Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Към безкрайното синьо на морето (част 1) 🇧🇬

I
Беше свежо септемврийско утро, обещаващо слънчев ден. Нежните розови облачета бавно се разхождаха по небето, докато градът сънено отваряше очи. Лекият полъх на вятъра, далечната песен на птици, примесена със запалването на стара кола, постепенното светване на все повече и повече прозорчета от пане ...

зорница

Prose » Novellas and novels

1.8K 1

Небостъргачът - 51 🇧🇬

В душата на Джиро се случваше нещо странно - той имаше чувството, че нещо предстоеше да се случи, но оставаха много неща за изпипване. Той беше облякъл своя костюм, който беше напълно безупречен и нямаше притеснения относно външния си вид. Все пак Бокузо държеше на истинската представителност - няма ...

Мастъра

Prose » Others

1.1K

Сънища 🇧🇬

…Третата глава на змея се опита да го захапе като любовница по задника, но той рязко се извърна, замахна с меча и главата се търкулна до другите две…
Избърса потта, избила чак върху шлема. И погледна красавицата, проснала се в умел припадък край извора. Опитна беше – вече трети път я спасяваха, та з ...

генек

Prose » Short stories, Science fiction & fantasy

802 3 4

Небостъргачът - 50 🇧🇬

- Дали духът ми ще намери покой? - запита се Джиро, отправяйки се към Макао. - Всичко се променя толкова бързо. Може би мегакорпорацията контролира дори скоростта, с която възприемаме реалността и това се определя от нивото на съзнание.
Може би Бокузо беше определил нивото на съзнание, с което Джиро ...

Мастъра

Prose » Others

958 1

18+ Вечер в бар "Изгубеното Куче" 🇧🇬

Виждате ли: разумът, господа, е хубаво нещо, това е безспорно, но разумът си е само разум и задоволява само разсъдъчната способност на човека, а желанието е проява на целия живот, тоест на целия човешки живот заедно с разума и с всички приумици.
"Записки от подземието" Фьодор Достоевски
Понякога чов ...

robertratman

Prose » Short stories

1.1K 2 3

Един добър ден 🇧🇬

Още като се събуди и отвори очи Том разбра, че денят днес е свещен, или най-малкото необикновен. Защото има дни когато се събуждаш и - нищо, а има и дни когато се събуждаш, ама наистина, огледаш се сутринта и всичко ти е някак си по-ясно. Том се казваше Томислав в същност, но му викаха Том за по-так ...

SvetoslavVasilev

Prose » Short stories

873 3 2

Любов- част 6 🇧🇬

Пред мен се разкри ужасяваща гледка. Любов изглеждаше много по- възрастна, косата ѝ беше изцяло бяла, някогашната ѝ перфектна стойка се беше превърнала в прегърбване, а очите ѝ бяха мътни и празни. В онзи момент се сетих за няколкото пъти, когато ги бях посещавала в последните месеци на Атанас. Любо ...

Водна_лилия

Prose » Short stories

2.1K 1 1

Дядо Ицо гледа от Бакаджика -шестнадесета част 🇧🇬

Когато човек прави някакъв категоричен ход в живота си, тогава разбира, че застава на кръстовището на съдбата.И събира сила да избере жребия по интуиция с мисълта, че няма връщане назад; и търси нов хоризонт за избавление от преживяното.
Михаил и Христо докато вървяха през преспите на юг от село Лес ...

Ranrozar

Prose » Literary sketches

1K 6 17

Небостъргачът - 49 🇧🇬

Джиро съвсем не се беше качил случайно на толкова голям ферибот. Самият ферибот беше проектиран да превозва товари и пътници и имаше няколко етажа. Беше наистина огромен. Истината беше, че отдавна се предлагаха доста прилични условия за настаняване в подобни плавателни средства. Джиро беше се снабди ...

Мастъра

Prose » Others

1.2K

Колко гъвкава е 🇧🇬

Павел влезе в политиката. Огледа се, видя старовремска дървена закачалка в ъгъла на стаята и не остави палтото си там. Закрачи с широки крачки към пленарната зала в хола и отвори вратата. Пред него се ширна следната картина: два стола, ниска маса, цигарен дим и непуснато електрическо осветление. Пог ...

exuded

Prose » Short stories

1.4K 2 10

На кея 🇧🇬

Той идваше всеки ден в обедната почивка и сядаше направо върху напукания цимент на кея. Мяташе месината и гледаше бавното поклащане на вълните в пристанището, и подскачането на малките рибки. Хвърляше на дълбокото и чакаше. Палеше цигара и гледаше водата. Мълчеше.
Нямаше въдица, а просто влакно намо ...

SvetoslavVasilev

Prose » Short stories

1.5K 5 8

Разединяващите кюфтета 🇧🇬

Правеше ги бабата всяка неделя. Почивен ден, за разтоварване. И събиране около трапезата. На която кюфтетата бяха основното украшение.
Имаше, разбира се, съдина с хляб, друга със салата, трета с прибори…
Но основното бяха чиниите с кюфтета. Много чинии. Според броя на присъстващите, обединени в семе ...

генек

Prose » Short stories, Humorous

687 4 13

По Задушница в Тулузка 🇧🇬

Разказът се посвещава на всички жени, носили черни забрадки и палили свещи над братските могили…
Зимата вече отпускаше силната си прегръдка с Тулузка. Снегът се бе стопил и дори кокичетата показваха белите си глави изпод земята, за да радват очите и душите на хората. В селото днес е тихо. Ден преди ...

ИванИванов.2

Prose » Short stories

757

Кутията 🇧🇬

Чуден ден. Февруари е, а навън грее слънце, сякаш пролетта е дошла. Телефонът дръна и излезе съобщение " Имате пратка в офиса на "Спиди". Облякох се и отидох да я взема.
Момичето ми я подаде и се усмихна.
- Много интересна пратка.
Наистина беше странна. Кутия, цялата облепена с етикети "Чупливо" и з ...

Жабокът

Prose

607 2 5

18+ За нещата от живота 🇧🇬

Жена, която си пада по жени - лесбийка;
мъж, който си пада по жени - лесбиянец; мъж, който си пада по мъже - гейТЪР!
Щастието е в малките неща: малко уиски, малка сладка блондинка, малка яхта, малка къща на 3-4 етажа, малка яхта!
На някои всяка дума им е изречение, на други – всяко изречение е без д ...

palenka

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

819 3 18

14.02 🇧🇬

Не успях да спя добре, отново. Поглеждам часовника и е твърде рано за ставане, но твърде късно за заспиване. Точният момент отново е отминал. Чудя се няколко минути, но все пак ставам. Искам да видя дали букета не е овяхнал, дали няма някое листенце, което да е леко пожълтяло. Но за щастие всичко е ...

Wildhorse

Prose » Short stories

3K 1 10

Когато се сгуша в теб 🇧🇬

Когато се сгуша в теб ...потъвам. Като в мека възглавница. Като лъжичка в буркан мед. Като камъче, цопнало в морето.
И се разтапям. Като кубче захар в чаша чай. Като масло в шоколад на пара. Като сладолед на слънце.
И се изчервявам. Като ученичка с първото гадже. Като зряла ябълка. Като целуната от ...

yllona

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1K 1 3

Почти религиозно 🇧🇬

Преди време боговете бяха като хората. Но правеха много повече от тях. Ставаха рано сутрин, палеха печките, готвеха закуската редом с готвачите, оправяха леглата барабар с камериерките, чистеха, ремонтираха, отпушваха комини, сключваха договори, водеха дела помежду си, спореха, воюваха даже... Ех.
С ...

exuded

Prose » Others

723 1 3

18+ "МЕТА"-разказ от първо лице 🇧🇬

“....смъртта дори едва е по-горчива;
но зарад благото, кое добих,
ще кажа що видях в таз местност дива.
Не зная как се в тоя лес вглъбих,
от сън тъй в пълно бил съм упоен, ...

Весеслин

Prose » Short stories

1.4K

Усмивката 2 🇧🇬

Много рядко се смееше, да не кажем почти никога. То и една усмивка, като зъбене на куче.
Тази сутрин се погледна в огледалото и се усмихна. Имаше нещо различно, но не знаеше какво. Всичко си беше, както преди. Зъбите си му бяха на мястото, вярно малко посивели от пушенето, но си стояха правилно и до ...

Жабокът

Prose

994 2

Любов 🇧🇬

Дръпнах за последен път от цигарата и метнах угарката в кошчето.
Все още сутрините бяха доста мразовити, макар че пролетта вече правеше солидни опити да се настайно трайно дори и в прогнозите.
Едва когато влязох в таксито, видях че на задната седалка стои човек. Бе възрастен и дребен, с оредяла бяла ...

MitkoPopov

Prose » Short stories

1K 4 6

Атаката на змея / Shadow boxing/ 🇧🇬

/Всякакви случайни съвпадения са напълно нарочни/
Пръв го забеляза овчарят Йордан, комуто за пиенето и старческото детство наричаха бай Дан. Него ден той беше извел стадото на поляната и дебнеше да не го изненада Киу Китайчето /иначе – Киро, ама не можеше да казва „р“/. Пасеше си, значи, стадото, др ...

генек

Prose » Short stories, Science fiction & fantasy, Stories for children, Humorous

854 4 8

Небостъргачът - 48 🇧🇬

Когато вдъхна свободен въздух, Джиро се опомни. Онези двамата може би все пак бяха по петите му и щяха рано или късно да го настигнат. Той ясно осъзнаваше, че които и да бяха, бяха професионално отлично подготвени и знаеха добре какво правят. И все пак в състояние на асиметрична война можеше да накл ...

Мастъра

Prose » Others

1.3K

Вярвам!!! 🇧🇬

Днес е петък, а вчера беше четвъртък, а оня ден сряда. Годината има 365 дни. Слънцето изгрява от изток и залязва на запад. Човек, за да се движи, да говори, да мисли, да прави, каквото и да е, трябва да има мозък.
Да, всичко това го знаех до снощи.
Повикаха ме на разположение и видях стар мой познат ...

Жабокът

Prose

664 3 14

Цената на успеха 🇧🇬

Беше толкова мъничка.
Дребното й съсухрено телце изглеждаше леко, като перце, което всеки момент вятърът ще отнесе някъде, а бялата нощница, която й бяха намерили сестрите, й придаваше още по-измъчен, направо призрачен вид.
Най-забележителното нещо в нея обаче, бяха очите й. Тъмни и пронизващи, изця ...

MitkoPopov

Prose » Short stories

1.7K 4 9

Реалистичен абсурд 🇧🇬

Да, това е – началник склад. Тоест – началник на предметите, стоките, струпаните вещи.
Получаваш ги и решаваш съдбата им. Кое къде ще бъде. Кое на първа линия, кое струпано на куп в ъгъла, кое направо в пакетите – не си заслужава дори да се вади на бял свят.
А после – по твое, началническо, мнение, ...

генек

Prose » Short stories, Humorous

1.4K 4 11

Небостъргачът - 47 🇧🇬

Всеки се ражда с прокобата си и със собствената си съдба. Всеки сам носеше своя товар и всеки сам отиваше нанякъде, а за някои просто нямаше да има изход. Животът беше едно безкрайно пътуване към неизвестността. Твърде дълго време беше минало от онзи момент, когато Джиро живееше като част от онази б ...

Мастъра

Prose » Others

1.2K

Синчето ще се образова -Пиеса (1 ч.) 🇧🇬

Пиеса в 4 действия
Действащи лица:
Никола – студент
Сийка – майка на Никола
Петър – баща на Никола, съпруг на Сийка ...

yanko88

Prose » Humorous, Others

1K

Миг от началото 🇧🇬

Петър не обичаше да чете книги. През живота си не беше прочел нито една книга (ако не се смята една книжка с картинки, която прочете като дете), а наближаваше 18 години. Винаги казваше, че ако му трябва информация за нещо, може да си я набави от Интернет. Това казваше за ужас на старомодните си роди ...

Kors

Prose » Short stories

1.5K 1 3

Да Влюбена съм! 🇧🇬

Влюбена съм в отношението което ми показваш, влюбена съм в гласа с който ми говориш, влюбена съм в усмивката която ми показваш, влюбена съм в енергията която излъчваш, влюбена съм в твоята деликатност, влюбена съм в огъня който разпалваш в мен, влюбена съм в начина по който ме караш да се чувствам, ...

Пемина

Prose

948 2

Възгледите на един... 🇧🇬

- Даскале, кажи нещо,.. сгушил си се в палтото си, сякаш навън има сняг...
И след дебелашката шега последва ироничен смях от насъбралите се набори
- Какво да ви кажа момчета...- тихичко започна човекът - Преди светът се управляваше от умните и това беше много жестоко,...
Умните принудиха простите да ...

PetarStoyanov

Prose » Short stories, Others

1.4K 3 20

Един и същи вестник 🇧🇬

Двамата седяха на чаша кафе в голямо заведение. Сервитьорите бяха облечени в бели костюми, с ръкавици, само шапки нямаха. Разнасяха в подноси разкошни сладкиши и питиета, а клиентите се умножаваха и намаляваха като всяко сложно уравнение на търговията.
Мъжът четеше вестник на глас. Не ползваше очила ...

exuded

Prose » Short stories

1.1K 4 6

Разсъждения за Фейсбук и миналото 🇧🇬

Заб.: Текстът е писан преди повече от 10 години, не помня в каква връзка.
----------
В съвременния постмодерен свят, много малък процент от хората по света нямат достъп до интернет, а всички потребители на интернет са запознати с услугите, които предлага социалната мрежа Facebook. В нея могат да се ...

yanko88

Prose » Short stories, Epigrams, Miniatures, Aphorisms, Reviews, analyses, critical articles, Others

1.1K 1 2

Небостъргачът - 46 🇧🇬

Джиро си спомни как се беше връщал в бедната си квартира. Трябваше да се грижи за болната си стара майка и за сестра си, която беше съвсем малка и още не ходеше на училище. Все пак някои членове на Якудза имаха нормални семейства - доколкото това разбира се беше възможно. Той определено размисляше в ...

Мастъра

Prose » Others

1.8K

Любовта е доверие 🇧🇬

Преди любовта е Доверието.
Без доверие няма нищо.
Без доверие и обичта не е обич,...
защото всичко е измама.

margomkxd

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms, Others

1.7K 1

Мерило по джуджешки 🇧🇬

Всички, живеещи в Голямата къща се събраха пред разбитата от земетресението порта на дома. Тъкмо завършваха ремонта, стаите бяха възстановени, коридорите изчистени, стените измазани, прозорците с опънати пресни прозрачни шкембета…
Само портата зееше. При последния трус едното от дърветата пред дома ...

генек

Prose » Short stories, Science fiction & fantasy, Humorous

675 2 9

Детски бисери 10 🇧🇬

Мисли, изказани от дъщеря ми, когато е била на 12 и 13 години.
1. За любовта лечение няма!
2. Днес още не съм десертвала.
3. Когато учителите решат да ни изцеждат като лимони, винаги ще намерят време да направят това.
4. С майка ми и баща ми се познаваме от 12 години и три месеца. ...

slan4ogled

Prose » Humorous, Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.1K 6

Не поглеждай назад 🇧🇬

Не поглеждай назад
Пролетта носеше красотата на новия живот, чувството на безметежност и усещането за щастие, тя събуждаше очарование в душата ѝ. Мисълта, че може да започне живота отново, да се усмихва и да бъде щастлива, ѝ носеше така желаното спокойствие и увереност. Все пак нищо не е толкова лош ...

MariaMustakerska

Prose » Short stories

583 3

Рохки помисли 🇧🇬

И се връщам в младите си години. Когато баба ми убедено се аргументираше: „Така е, казаха го по славейчето…“
„Славейче“ в Борован наричаха радиоточката. Която беше абсолютен и най-убедителен капацитет по всичко. Логиката – та няма да пуснат там някой невежа или лъжец, я…
На същия принцип са изграден ...

генек

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.1K 6 20

18+ Пеперудите в стомаха правят пакости 🇧🇬

Пеперудите в стомаха правят пакости
Звукът от завъртането на ключа и отварянето на вратата, предизвика в нея усещане на отрезвяване, сякаш я извади за миг от болезнения свят в който бе попаднала. Стаята, леглото на което лежеше и обстановката, сега изглеждаха студени. И въпреки, че камината гореше- ...

Вълшебното_Перо

Prose » Science fiction & fantasy, Humorous

2.2K

Short stories and prose by contemporary authors

Към безкрайното синьо на морето (част 1) 🇧🇬

Небостъргачът - 51 🇧🇬

Сънища 🇧🇬

Небостъргачът - 50 🇧🇬

18+ Вечер в бар "Изгубеното Куче" 🇧🇬

Един добър ден 🇧🇬

Любов- част 6 🇧🇬

Дядо Ицо гледа от Бакаджика -шестнадесета част 🇧🇬

Небостъргачът - 49 🇧🇬

Колко гъвкава е 🇧🇬

На кея 🇧🇬

Разединяващите кюфтета 🇧🇬

По Задушница в Тулузка 🇧🇬

Кутията 🇧🇬

18+ За нещата от живота 🇧🇬

14.02 🇧🇬

Когато се сгуша в теб 🇧🇬

Почти религиозно 🇧🇬

18+ "МЕТА"-разказ от първо лице 🇧🇬

Усмивката 2 🇧🇬

Любов 🇧🇬

Атаката на змея / Shadow boxing/ 🇧🇬

Небостъргачът - 48 🇧🇬

Вярвам!!! 🇧🇬

Цената на успеха 🇧🇬

Реалистичен абсурд 🇧🇬

Небостъргачът - 47 🇧🇬

Синчето ще се образова -Пиеса (1 ч.) 🇧🇬

Миг от началото 🇧🇬

Да Влюбена съм! 🇧🇬

Възгледите на един... 🇧🇬

Един и същи вестник 🇧🇬

Разсъждения за Фейсбук и миналото 🇧🇬

Небостъргачът - 46 🇧🇬

Любовта е доверие 🇧🇬

Мерило по джуджешки 🇧🇬

Детски бисери 10 🇧🇬

Не поглеждай назад 🇧🇬

Рохки помисли 🇧🇬

18+ Пеперудите в стомаха правят пакости 🇧🇬

Queue