Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Не плачи !!! 🇧🇬

Помнеше първия път.
Баща му го грабна и метна на гърба на коня. Не се изплаши, но имаше някакво странно чувство за мощта на животното и вълшебството да е върху него. Сякаш беше в облаците.
- Хвани се за гривата и стой изправен!
И той се метна на другия кон. Препуснаха в тръс. После бавно заслизаха о ...

Жабокът

Prose

914 6 16

Селски приказки 🇧🇬

Поприседнали сме в селския хоремаг,.. едни гледат паяците по тавана,
други бистрят злободневната тема изборите,.. кой, как,... къде и защо...
- Сега тия новите, да вземат да изгонят всички стари,.. толкова време пърдят в меките
столове и нищо..- рече бай Петко Мустака патетично - Стига вече,.. да до ...

PetarStoyanov

Prose » Short stories, Humorous

1.7K 1 16

Мозайка 🇧🇬

По улицата минават две циганки. И обсъждат някаква – лъжкиня, мошеничка…
След което почват да я кълнат. На цигански.
Изглежда така по-хваща…
хххх
Живее червей на бунище. Храна има, смрадта не усеща, топло му е… ...

генек

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms, Others

1.1K 3 14

От тук... От там... 🇧🇬

Някога незнайно кога и незнайно къде, живеело момченце с големи кафяви очи.То всяка вечер преди да си легне се помолвало следващият ден да му е щастлив. Сутрин щом се събудело, поглеждало през прозореца и виждало по една пеперуда кацнала на перваза.Минавали дни и навън се събирали все повече и повеч ...

Жабокът

Prose » Short stories

700 4 7

Единица/нула време - 1 🇧🇬

Всичко изчезна. За нула време, всичко си отиде. Целият им свят се разпадна. Или поне… така си мислеха.
-1-
Александър вървеше през полето и студеният вятър проникваше през пластовете дрехи, с които беше навлечен. Стари, изпомачкани, накъсани и мръсни. Русата му коса се сплъстяваше и падаше на кичури ...

Otakuzak

Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy

1.6K 3 12

Злободневно 2 🇧🇬

***
Миналата седмица дъщеря ми, която живее в чужбина, се обади, за да ми съобщи радостна новина: Мамо, мамо, току-що гледах научнопопулярен филм по нашата телевизия, посветен на птиците в България! Говориха колко сме напред в опазването на животинския свят, какви специалисти орнитолози имаме и колк ...

SnejanaNankova

Prose » Short stories

1.3K 1

Черна песен 🇧🇬

„Всеки за всичко пред всички е отговорен“…
Човекът се позасмя на стария лозунг от соцепохата, окачен над вратата на ресторанта. Ресторант… Е, поне така беше обявено заведението върху табелата отгоре.
Влезе и се увери – обикновена, нормална, очаквана квартална кръчма. С претенциозно название, макар и ...

генек

Prose » Short stories, Humorous

1.6K 1 9

"Празни мисли на един празен човек" 🇧🇬

Несподелената любов е, като снежинка, колкото по-дълго стои в протегнатата ръка се превръща в капчица, като сълза за сбогом.
...............
Раждаме се с лошо зрение и умираме така. Интересно ми е, дали през целия живот, някога виждаме добре.
...............
Ако нещо е пречка в любовта ти, прескочи ...

Жабокът

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

892 3 14

CO-вид 69. Ритуалът с прогонването на злия дух – 2 🇧🇬

– Лоша поличба – рече мама Джули. – Какво знаеш за този човек?
– Достатъчно – отвърнах аз като разтърсих глава за да проясня мислите си.
– Енджелсу – рече тя.
– Какво?
– Енджелсу – повтори. – Той е тъмно божество – от онези, от които хората се боят. Твоят приятел е обладан от Енджелсу. ...

МарияДимитроваБел

Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy, Others

1.8K

Тайната на вселената 🇧🇬

Науката достигна нови висини. Имаше толкова разкрити и потвърдени тайни, но от тях се бяха плодили като бели зайчета все повече тъмни въпроси без отговор. Решиха да направят експеримент с човешко същество. В името на една велика кауза, те щяха да потопят ръцете си в кръвта му.
Експериментът беше про ...

Адриана.Василева

Prose » Short stories, Science fiction & fantasy

1.5K 1 2

Границата 🇧🇬

Целувката е, за да ни напомни, че сме разделени. Когато я усетя на бузата си,
на устните си, някъде по кожата си, разбирам, че не сме едно цяло. Целувката казва: „аз съм границата”.
Когато те прегръщам, усещам кожата ти отвъд себе си и знам, че не си моето тяло, моята мисъл, моята воля. Прегръдката ...

Адриана.Василева

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.6K 2 3

Когато валяха игли 🇧🇬

Аз съм писател и като такъв, мога да правя всичко с идеите. Мога да ги оформям на топка и да ги запращам със замах в полето на противника. Мога да ги сдъвча и да ги изплюя в човчицата на някое колибри. Мога да ги разтягам, сплесквам, разпръсквам, роня, разлиствам… Мога и да ги шифровам, разкривам, о ...

Адриана.Василева

Prose » Short stories

1.6K 1 8

Дива ябълка - 3 🇧🇬

3.
Излезе навън, градината беше голяма. Кипарисите бяха вляво, а огромните дървета – вдясно. Тя така и на разбра какви точно бяха наименованията им. Искаше да знае имената на дърветата, да ги нарича. Вярваше, че така ще общуват по-лесно.
– Аз ще ви кажа името си само ако вие ми споделите своето! – з ...

exuded

Prose » Short stories

1.4K 1 5

Докосване на душите 🇧🇬

НЕ ЗНАМ ДАЛИ СИ я обичал
но тя лежеше между нас
когато ме прегръшаше
Мъчех да уловя мислите ти
бяха далеч от мен. И празнотата ...

Лаура9

Prose

1.9K 2

Огледалото 🇧🇬

Години наред правеше огледала. Беше станал майстор с елмаза. Не му трябваха линеали, нито нещо друго. Ръката му не трепваше, дори и за най-сложните извивки.
Рамките също си правеше сам. Дървото оживяваше от резбите му и се оформяха прекрасни цветя, животинки и всякакви фигури.
Имаше период от живота ...

Жабокът

Prose

1.5K 2 11

Гаражът 🇧🇬

- Адрес?
- Спиридон Танчев.
- Няма такъв адрес при нас - констатира жена на средна възраст с вид на учителка.
- Явно това е името му - допълни стоящата до нея колежка от изборната комисия.
- А? ... Да, да, Спиридон ... Танчев - поизпъчи гърди мъж на средна възраст с ретро прическа с бретон и мазна о ...

Svilen75

Prose » Short stories

1.9K 1

Поставяне 🇧🇬

Много страхове и болки изпита Вяра Арнаутова през последните часове на петъчната вечер, след като таксито, в което се возеше, излезе от пътя и се заби в дърво. Тя беше усетила, че шофьорът смърди на алкохол, но не бе реагирала. Ако бе настояла да слезе, сега щеше да е жива и здрава, а не на пихтия.
...

Heel

Prose » Short stories

1.5K 2 1

Продължения на поговорки 2 🇧🇬

1. Гарван гарвану око не вади./ Но храната му може да открадне и изяде./
2. Който копае гроб другиму, сам пада в него./ Особено ако има кой да го бутне вътре./
3. Покритото мляко котките не го лочат./ Но това не означава, че няма да вкисне./
4. Селото, като остане без кучета,/ нападат го вълци./
5. ...

slan4ogled

Prose » Humorous, Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.5K 4

Пилето 🇧🇬

В една птицеферма, която се намираше в края на областния град и до която можеше да се стигне за петнадесет минути от последната спирка на автобус номер 13, се измъти пиленце.
Докато беше просто яйце, собствениците на комбината за птичи продукти не му възлагаха големи надежди. Едно такова малко, асим ...

Eipril

Prose » Others

1.6K 1

Дива ябълка - 2 🇧🇬

2.
Момичето искаше да се махне от този свят. Не от баща си, полицая, не от ресторанта, от всички и от всичко искаше да се махне. Някъде на топло, на сигурно. Харесваше ябълката в двора. Там и само там желаеше да отиде след убийството, на което стана свидетел. Да се скрие в клоните ѝ. С разума си не ...

exuded

Prose » Short stories

1.9K 1 7

Чакам те 🇧🇬

Чакам те. Господи, колко много обичам да те чакам. Господи, a колко много обичам твоето пристигане. Обожавам метаморфозата в твоите очи. Как само за миг в уморено ти небе запалвам хиляди слънца... И пулса... колко бързо набира обороти. Не се страхувам за сърцата ни... В мига, в който се срещнат очит ...

Миг31

Prose

903 2 7

Ден за умуване 🇧🇬

Съботата ми е празничен ден. Време бол, работа още повече, няма кога да губя живота си за празни приказки и помисли. Макар да ходя именно него ден в кафенето – час-два за размяна на топли клюки и умни приказки с приятелите.
Но напоследък не ходим. Не, ние можем да се движим, но кафенето си замина. П ...

генек

Prose » Short stories

1.1K 1 10

Софийски роман – Глава 23 🇧🇬

Еди влезе, огледа залата и видя вдигнатата ръка на Лина. Виждайки любимото момиче, той тръгна уверено към масата, където седяха младото момиче и друга дама седнала с гръб към входа на кафе-сладкарницата. Естествено младият мъж изпитваше известно вълнение преди срещата. Нетърпелива да прегърне любими ...

gudman

Prose » Novellas and novels

1.7K 2 3

Мечтание 🇧🇬

Красиво е... Зеленината. Ароматът на треви и шума.Слънчевите зайчета сред короните на дърветата. Птичата песен. Толкова нежна и отпускаща... Песента на влюбения.
Малката полянка с нацъфтели камбанки. Проблясващите нишки на паяжините.
И поточето. Това мъничко, бълбукащо ручейче. Навеждам се и пия. Ня ...

Жабокът

Prose

739 2 6

Различният живот 🇧🇬

Различният Живот
Защо „Различният Живот“ или с какво се свързва заглавието и разказът който пиша?
Преживявам труден момент и искам да избягам от напористата действителност. Една от възможностите е да прекарам повече време с наистина стойностни и интелигентни хора а също и да пътувам. Дали по работа ...

И.М.

Prose » Short stories

2.1K 4

Гардероб 🇧🇬

Бяхме се наканили да се местим. В по-малък апартамент, в по-големия град. Месеци преди това умувахме струва ли си, колко ще струва, нещата дълго време бяха висящи. Накрая решихме, че в последствие може и да съжаляваме, ама ако не го направим, ще съжаляваме повече.
Местенето винаги е удобен повод, чо ...

admiral

Prose » Humorous

1.3K

Дива ябълка 🇧🇬

1.
Закъсня есента, но дойде с гръм и трясък. Морето беше излязло от коритото си и нямаше сила, нито земна, нито небесна, която да го прибере и успокои. На талази превземаше сушата метър по метър, още посред нощ се завихри, не се спря и на сутринта, бушуваше и тресеше земята като подмолен вулкан, сто ...

exuded

Prose » Short stories

1.4K 2 9

За машините и хората 🇧🇬

Едно малко момиче вървеше по тясната пътека в гората. Прозрачното ѝ тяло беше направено от графенови клетки, от очите ѝ струеше светлина. Около нея звучеше красивата ария Мъртвата майка от операта Магдалена. Това бяха Богът на машините и Богът на хората, които имаха своята първа и дълго отлагана сре ...

malkatamiss

Prose » Short stories

2.1K 1 2

Разхвърляна съм до безбожие 🇧🇬

Понякога прибирам в хладилника някоя и друга книга, ей така да и дойде акъла и друг път да не ме пари с глупостите си, от сорта "любовта е велика". Глупости, велик е този, дето е измислил алкохола, щото като свърши тая велика любов, идват едни по-велики нощи, с депресии, шоколади, но най-вече с алко ...

TeodoraAndreev

Prose » Humorous

1.3K 4

Ден за... 🇧🇬

Най-обичам съботният ден,.. но не всеки съботен ден, а този преди избори..
Така нареченият '' Ден за размисъл..''
Поне няма да гледам по ТВлицата пледиращи '' Гласувайте за нас''...''Гласувайте за мен...''
'' Ние сме най-добрите...'',...най-обещаващите.
Няма да гледам нахалните журналисти, които кан ...

PetarStoyanov

Prose » Short stories, Humorous

1.7K 13

Вече не казвам "Никога!" 🇧🇬

Една нелепа случайност ме накара, да премисля целият си живот, да изкатеря отново върховете, където блестеше слънцето, да сляза в дълбокото и да пия от извора на началото. Пътувах във влака, сама в купето и тъкмо се радвах на спокойствието и на красотата, която съзерцаваха очите ми, на отсрещната се ...

M1234567891

Prose

2.1K 7 25

Дупчести истории 8 Край 🇧🇬

- Джей, завря ми главата от този бреин сторм, логиката на всяко отделно нещо ми е ясна, но толкова глобална задача до сега не бях ...
- Боб, същата работа – бъркоч от неизвестни ... малко съм обезверен, че можем да предложим нещо вразумително, но вече сме стигнали дотук ... Въпросът е дали да го нак ...

JonnR

Prose » Short stories, Science fiction & fantasy

1K 4

Вирусът 🇧🇬

Отдавна, много отдавна имало една обширна, гъста гора разположена в подножието на висока планина.
В тази гора се заселило да живее елфчето Тедуа, така го кръстили и името му на някой от човешките езици значело „ Обичам те”. И наистина то обичало всичко живо край себе си и на всеки искало да помогне. ...

Жабокът

Prose

714 2

Човекът, който храни гълъбите 🇧🇬

- Ти си само за снимка, с тези гълъби покрай себе си- така му рекох в тази прекрасна утрин. Защото предчувствах, че днес излиза интервюто ми. А и книгата ми добре се продава, взех я преди седмица от една софийска печатница. Не съм бързал да я издавам, две години отлежаваше в компютъра ми. Но лятото ...

lubara

Prose » Short stories

1.1K 4

Небостъргачът - 9 🇧🇬

Реши, че малко след приключването на заседанието - още същата вечер можеше да свърши именно тази важна работа и да я оплоди. Трябваше да действа бързо, защото не можеше да я има, когато си пожелае, а един наследник би бил силен коз в ръцете му. Хироюки хвана Юрия здраво и започна да действа за насле ...

Мастъра

Prose » Others

1.8K

Дупчести истории 7 Психолози 🇧🇬

- Хайде гълъбчета , стига сте спали! Ставайте, времето не чака! - Ани бодро подкани спящите.
Том и Ели се размърдаха. Бръмбарите бяха изчезнали, всичко беше се успокоило, но двамата се втрещиха при вида на Ани – тя беше седнала в някакво кресло, а зад гърба и се чуваше равномерно жужене. Шарик подск ...

JonnR

Prose » Short stories, Science fiction & fantasy

900 2

Някой ми помага 🇧🇬

И тази вечер , както обикновено, се прибирах с влака след поредното дежурство. Времето беше дъждовно, неприятно влажно, по земята доумираха жълтите листа, а разумните хора отдавна се бяха прибрали в къщи. Беше все още ранна есен, но застудя , дърветата бързо се оголиха, а дъждът не спираше.
Погледна ...

NeliKaneva

Prose » Short stories

1.2K 2 6

Ти да видиш 🇧🇬

Не знам кой го е казал, дали Юлий Цезар, или Ювенал,
'' Дай на народа хляб и зрелища и той ще бъде доволен...'' , ама много мъдра притча, а...
Ето дадоха ни хляб по един лев и 40 стотинки за 650 грама,..
сега да очакваме зрелищата ли....

PetarStoyanov

Prose » Humorous, Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.7K 12

Малвина 🇧🇬

Денонощно чуваше този скърцаш звук.
Скръц... Скръц... Скръц....
Знаеше, че дървоядите го убиваха, но не го болеше. Нали бе, просто парче дърво.
От месеци, може би и години, никой не беше отварял сандъка. А там стоеше само той. Сам и забравен.
Не е тъжно да си сам, но от забравата боли. ...

Жабокът

Prose

753 2 1

Франсиска 🇧🇬

Франсиска. Името ѝ оставяше металически вкус по устните ми. Беше хубава, може би не твърде много, но имаше дяволско красиви очи. Бяха зелени като смарагд и те пронизваха като стрела. Сякаш минаваха през теб и ограбваха душата ти. Тя не си даваше сметка за това или поне така твърдеше, „нямам власт на ...

Адриана.Василева

Prose » Short stories

2.2K 3 10

Short stories and prose by contemporary authors

Не плачи !!! 🇧🇬

Селски приказки 🇧🇬

Мозайка 🇧🇬

От тук... От там... 🇧🇬

Единица/нула време - 1 🇧🇬

Злободневно 2 🇧🇬

Черна песен 🇧🇬

"Празни мисли на един празен човек" 🇧🇬

CO-вид 69. Ритуалът с прогонването на злия дух – 2 🇧🇬

Тайната на вселената 🇧🇬

Границата 🇧🇬

Когато валяха игли 🇧🇬

Дива ябълка - 3 🇧🇬

Докосване на душите 🇧🇬

Огледалото 🇧🇬

Гаражът 🇧🇬

Поставяне 🇧🇬

Продължения на поговорки 2 🇧🇬

Пилето 🇧🇬

Дива ябълка - 2 🇧🇬

Чакам те 🇧🇬

Ден за умуване 🇧🇬

Софийски роман – Глава 23 🇧🇬

Мечтание 🇧🇬

Различният живот 🇧🇬

Гардероб 🇧🇬

Дива ябълка 🇧🇬

За машините и хората 🇧🇬

Разхвърляна съм до безбожие 🇧🇬

Ден за... 🇧🇬

Вече не казвам "Никога!" 🇧🇬

Дупчести истории 8 Край 🇧🇬

Вирусът 🇧🇬

Човекът, който храни гълъбите 🇧🇬

Небостъргачът - 9 🇧🇬

Дупчести истории 7 Психолози 🇧🇬

Някой ми помага 🇧🇬

Ти да видиш 🇧🇬

Малвина 🇧🇬

Франсиска 🇧🇬

Queue