Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Размисли в утрото на Велика сряда 🇧🇬

Достойнството е етикетът с цената на човешката душа. За радост или за беда, той не е залепен за челото ни. За колкото ние самите се оценяваме, толкова уважение, обич и признателност от другите получаваме.
Най-ценните съкровища се съхраняват в сейфове, чийто код е известен само на собствениците им. Т ...

Samadhi

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.2K 3 9

Към безкрайното синьо на морето (част 9) 🇧🇬

XIV
Загледах се през прозореца. Беше красиво, но някак самотно… Просторното поле, градът в далечината и стълбовете с жиците. Те привлякоха вниманието ми. Беше останало едно единствено врабче върху жицата. Другарчетата му са отлетели, а то си стои и сякаш просто не знае сега какво. Дали нещо го задър ...

зорница

Prose » Novellas and novels

1.7K

Светът се преобръща удобно с краката нагоре 🇧🇬

В женския затвор Edna Mahan, щата Ню Джърси, едновременно забременели две съкилийнички…
От третата, настанена в същата килия…
Н, не – няма чудо, не се налага да пишем нови Евангелия.
Просто третата – а употребявам женския род само сато ирония, е мъж, обявил се за трансджендърна жена. Така се чувства ...

генек

Prose » Others

1.4K 2 9

Задръстване 🇧🇬

В колата беше топло, задушно и когато отвориш прозореца отвън влизаха мухите, изпаренията на колите, и гласовете на хората. Задръстване.
В такива моменти обстановката предразполага човек да се пита едни фундаментални въпроси от типа на какво търся тука. Не в конкретното задръстване, а по принцип. Не ...

SvetoslavVasilev

Prose » Short stories

944 3 2

Съкращения в кризата 🇧🇬

Човешките органи направиха производствено съвещание. Сложен ставаше животът, нова криза се задаваше, трябваше мерки да се вземат, план за възстановяване и реконструкция да сътворят…
- Трудно ни е – рече Десният крак, а левият подритна в знак на съгласие – Енергията нещо… Закъсваме я. Остави скоростт ...

генек

Prose » Short stories, Humorous

1.2K 2 10

Сънят 🇧🇬

Не знам защо, но постоянно заспивам. Сякаш искам в сънищата да избягам от реалността. Ето отново затварям очи...
Безкрайно поле с бурени. Пустота и сиво небе, покрито с облаци. Вървя, а не зная, накъде. По целия път са кръстове. Странни кръстове, подредени все едно са електрически стълбове, но няма ...

Жабокът

Prose

956 2 10

Небостъргачът - 93 🇧🇬

Смъртта на самия Сео Юн не можеше да не бъде нещо, което Джааку да не отчетеше като някаква форма на провал. Да, беше странно, но може би напълно закономерно - в крайна сметка бяха загубили ценен източник на информация. Бяха загубили нещо, което нямаше как да върнат обратно. Разбира се, имаше и друг ...

Мастъра

Prose » Others

2.1K

Как да станем инфлуенсъри без да полагаме усилия 🇧🇬

Темата на днешната ми животрептяща беседа е „Как да станем инфлуенсъри, без да полагаме усилия“. В днешни дни инфлуенсърството е извор на непрестанно преливащо себеобичане, така че, ако страдате от натрапчивото чувство, че сте безполезен, не се помайвайте, а вадете клавиатурите и пишете! Има много н ...

popolo

Prose » Others

1.9K 4 11

Малко по македонския въпрос 🇧🇬

Българската история отрича наличието на македонци у нас. Тезата е, че македонците това са българи, които сърбите ловко са обработили и са им внушили чуждо етническо самосъзнание. В това отношение веднага се сещам за покойния проф. Божидар Димитров /лека му пръст/. Много бих искал това да е така, за ...

vega666

Prose

1.6K 4 21

Объркани времена 🇧🇬

Беше началото на месец август 1994 година. И дните, и нощите бяха непоносимо горещи. Пътувах до село с обедния автобус с по-малкия си четиригодишен син. Автобусът заизкача баира от гьола Ташлъ към центъра, заобиколи двора на джамията и спря на спирката пред магазина на Гюнер Яваша. Майка ни очакваше ...

Samadhi

Prose » Short stories

2K 1 16

Дишай 🇧🇬

Кога порасна?
Пита ме една сянка, минала ми през очите и се спряла в гърдите. Чернее тя, чернея и аз.
Кога се научи да живееш?
Настоява и натиска всяка рана, докато не текне катран, който сбирам с шепи.... Срам ме е да го гледам, мой си е, страшен е, помни всичко, което умело съм закопал...
Млъкни... ...

Wildhorse

Prose » Others

1.1K 4 10

Постен тюрлюгювеч по хакрикански 🇧🇬

Едно грахово зърно. Едно, но с най-малко три хиляди извънземни модификации. Чета и пулсът ми се успокорява. Според диетурника е пригодно за цели два дни статистическо оцеляване. Тъй-тъй-тъй... размразяване на слънчева светлина, та да не се бастисат полезните изкопаеми в него. Следва тънко накълцване ...

КрасимираЧакърова

Prose

853 5 9

Есенна любов 🇧🇬

Краят на лятото бе дошъл. Студеният есенен дъх вече се усещаше всяка вечер, когато хората сядаха на брега на морето за да се насладят на последните топли дни.
Там, точно на брега на синьото море стоеше малка, сива къща, сгушена зад голям дъб. На прозорците ѝ имаше стари, дървени кепенци. На двора, р ...

ДораНонинска

Prose » Short stories

759 1

CO-вид 81. Примирието – 2 🇧🇬

Направи си цар Пук дворец. Нечувано нещо. Толкова бил висок дворецът, че когато от най-високата кула майсторът изтървал теслата си, тя падала шест месеца време, докле стигне земята. Учудил цар Пук света.
Ангел Каралийчев, „Зеленият петел“
Тогава усети, че страхът бавно започва да го завладява. Облег ...

МарияДимитроваБел

Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy, Others

1.3K 2

Предложението 🇧🇬

По телевизията обещаваха светло бъдеще. "Ще се оправим! Всичко е наред..." А тя си търсеше работа. И пак, и пак, и пак.. Беше се дипломирала, но нямаше стаж. Никой не я искаше. Чувстваше се ненужна.
- Ще помогнем на младите да се реализират. Те са нашето бъдеще. - обещаваше убедително от екрана улег ...

troia

Prose » Short stories

976 10

Небостъргачът - 92 🇧🇬

Дали смъртта беше просто една трансформация? Или имаше още нещо отвъд? И Тугуслар, и Чунг Хе трябваше да намерят отговори, а времето изтичаше неумолимо.
- Дори и да е тръгнал през Монголия, има сериозен шанс моите хора да го хванат - каза Тугуслар. - В крайна сметка, явно Алиф наистина е зад всичко ...

Мастъра

Prose » Others

1.3K

Съботна семейна идилия 🇧🇬

Година 2030-та....
Мързелив почивен ден...
Жена ми гледа по Андроид ТВ серийният филм за Скай Лаб,...изкуственият интелект мига добродушно и безшумно се движи между мебелите, мдаа, време е за почистване...
Естественият интелект бръумчи с развален дрон в ръка...
- Мамо, защо кака се казва Атина....- ...

PetarStoyanov

Prose » Short stories, Humorous

1K 7

Надеждата 🇧🇬

Кевин бавно отвори очи. Погледът му се плъзна сънливо из тъмната стая. Бавно се надигна и седна в леглото. Както обикновено, след дрямка се чувстваше двойно по-уморен. Очите му пареха. Бавно ги разтърка докато пристъпваше към стола в ъгъла на стаята. Взе метнатия там избелял и стар тъмносин халат и ...

Георги.86

Prose » Short stories, Science fiction & fantasy

1.5K

Небостъргачът - 91 🇧🇬

Ордос - градът, от който беше започнал тоталният възход на корпорация Дао. Мястото, което сега най-вероятно щеше да се окаже развръзката на цялата история - имаше толкова въпроси без отговори. Какво се случваше в душата на Тугуслар? Този номад беше напуснал своята степ и властта, която упражняваше в ...

Мастъра

Prose » Others

1.6K

Като по братя Грим... 🇧🇬

Петъчен ден,.. куцуз ден
Събужда се един мъж,...целува жена си, пие кафе на гладен корем и отива на работа
Отбива се на близката баничарница да си купи баничка и боза...паркира колата и дърпа ръчната.
В този момент строителна машина се врязва в колата му...
Дошлите служители на КАТ констатират ...

PetarStoyanov

Prose » Short stories, Humorous

828 2 10

Справедливостта 🇧🇬

Съзнателният ми живот премина от преход в преход, от криза в криза, от опашка на опашка. Все чакаме, все се надяваме, все уж този път ще ни се получи и уж сме си взели поука и все на няколко години се оказваме отново на стартова позиция.
Усещането е като, че ли си един от онези хамстери, които не сп ...

ЛориМатея

Prose

821

Майката на розовото облаче 🇧🇬

Днес трябваше да бърза, защото я чакаше доста недовършена работа от вчера. Не обичаше да отлага нищо за следващия ден, но желанието непременно да довърши жилетката на дъщеря си беше изместило всичко друго. Най-важното за нея сега си оставаше изпращането на малкото ѝ момиче, което заминаваше на лагер ...

pastirkanaswetulki

Prose » Short stories

1.6K 1 17

Небостъргачът - 90 🇧🇬

Сео Юн се беше придвижил с част от хората си и беше оставил другата отвън - все пак можеше и да има изненади. Ху и Тао бяха най-верните хора на Гао Минг, но Сео Юн беше в тази игра твърде отдавна и знаеше, че можеше да се очаква всичко. Колкото и трудно да беше за вярване мнозина имаха твърде интере ...

Мастъра

Prose » Others

1.5K

Сандък за книги 🇧🇬

В кабинета ми, където преподавах журналистика, всичко бях оформил сам. Масите за четирима, столовете леки, градински, дъската подвижна, над нея голям екран, свързан с компютъра ми. И малка библиотека, която разположих в телевизор. Голам модел, избушен, останала само лакираната форма. Обяснявах – кни ...

генек

Prose » Others

1.5K 3 5

Чувам те, ден четвърти, капан за еколози 🇧🇬

ЧУВАМ ТЕ, ден четвърти:Капан за еколози
-Ето, каза Самарянката, още една история, която съм съчинила преди доста години.Разказва я една дама от далечното бъдеще.
Чуйте историята ,която ще ви разкажа и си направете извод къде сгреших. Ако не бях подценила магарешкия инат и способност на мъжете да пре ...

NeliKaneva

Prose » Short stories

1.2K 2

Творене на Живот 3 🇧🇬

Трета последна част
Всичко това пазя и до сега.Милата ми внучка беше ми измайсторила от полирезин миниатюрно чайниче на бели и сини райета.Чайничето беше изпипано съвършено и не по-голямо от 4 см в диаметър.Беше поставено в елегантна кутия с панделка на капака й.Поднесе ми го с препоръка:”Бабо,да го ...

ZAGORA

Prose » Others

1.4K

Метафорично ли... 🇧🇬

Прочетох из нета наскоро..
'' Брат Пит подарил на бедстващи 150 къщи, които стрували на актьора около 26 милиона долара...''
Сега обитателите на тези къщи искат да осъдят актьора, че по тяхно мнение '' Къщите са некачествени и не са пригодни за живот...''
Брат Пит възкликнал '' Вие какво, полудяхте ...

PetarStoyanov

Prose » Short stories, Humorous

1.7K 13

Забравени от Бога /трагикомедия/ 🇧🇬

- Миналата седмица валя – каза баба Мара.
Никой не й отговори. Дори едно „Ъхъ“ не пророни дядо Пешо, който беше най-учтив от всички, та се примиряваше с рефрените й. Другите си знаеха, че баба Мара ей сега ще забрави казаното и след малко ще го повтори, потрети… Веднъж чичо Пенчо брои тия повторения ...

генек

Prose » Short stories

1.1K 2 9

Творене на Живот 2 🇧🇬

Втора част
Втори път кандидатствувах икономика.На изпита по литература изкарах оценка 5,75 .Живеех на квартира с други наематели.Не зная как се случи но аз не получих чаканото съобщение,че съм приета.Ходих във Варна да си проверя оценките от изпитите.При цели стени с двойки във фоаето на института м ...

ZAGORA

Prose » Others

1.4K

Блясък 🇧🇬

Ако искаш да блеснеш, стани огледало. Ако блясъкът ти е слаб, счупи огледалата край теб. Все някъде е светлината.
------------------
Никога не се опитвай да критикуваш другите, ако първо не си критикувал себе си. Иначе критиката ти ще звучи, като похвала за тях.
-------------------
Умните хора не за ...

Жабокът

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

804 2 2

Следите от огъня 🇧🇬

Едва различаваше очертанията на горящите мебели, гъстият облак от дим вече бе обхванал почти изцяло стаята и по-скоро чуваше, отколкото да вижда как огънят неумолимо поглъща всичко, което обичаше.
Пращенето и пукането на дървената ламперия, книгите, килима, пердетата, общата им снимка от онези така ...

MitkoPopov

Prose

727

Ледени страсти 🇧🇬

Гласът на разума често е ултразвуков…
хххх
- Пешо, ти да не си се оджендървил? Защо ближеш краставицата като вдовица?
- Погледни й цената – не ще я ближеш, ами само с поглед ще я опитваш…
хххх ...

генек

Prose » Humorous, Epigrams, Miniatures, Aphorisms

731 1

Кукувичи сън 🇧🇬

Още само 21 стъпала... 14... Лошо е да си минал петдесетте... Само 7. Ето я вратата на кабинета ми с голяма черна табела и златни букви.
Колко години му трябваха, за да има тази табела на вратата и свой кабинет. Вярно преградена част от коридор, в която се събираше едно бюро, закачалка и два стола. ...

Жабокът

Prose

1.2K 1 11

Островът на Съдбата - край. 🇧🇬

-- Заповядайте в двореца, сър…
Младият човек погледна към дребосъка и кимна. Нямаше понятие къде е, но опасност не виждаше. Защо пък да не надникне в тази обител на безгрижието?
Да, онзи моряк му наприказва едни… И легендите бяха плашещи…
Обаче, реалността се оказваше благодатна. Остров, дворец, няк ...

генек

Prose » Short stories, Science fiction & fantasy

798 2 11

Небостъргачът - 89 🇧🇬

Тао и Ху очакваха визитата на Сео Юн с известно нетърпение - първо с него се работеше малко трудно, защото той вече се превръщаше в невероятен фактор. От една страна се ползваше с покровителството на Лейди Смърт, от друга беше обединил гангстерските семейства, а от трета - като цяло той щеше да поем ...

Мастъра

Prose » Others

1.4K

Фрагменти 4 🇧🇬

***
В кабинета на лекаря:
- Докторе, имам призраци...
- Моля?!...Виждате призраци?! Вие не сте за мен, за психиатър сте.
- Не, бе, докторе. Имам призраци на коронавирус. ...

slan4ogled

Prose » Humorous, Epigrams, Miniatures, Aphorisms

774 2

Творене на Живот 1 🇧🇬

Първа част
Отдавна не е тайна,че ако човек си пожелае нещо много силно,то се сбъдва.Случва се.Самият Живот ни го доказва.Това,което ще споделя е резултат на 25 години четене, проучване и изследване на духовна литература.В тоя период ми се случваха и необясними „чудеса,”но сега няма да говоря за тях. ...

ZAGORA

Prose » Others

1.8K

Пасивен доход 🇧🇬

пасивен доход —
трупане на средства от
на ближен джоба

rhymefan

Prose » Others

578

Небесна 🇧🇬

...Надеждата се заражда в мрака...
Дървото се извисяваше на високо, короната му беше се разперила на широко. По клоните тук-там имаше повяхващи листа държащи се едва, едва. Останалите бяха зелени, жълти, червени. Гледката беше необяснима, сякаш всички сезони едновременно го бяха споходили.
Селесте п ...

Karolin

Prose » Short stories, Others

1K 1 3

Любов- част 11 🇧🇬

На следващата сутрин закусвах мълчаливо със Светлин на масата в неговата кухня. Усещах, че нещо се е случило, но чаках събеседника си да заговори. По някое време той вдигна поглед и промълви:
- Тази нощ сънувах как бях хлапе и с татко плувахме в морето. Той се гмурна, взе един рапан от дъното и ми г ...

Водна_лилия

Prose » Short stories

1.5K 1

Short stories and prose by contemporary authors

Размисли в утрото на Велика сряда 🇧🇬

Към безкрайното синьо на морето (част 9) 🇧🇬

Светът се преобръща удобно с краката нагоре 🇧🇬

Задръстване 🇧🇬

Съкращения в кризата 🇧🇬

Сънят 🇧🇬

Небостъргачът - 93 🇧🇬

Как да станем инфлуенсъри без да полагаме усилия 🇧🇬

Малко по македонския въпрос 🇧🇬

Объркани времена 🇧🇬

Дишай 🇧🇬

Постен тюрлюгювеч по хакрикански 🇧🇬

Есенна любов 🇧🇬

CO-вид 81. Примирието – 2 🇧🇬

Предложението 🇧🇬

Небостъргачът - 92 🇧🇬

Съботна семейна идилия 🇧🇬

Надеждата 🇧🇬

Небостъргачът - 91 🇧🇬

Като по братя Грим... 🇧🇬

Справедливостта 🇧🇬

Майката на розовото облаче 🇧🇬

Небостъргачът - 90 🇧🇬

Сандък за книги 🇧🇬

Чувам те, ден четвърти, капан за еколози 🇧🇬

Творене на Живот 3 🇧🇬

Метафорично ли... 🇧🇬

Забравени от Бога /трагикомедия/ 🇧🇬

Творене на Живот 2 🇧🇬

Блясък 🇧🇬

Следите от огъня 🇧🇬

Ледени страсти 🇧🇬

Кукувичи сън 🇧🇬

Островът на Съдбата - край. 🇧🇬

Небостъргачът - 89 🇧🇬

Фрагменти 4 🇧🇬

Творене на Живот 1 🇧🇬

Пасивен доход 🇧🇬

Небесна 🇧🇬

Любов- част 11 🇧🇬

Queue