьо сирене и бадеми.
Беше петък и ме очакваше една хубава и спокойна вечер.
Хмммм...да ще си сложа новото дантелено бельо, ходих и на ...

di_t

Prose » Short stories

3.8K 12 61

Последната сълза на феникса 3 🇧🇬

3.
В следващите дни Катя не оставаше повече от нужното при него. Идваше сутрин и вечер за по десетина минути, колкото да му остави храна и да му смени завивките. Не му правеше повече масажи – остави мазилото на масичката и му каза да се масажира сам. Той не й отвърна нищо. Не смяташе да й се обясняв ...

AIjo

Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy

937 2

Затягане - аман от слободии! 🇧🇬

Ама не може така, дами и господа! Не може! Ние пишем заповеди, плашим, аргументираме се с черни чували и трупове, а никой не се стряска…
Затова – предлагам да се вземат още по-строги мерки за излизане от заразата.
Примерно:
Да се забранят разговорите по телефон или домофон без маска. Опасни са, зара ...

генек

Prose » Humorous

1.2K 2 15

Пет думи 🇧🇬

Пролетта отново е тук. Усещаме я с всичките си сетива. Вдишваме я. Чуваме как нежно разтребва душите ни - като старателна домакиня в предвеликденско почистване. Обира паяжините на старите ни тревоги с парцала на щедрите си обещания за ново начало и по-добри времена. Странно е как всяка година успява ...

Mihaylov_Iliya

Prose » Short stories

703 2 2

Белият щъркел 🇧🇬

Забърсах масата от трошиците кус-кус и изпадалите от лъжиците на сестрите ми стафиди. Всички вече спяха кротко и спокойно в общото спално помещение. Измих лепкавия стар чайник и изхвърлих запарените листа мента. Отворих прозорчето в кухнята, защото слънцето отдавна се бе скрило и сега нямах търпение ...

yllona

Prose » Short stories

1.1K 2 6

Имигрантски хроники - 2 🇧🇬

…
Най-прекият път между две точки, минава през ограда.
-Татко, Татко - чух го да вика, някъде от тъмното зад храстите…
Не беше лесно да взема това решение. Но пък какъв ли беше изборът ми. Бях влязъл в спиралата на несполуките още преди няколко години и нямаше измъкване. Къде поради стечение на обст ...

ЖивкоДимитров

Prose » Short stories, Novellas and novels

1.3K 1 7

Пеперудите, пътя и писмата... 🇧🇬

Тъмна нощ...В небето се ширеха гъсти, сиви облаци...пълнолуние...Луната беше ярка и енергията, която носеше, не можеше да не повлияе...
По една тиха улица вървеше една дама, на име Селена...Тя беше толкова умислена и унила, че дори не забеляза прекрасната пеперуда, която кацна на рамото ѝ...Пеперуда ...

MayaKoleva

Prose » Short stories

841 1

Приказка от бъдещето 🇧🇬

Щяло да се случи тогава когато хората ще спрат да отброяват времето. Да им омръзне това броене.Но и ще разберат,че годините,месеците,дори дните и часовете са измислица.На Земята вече имало прекалено много човешки създания. Селата и градовете изчезнали,тъй като всички населени места се сляли в едно И ...

ZAGORA

Prose » Stories for children

2.1K 1

Човешки съдби 4 🇧🇬

И мосю Хари пристигна.
Запознахме се един петък , до като работех в градината на кирия Рула....
Демек, Харалампи, който преди години емигрирал в Америка , после европейската носталгия го установила във Франция..
Мдаа, обикновен Харалампи, но вече с европейско-американско име Хари.
Държащ се надменно ...

PetarStoyanov

Prose » Short stories, Others

969 4

Небостъргачът - 14 🇧🇬

Погребението на Яшимара беше нещо изумително. Церемониално отвсякъде. Пищно, но не претенциозно. Тъй като позицията на Яшимара беше изключително висока, а приносът му към организацията - огромен, беше избегната процедурата по кремация и беше решено той да бъде погребан церемониално, а впоследствие щ ...

Мастъра

Prose » Others

1.2K

Тъжният край на една поетеса 🇧🇬

Тъжният край на една поетеса
... и тя тръгна... Тъгата отново я беше повела за ръка... Не беше писала от цяла вечност. Гърдите й бяха изпълнени с празнота. Толкова много бели листи и толкова много тишина!
Дългите алеи от чемшир, между които вървеше се люлееха тихичко. Сякаш и те, сякаш и целия свят ...

contessa

Prose » Others

1.8K 4 18

Женски съдби - пета част 🇧🇬

Има моменти, в които безизходицата и отчаянието спират дъха ти, а страхът и смелостта се смесват. Съдбата те притиска в ъгъла и те поставя на колене. Тогава, в тези моменти, разбираш, че животът е толкова прост и единственото, което трябва е, да се научиш да го живееш, с търпение.
Елена излезе на дв ...

РосиДимова

Prose » Short stories

1.3K 7 25

Арасмас 🇧🇬

Втора глава
Цяла сутрин се гледахме. Аз гледах хапчето. То гледаше мен. Толкова нетърпелива да пробвам, а сега, когато оставаше единствено да го изпия, докато си мисля за спомена, в който искам да ме пренесе, нещо ме спираше.
Всъщност, две неща.
Първо, не бях сигурна кой спомен искам да преживея. С ...

Mendofila

Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy

1.1K 4

Последната сълза на феникса 2 🇧🇬

2.
Когато се събуди, беше тъмно и хладно. Направи опит да каже нещо, но рязка болка в главата го отказа. Хиляда мъже стискаха хиляда камшика и шибаха мозъка му. Направи опит да помръдне, но същото се случи. Можеше да се движи, вероятно можеше и да говори, но първо трябваше да преодолее болката.
Един ...

AIjo

Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy

926

Short stories and prose by contemporary authors

Човешки съдби 7 🇧🇬

Дехидрирани 🇧🇬

Изпреварихме американците 🇧🇬

Последната сълза на феникса 5 🇧🇬

Приближаване 🇧🇬

Арасмас 🇧🇬

Живот като леген 🇧🇬

Парадоксално, но факт! 🇧🇬

18+ ,,Да бъдеш, или да не бъдеш,,* 🇧🇬

Небостъргачът - 16 🇧🇬

Когато любовта си отиде 🇧🇬

Човешки съдби 6 🇧🇬

Сълзи 🇧🇬

Разговор за бъдещето 🇧🇬

Сушилки 🇧🇬

Последната сълза на феникса 4 🇧🇬

Софийски роман - Глава 32 🇧🇬

Посоки 🇧🇬

Утре - 16 декември, е рожденият ден на Бетховен!!! 🇧🇬

История с Аерофлот 🇧🇬

Прави добрини и не парадирай с тях 🇧🇬

911 🇧🇬

Човешки съдби 5 🇧🇬

Сезам отвори се 🇧🇬

Небостъргачът - 15 🇧🇬

Вярвате или не ... 47 🇧🇬

Печени круши със синьо сирене 🇧🇬

Последната сълза на феникса 3 🇧🇬

Затягане - аман от слободии! 🇧🇬

Пет думи 🇧🇬

Белият щъркел 🇧🇬

Имигрантски хроники - 2 🇧🇬

Пеперудите, пътя и писмата... 🇧🇬

Приказка от бъдещето 🇧🇬

Човешки съдби 4 🇧🇬

Небостъргачът - 14 🇧🇬

Тъжният край на една поетеса 🇧🇬

Женски съдби - пета част 🇧🇬

Арасмас 🇧🇬

Последната сълза на феникса 2 🇧🇬

Queue