Различни Взаимоотношения (книга 1, част 2) - 11
🇧🇬
Заварих Глухарьов на телефона. По риза, сакото го беше хвърлил на облегалката на стола си. Беше затиснал слушалката на рамото си, а иначе си белеше портокал. Обичам портокали.
- Да, Антошка, непременно ще го полеем. Да, водката е от мен. – говореше той със събеседника си от другата страна на линията ...
Желание
Знам, че ми е слаб ангелът. Знам, че съм безхарактерен. Знаех си, че няма да се въздържа и ще посегна. Такъв съм си.
Всичко започна с едно обаждане на жена ми. Покани балдъзата на гости. Казват : „ Който има балдъза, бара два..."- знаете го. Но аз не я харесвам. Никога не ми е било приятно, ...
Следват сцени, където двамата се помиряват, Lia написва своето ‘Искам’ и излиза на разходка с приятелки, след което е наказана за своите волности, ‘Бунтът на робите’ , когато тя през нощта го завързва и ... на следващия ден изчезва.
Искам…. (извадки от оригиналния текст, без съкращения, публикуван п ...
/ В памет на родителите ми /
Тя сякаш не реагира на думите ми, унесена в свои мисли....
- Разкажи нещо за себе си,.. все пак ти си млада бизнес дама, имаш по-вече опит, срещи с други хора,.. пътуваш из света... - попитах след кратко мълчание
- Какво да ти кажа , Петър - тихичко започна тя - Нерадост ...
Жената вървеше някак прегърбено...под тежестта на багажа си...Вървеше бавничко и стъпваше внимателно, сякаш в кошницата имаше нещо чупливо...Беше дребна женица. Мина пред него, сякаш дори не го видя... Плачеше и нещо тихо си нареждаше... Той самият можеше и да не я забележи, ако не бе чул хлипането ...
Отново бе дошло време за фестивала. Хората още от сутринта се събираха около реката. Все повече деца притичваха измежду тях с щастливи усмивки на лицата си.
Сумракът почти бе настъпил. А хората продължаваха да прииждат на ниския хълм. Всеки с хартиен фенер в ръка и умислено изражение на лицето си. Н ...
Роклята й стоеше като чувал – беше правена по фигурата й…
хххх
Само неплатената сметка за телефона спаси за пореден път момичето от неразумни постъпки…
хххх
Обажда ми се един четиридесет и кусур годишен младеж. На работа бил, таман чакал началството да приеме обекта и имал малко време, та да си пола ...
Започвам да пиша без да зная какво ще се получи.Няколко дена се питах дали има смисъл да разкажа.Зная,че словото няма да изрази чувствата,защото човешката природа в малки изключения е повърхностна.Няма да бъда разбрана.Това ще породи у мнозина неадекватни реакции.Но какво от това?!Нека.Важно е да сп ...
Някой видя ли Луната тази нощ? Потъна ли в сивкавото й сияние?...
Самодивите пееха от близкото езеро. Вятърът свиреше на китара по тънките струни на листата. И ей, оттатъка, зад планините, долетяла бе ненадейно първата светкавица. Префуча над дърветата с дионисиевата закачливост на Пролетта. И там, ...
Току що си спомних този момент.
Случи се преди около месец. Беше топло. Изпила съм си кафето, седя и си чакам метрото. Приповдигнато ми е.
Тогава я видях- трохица живот, не по- голяма от върхът на нокътя ми. Опитваше се да излети, но не можеше. "Свършено е."- казах си.-" Идват и още хора. Така или и ...
Господи, колко си хубава, когато се обичаме!
Бистри, планински езера съзирам в очите ти.
Голи, стръмни, върхове - гърдите шептят за изкачване.
Гъсти, екваториални гори, косите - лиани са въжета за сплитане.
Аз, номад в пустиня, жадувам да стигна до карибските плажове на бедрата ти. ...
/ В памет на родителите ми /
Пристигнахме в Одрин...
- Е, добре дошли в Ориента,.. старото име на Одрин е било Адрианополис , от гръцки полис - град, и Адриан - някакъв гръцки владетел от древноста,... т.е. градът на Адриан..
Гърците и сега си го наричат Адрианополис...
Настанихме се в хотела, голям ...
Ivan Нарочно не й се обадих през целия ден. Не исках да и наруша удоволствието да се чувства като птиче в клетка и да се рее на вълните на фантазията си. Наблюдавах я една .. през всичките нощи докато спеше – обичаше да си гушка плюшения Мечо и да се върне при дванадесет годишните. Струва ми се че т ...
Мани го и дъжд, какво ти, брате, стана па на тебе? Юний ли си ти, мойто момче палаво, или Септемврий? Ама разбира се, че негово величество драгоценното Време (да се не бърка с Времето де искаме все да изхвърлим през прозореца щото видиш ли за нищо не стигало) решило се беше в оня ден да размъти и от ...
- Другарю, какво си позволявате?!
Павел се обърна и се изправи лице в лице с намусена физиономия. Едрата червендалеста жена приличаше на ударничка в някой завод и с цялата си стойка показваше, че няма да се остави да я прередят току-така.
- Прощавайте, аз само да попитам! - каза Павел сконфузено и с ...
Глава 33. Пророки.
*- Входить в зал Пророков это безумие, - испуганно говорил Первоход, - тут столько выдающихся зачинателей мирового порядка, и каждый недосягаем в божественном прозрении. Как только вдохнём ниспосланиями этого зала, тут же почувствуем изменения, сторонние ясновидящие могут разгадат ...
Ivan ... ръцете ми държаха шалове, от ония тънки и ефирни на пръв поглед, които приличат на змия, пълзяща по пясъците на Сахара ... Ноздрите ти потръпваха и вдишваха въздуха изпълнен с напрегната непредвидимост и тишина ... в сумрака на стаята зениците ти бяха разширени, финните мускулчета на лицето ...
работа - автобус - прозорец - рози - Розата - коментар - продължение - Жасмин - Аладин - анимация - дете - име - Мила - Love.net - Confessa - Ди - Restart my love - ново видео
Странно нещо е съзнанието и асоциациите, които прави. От досадно задължение до нов проект, в който да потънеш.
Пресича многословието през три недели. А езикът пада гръмко на земята сдъвкан и подут. Позачуди се собственикът и без да иска, може и нарочно, го потъпква, а онзи величествено продължава, като окрилен, да вирее сред бактерии и други. Оглежда се, сам е и пелтечи за внимание от пъстрите цветя, надявай ...
- Нашият народ има свой ангел – хранител. С чувство за хумор. Черен хумор...
- Не е ли политкоректно нефтът вече да се нарича не черно злато, а афрозлато?
- А дебелите – хоризонтално ориентирани хора...
- Пък как ще звучи мръсната дума „проститутка”... Колко по-красиво ще е – жертва на обстоятелства ...
/В памет на родителите ми /
Сутринта с моята кола отивам до хотела , настаних се във фоайето - барче срещу асансьорите,..
моя практика е да се явявам на каквато и да е среща 5-10 минути преди уговореното време, тъкмо ще имам време да огледам обстановката, пък и не е културно да закъснявам и да ме ча ...
Тя дойде! Дойде Там във времето на границата между световете. Пак му го направи онова... Знаейки честотата на неговата вибрация (не е била тайна никога за нея... та той я обичаше), тя го изненада в гръб. Не играеше по правилата (всъщност за какви правила говоря, та тя беше спазила единственото прави ...
Гледам я пред мен и не мога да повярвам, че това човече иска да е мое. Толкова крехка е в ръцете ми, а пред другите е най-силната жена, която познавам. Божество!Луд съм.
С такава елегантност прави всичко, дори когато мие чашите или като си оправя косата, Господи… А колко обича да я гушкам… Идвам къ ...
Там,
където искреността се овладява от актьорското майсторство, за да вдъхне живот на отрицателната роля Тя се научи да цени силата на собствената си воля.
Нощем, след поредния успех, прибирайки се при себе си, сваляше “чуждата кожа” и оглеждаше корените на спомените си, за да забрави коя не е.
И се ...
Предисловие
Този страшен фантастичен текст е събиран мейл по мейл между две живи откачалки , Адам и Ева, и е плод на скука и някакви свои вътрешни секретни фантазии на двамата пощурели писачи на страхотии. Срещнали се в някакъв форум, турили си аватари съответно Jonn и Mia и от приказка на приказка ...
Раждаме се големи и ставаме малки! Раждаме се доверчиви и вярващи, а ставаме мнителни и неверни! Моята внучка на 6 е 100 години по-мъдра от мен. Тя винаги знае как правилно да постъпи и какво да каже, а аз със целия си житейски опит съм все така несигурна, объркана, грешаща, търся нейната мъдрост, т ...
Събуждам се. Протягащ ръце по пълнолунието. Тъмните сенки на очакванията ми хвърлят тъма в погледа ми. Нещо и някак ме кара да играя на сляпо. Винаги съм си падал по неизвестното, но съм цакал края със скрит коз. Оставям съдбата да се подсмихва. Театърът е тих, светлината – приглушена.
Опитвам се да ...
Иванчо: Тате вярно ли е, че Бойко Борисов подслушвал политици?
Бащата: Да, вярно е!
Иванчо: А тогава защо не изнесоха нищо уличаващо?
Бащата: Защото Борисов започнал подслушването със самия себе си...
И се шашнал!
4
Момичетата се спогледаха. Пътеката криволичеше и допреди само няколко метра се виеше през джунглата. Гласът идваше от там. Кристина отстъпи крачка назад, но Жулиета реши да не бъде бъзла и попита високо на английски:
- Кой е там?
- Няма да ви изям! – отговори гласът със силен испански акцент, този ...
Онзи там, дето го изкарват, е новият. Доведе го дъщерята - една такава намахана, с акцент, като човек, живеещ отдавна в чужбина. С малко рязък глас и много бързаше. Остана само около 10 минути. После се качи на инжекциона и докато онзи да въздъхне, нея вече я нямаше.
Мълчи. Откакто е тук, мълчи. А д ...
/ В памет на моите родители /
Разделихме се с гостенките и с татко мълчешком се запътихме към къщи...
- Един ден, може и неделя да е било, - наруши мълчанието той - докараха на Хаинбоаз в нашия отряд десетина зозички, така им викахме тогава на градските момичета, едни такива бледи, слаби, сленце не ...
Самота! Болка! Срам! Грях! Страх! Всички те ме преследват. Доближават се с тихи стъпки, едвам чути. Но аз ги виждам и се опитвам да избягам от тях. Единствената ми надежда се намира в шкафа до леглото. Поглеждам часовника, два през нощта е. Минали са само пет часа, откакто прибягнах до тях - хапчета ...
След Новата година зетят на Старият полковник ни му се обаждаше, ни се появяваше. Трябваше да дойде поне про форма на рождения ден на Старият полковник, но…
Невъзпитан! Обидил се бил, моля ви се… От какво бе? Че Старият полковник показа кой командва парада и се появи на празненството за Нова година ...
Той е там!
Сам, сред морето на твоите чувства.
Котва е хвърлил на призрачен бряг,
пие и пее, както прави всеки моряк,
чийто улов изпълва душата с охолство. ...
Здравейте, казвам се Станислава, на 21 години съм, откакто се помня съм най-отгоре в списъка на грешниците и най-отдолу в този на изкупленията. Не чувствам вина за нито един “грях”. Ще започна с първия си грях от многото извършени.
Бях на 13, лудите години ме застигаха, а бурният ми нрав, се криеше ...
Беше топъл есенен ден, когато автобусът спря в центъра на селцето. Дърветата бяха в златни одежди. Слънцето хвърляше топли лъчи от небесния лазур. Хората се изнизаха от автобуса и Елена се придвижи към вратата. Смъкна двата си куфара сама. Никой не й помогна, но тя не очакваше, че помаците ще се вту ...
Ти виждаш ли всички онези нюанси на зеленото? Отблясъците на Слънцето, които се отразяват в бистрото езеро. Високите върхове, които сякаш те предизвикват да ги покориш. Онези песнопения на пъстрокрилите. Листопадът от тишина...
Или и ти, точно като другите, живееш в онзи водовъртеж? Втренчен в карта ...
Времето прелиташе някъде между 770 - 771г, пр. н. е и размахваше криле в небето над Лацио. По водите на река Албула плаваше малка лодка. В нея весталката Рея, дъщеря на царя на Алба Лонга – Нумитор, бягаше заедно с Марс от Амулий – по-малкия брат на Нумитор, който за да да си гарантира дълго царуван ...
Ставам бавно, като в забавен каданс и прихващам с нежност моята верижка, сега тя не ми е мъчителка, нито враг, а моята Любима. В женски род е даже, виж! Излизам в коридора, отивам в кухнята и сядам така както съм гола, мокра върху шарените възглавнички на бамбуковия стол-кресло, бавно запалвам менто ...