- Гръбначният стълб на болния беше разположен хоризонтално и единствен хирургът оправи положението като завъртя рентгеновата снимка...
- „Кредит инвест” –„Воистину инвест”...
- По-рано беше друго времето – като кажеш „Шест и половина...” А сега какво? Осем и двадесет... Ха... И още я чакам…
- Падежи ...
Вратата на блока се оказа заключена. Метална врата, като на склад или на трезор. Огледах сградата тъжно. Защо им беше на тези хора да се затварят така?
- И сега какво?
Иван просто се ухили и започна да натиска напосоки звънците на всички апартаменти във входа. Едно време и аз правех така, когато бях ...
Различни Взаимоотношения (книга 1, част 2) - 10.1
🇧🇬
- Какво беше това, по дяволите?! – развиках се аз и траснах с ръка по бюрото му.
Дори забравих, че не е добре да ругая. Всеки Различен го знае, аз обаче все още се изпусках от време на време. Сега, честно казано, изобщо не ми пукаше. Той ме погледна иронично и продължи да пуши. Нагло ченге, как ми и ...
Навремето на хорото младите играели с кърпички
- момата хваща единия край, ергенът - другия. И така
играели, за да не се докосват. От срам. И сега нещата
са горе-долу същите, но причината - друга.
Не искам да омаловажавам ситуацията. Страшно е. ...
Капчиците вода набираха скорост по дългото, тъмно гърло, за да се забавят и приплъзнат почти хипнотично по гладките извивки надолу, сливайки се с други свои сестри, събирайки енергията си и, отново спускайки се в луд бяг. Мъжът ги проследяваше с поглед, а в очите му гореше жажда, която само Тя можеш ...
Човешките закони се създават,за да се спазват ...или да се нарушават. Явно и тайно Нарушителите се санкционират, но много пъти остават ненаказани. Задавала съм си често въпроса- защо е така?Но получих отговор едва когато разбрах,че над тия човешки закони стоят други- изконни и вечни, които се нарича ...
Думите „и теб това те чака“ изведнъж изникнаха в съзнанието на Ралица. Тя си бе спомнила една случка отпреди три дена. Уж нищо и никаква размяна на реплики, а до какво се стигна…
Преди три дена Ралица чакаше на трамвайната спирка. Нервничеше, защото закъсняваше за работа. Когато трамваят пристигна, ...
Пропускай думите ми. Аз съм щастлив в лудостта си!
Ще ме галиш със слова. Ще се интересуваш от мен. Ще ме търсиш. Ще ме ухажваш, ще ми правиш услуга. Ще ме караш да се чувствам Господар.
Тичай... преди да е станало късно. Докато съм още нова тръпка в живота ти. Докато не обсебя свободното ти време. ...
Днес попитах четиригодишния си внук /по месинджър, живеят в чужбина/:
– Дани, като пораснеш, какъв искаш да станеш, бабо?
– Татко! Искам да стана татко! – не се поколеба и за миг и отвърна светкавично, като едновременно се опитваше непохватно да надене на главата си маската на Спайдър-Мен. Беше си с ...
Голямото семейство е наистина голяма работа...
Така стана, че децата ни бяха доведени, заварени, преродени.. прескачаха се през две-три години нейните с моите и с нашето и всички бяха мои деца, така им казвах за да не се сърдят и от малки да не набират негативизъм... и добре, че сега всичко е евтини ...
The blonde bartender, lavish and seductive, said to me in a serious tone, "The beer is over."
"I will sacrifice myself," I said in a whisper, pointing to her bare breasts, "I will drink milk!"
Сутринта завари ме труп-заспал в ателието. Да кажем, може и припаднал да съм бил, така схванал се беше вратът ми, че мъчно си развъртях тиквата. Ще да кажеш тежка е — пък тя, главата празна. Или поне такава ставаше щом кракът ми, обут в протритите ми маратонки (абе, харесвам си ги, подарък са, не ми ...
Седим в парка с Митето комшията, доволни и засмени пафкаме цигари. Всеки своя, че дадоха пенсията и три дни ще сме бели хора не само след баня. Гледам как момчета и момичета излитат от насрещното училище и се сещам, че ваканцията, наричана мило „дистанционно обучение“, пак е започнала. Та му викам н ...
Краят на април, а зимата още хапе... Но днес е първият пролетен ден! Слънцето отрано е заляло със златна лава небето, денят прелива с птичи песни, въздухът трепти от жуженето на нетърпеливите пчели около подранили цветове... Начало на нов живот, надежди и мечти! Котката си играе с току-що умъртвенот ...
В стъкленица светиш.
Блестиш красиво.
Поривът на нежният ветрец, те кара игриво да се движиш наляво-надясно. Обаче не изгасваш.
Изпълваш ми душата с радост и покой.
Когато те гледам- изгасваш всяка тревога вътре в мен. ...
CO-вид 62. Павилионът на четирите добродетели – 3
🇧🇬
Кърджали, Свят Миден, наши дни
– Обаче ако не спрете да дърдорите и не минете към действие, Белинда никога няма да се роди. Така че, приключвайте с приказките и пристъпвайте към съществената част, нямате време!
Мирабела се замисли: имаше нещо, което беше пропуснала, какво?
– Не можеш да си представи ...
Събуждам се...
Разстроено пиано. Стара, позната мелодия. Кървящи сълзи върху бяло-черните клавиши. Меланхолията се разхожда като аристократка из стаята. Мухълът дебне като контрольор. Дори кактусът вехне от тази мелодия. Тъгата се е пропила навсякъде. Из цялата къща.
И дочувам тази тъжна мелодия. Ко ...
- Нокту! Нокту!
Думата се носеше по улиците на столицата като шепот на десетки безлики гласове. Причината за вълнението на хората беше появилият се през нощта на площада знак - закачен на таблото за обяви, голям, бял лист с рисунка на пеперуда Сатурния. Това означаваше само едно: в най-скоро време н ...
Учените казаха, че коронавирус се плаши от алкохола. И сега слагам ракия навсякъде - в чая сутрин, в супата, мия си всяка телесна част и си правя гаргара. Слагам и във водата с която мия пода.
Да ви се похваля - изчезнаха мухите, някоя и друга хлебарка, котарака ми.
Освен на вас се похвалих и на със ...
Открехвам завесата на миналото...
Реките, пресъхнали от сълзите ми. Камъните, рушащи се от тишината. Нестабилни основи. Подпочвени води. И тръни...
Аз и ти. Тичаме боси по обгорелите полета на нашето неизживяно. Стъпалата ни кървят от пепелта. В нея винаги откриваме по някое въгленче. И двамата знае ...
Горещи оранжеви залези и летен бриз. Отдалеч нагарча морска сол. Късни нощи, разнасящи аромата на сладникави портокали. Атмосферата – унасяща в желания, предразполагаща за още. Решила си да целуваш по онзи нежен, но настоятелен женски начин. Да докосваш като перо. Да намигваш бавно, наслаждавайки се ...
Ти беше онази висока липа, за която винаги съм мечтала. Аз бях пчелата, която се опитваше да достигне до твоите бледожълти цветове. Пребродих много острови. Преплувах много океани. Давех се в хиляди рифове. И падах от стотици върхове. Не те достигнах...
Твоята усмивка винаги беше от другата страна н ...
Глава 6, част 2
... оцветена в червено
POV Ейдриан
Виждайки Фийби да лежи в безсъзнание на тротоара, ми се прииска да откъсна главата на Ловеца още в същата секунда. Беше Ловец, без съмнение, издаваха го цветът на очите му и хищническите рефлекси, с които следеше всяко мое движение, очаквайки атака. ...
Трябваше ми юридически човек. Потърсих. Край голямата сграда на съда са леговищата на юристите.
Оскубана перушина пред пещерите на нотариусите, купища кокали пред адвокатските, мърдащи още мръвки пред прокурорските…
И чакащи мазохисти-самоубийци, избиращи си съдбата като мен…
хххх
Писна ми от въпиющ ...
Яростта я грабна и я понесе като вихрушка. Не разбра как слезе 14 етажа по стълбите, не усещаше как върви напряко през булеварда и шофьорите набиваха спирачки с цветисти псувни. Не обръщаше внимание на декемврийския студ, който раздърпваше шала изпод незакопчаното й палто, нито усети как от отворена ...
- Давай да плащам, че много бързам, имам час за фризьор!
- Момент да обясня! Маслата, филтрите и всичко според твоите изисквания е свършено, но има една малка съществена подробност!
- Давай да плащам и да тръгвам ти казвам! Бързааам! Цяла година се каня да си сменя цялостната визия, цвета на косата, ...
CO-вид 62. Павилионът на четирите добродетели 2
🇧🇬
Бергамо, Свят Гама, февруари 2020
– След това, което преживяхме за около двайсет минути, се опознахме така, както хората не се опознават и за месеци. Затова най-добре да си говорим на „ти“ – каза Юймин.
Дешанг мълчаливо кимна и продължи да оглежда последната стена. Не беше мозайка. Повърхността ѝ бе ...
Житото се наля и изкласи. Зърното придоби восъчен цвят. В селото, нива до нива закипя усилена жътва. Сърповете звъннаха, а ветрецът разнесе надалече невестините песни. Синьо - жълт синигер пригласяше на жените от клоните на крушата. По обяд жътварите седнаха уморени под дървото. Синеоката Данаиловиц ...
Като безмълвна и безгласна буква се чувствал.
Нямал желанието да говори. Нямал силите да се усмихне.
Сякаш времето е спряло.
Той бавно се свлече на стола и просто седи мълчи.
Погледът седи на едно място. Дишаше често, тежко. ...
- гледам вчера – една шофьорка се гримира, оглеждайки се в огледалото. Толкова се шашнах, че за малко да изпусна в кафето вафличката, с която го разбърквах...
- „Камерата е заснела как неправилно изпреварвате и удряте колата...” – „Ама не може така! Не съм гримирана! Да го заснемем пак, а...”
- запа ...
Някога, много някога, един Бог в човешки вид, слязъл в града, яхнал магаре. Отшъл при хората, за да възвести нов живот, нови правила и себе си! Какво направили хората? Отвърнали се! Предали го на съд! На смърт! Пожелали му я и той им я дал! Не се ли повтаря този сюжет през всичките години след тази ...
Господи, колко си хубава в неделната сутрин с рошави къдрици, сънени очета и боси крачета. Гледам те и не мога да осъзная материя ли си или ефирна космическа субстанция, плазмена закачка от спектъра на Светлината. Устните ти, венчелистчета на разцъфващ зюмбюл танцуват по ръба на чашата кафе. Пръстче ...
Тъмно през нощта,
отворих аз вратата.
Между пръстите си държа цигара.
Вятърът силно се раздуха и пепелта бясно и пробождащо падаше по моята ръка.
Шумът на вятъра остана единствен в този град. Мек, топъл и леко прохладен, галеше моето лице. Това беше зова на пролетта.
Мислите, че карантината не ни е променила? Вие сте от онези щастливци, които работят от къщи, кютат си на заплата и между работните ангажименти се скатават, четейки смешни статии като тази, с чаша от любимото кафе? Построили сте социализЪма, практикувате редовно йога и тай-чи, за да запазите душевни ...
(Мини разказче по картинка)
- Бабооо! Какво е товааа?
- Е как какво?! Нали сакаше мекици!? Те ти на! Подфанала съм ‘а ти пра’им! Оти са коколиш така?
- Ама бабооо… Ти защо с това лилавото ги точиш!
- Е па с кво!? Не ми са коколи така ти рекоф! За срамотата на страмотиийте у таа нагиздосаната къща да ...
Наднича изгревът. Обикаляш секундите по чашата кафе. На девет преки съм – резюмирам, та да ти покажа нюансите в половин цигара. Викаш събитията на деня. Трите карти на ежедневието. Разлети чаши и рицар без броня. Пречупени и тъжни рози. А смея ли да я опиша? Ти вече я позна. Такава хубава, рееща се ...
В събота 10.30 часа сутринта в просъница слушам женски викове..
- Тии, до сега ми спиш,..мързеланко, пияницо мръсен,.. ставай, колко работа имаш за вършене...
Подскочих, сънено разтърках очи,... ама чакай, та аз съм на 43 и не съм женен,..живея сам..в потвърждение чувам гласът на съседа '' Добре де, ...