Short stories and prose by contemporary authors

42.4K results

Различните - част десета 🇧🇬

ДЯДО ГРИГОР
Приех го за приятел преди около три месеца. Развесели ме още в началото. Прати ми покана за приятелство, а когато я приех, ме попита:
- Познаваме ли се бе, младо момче? За да ме търсиш, май знайш кой съм.
И като започнахме едни разговори... Позитивен, както и откъдето го погледнеш. Внукъ ...
757 2

Нашите са виновни 🇧🇬

Бяха си на село няколко дни, та се бях затъжил за някой и друг разговор с майка ми. Тя се все ще сподели някоя смехория или глупост дет я е свършил старият хъш. Той, дядо ми седемдесетака прехвърли, ама се не крoтна. Пък и не само че се е вдетинил, но е и подивял отвсякъде. Сигурно заради това, че о ...
1K 1

Еуфория 🇧🇬

Стаята се въртеше, танцуваше свой собствен нереален танц около главата ù. Тя се опитваше да се включи, но всеки път щом направеше опит да се изправи и тялото й се пречупваше недоволно, принуждавайки момичето отново да се отпусне върху студения под. Мислите ù звучаха някак далечни, някак чужди. Ту за ...
963

В миг на слабост 🇧🇬

Женската въздишка наруши гробната тишина. Беше по-точно стон на отчаяние, отекващ в тъжната тишина. Като малко сиво врабче от тъжната есен, кацнало на клон, а след това отлитащо в далечината. Така се изгуби и въздишката. Сякаш потъна в необятността на мъртвешката тишина в стаята.
Женевив пристъпи ба ...
1.2K

Модерна Приказка за Титаник (Из Цикъла „Приказки от 1001 Евроатлантически Нощи”) 🇧🇬

Евросъюзът Титаник отплува от европейския порт Маастрихт сред цветя, балони и шампанско с непоклатима самоувереност към Атлантическите брегове на Новия свят да търси кухите кули на сбърканите европейски ценности. Гордият свръхорел на титаничната европейска мисъл се носеше на вълните на щастието, уст ...
1.2K 1

Просто човек 🇧🇬

В крайна сметка какво сме ние? Кои сме ние?
Аз съм тяло. Тяло с душа. Обичам. Мечтая. Копнея. Боря се с живота.
Да, аз съм такава... Радвам се, смея, понякога дори през сълзи се смея...
Днес съм тук, за утре не зная... и точно поради това не спирам да мечтая. Обичам живота и го живея тъй както умея, ...
798

Ако имаше Световно първенство по футбол на животните 🇧🇬

Цитати от коментари на мачовете:
„... Таралежите влизат много остро за всяка топка!”
„... Мечките проспаха всички положения в мача!”
„... След поражението, на вълците им идваше да вият от мъка!”
„... Лисиците успяха да излъжат тактически противника си.” ...
699 1

Искам да съм рицар 🇧🇬

И все пак борбата с вятърни мелници не е съвсем безсмислено начинание.
Падаш, изправяш се, нанасяш не много точен или прекалено слаб удар, но си твърде луд, за да се откажеш. Хмм... не, думата не е лудост, а необходимост. Да се доказваш, да знаеш, че вярваш в нещо, в себе си, в инстинктите си, да се ...
1K 1

Мисля за теб 🇧🇬

Мисля за теб. Във всички нюанси на черното. Мисля за теб до края на всяка песен. Мисля за теб сякаш си до мен. Сякаш винаги си бил. Мисля за теб, когато ми е много тежко и когато съм безкрайно щастлива. След това се ядосвам, че го правя отново и отново, но не спирам. И те виждам – полусънно и съвсем ...
1.3K 1

Ножът е гумен 🇧🇬

Израснах на село. Израснах е някак грубо казано, по-скоро - борих се с живота на село. Виждате ли, повечето хора се раждат и си имат мама и татко. Аз имах баба и дядо. Много ги обичах. Те бяха стари. После станаха възстари. Пред очите ми остаряваха. Ставаха все по-бавни и бавни. Моята мила баба готв ...
1.3K 14

Нощна пеперуда с бели криле - глава 1 🇧🇬

- Вие сте много странен вид хора против закона. - каза непознатият.
- Казва се престъпници. - каза интервюиращият.
- Аз така си казвам.
- Ами значи имаш аутизъм.
- Не е вярно! ...
618

В очакване 🇧🇬

Понякога се чувствам сама...
… и в самотата търся твоята ръка.
В някои моменти я намирам,
а в други – плахо си отивам
… и чакам... ...
884

18+ Поглед 🇧🇬

- Имаш ли го? – този въпрос винаги вбесяваше Лиъм. Толкова много случаи, свършени заедно и сякаш Дан все още не вярваше, че той се справя със задачата си.
- Имам го, естествено! – Лиъм отговори троснато и сложи камерата в скута на Дан, като се обърна да си сложи колана. Дан се ухили до уши и потупа ...
881

„На Елизе“ 🇧🇬

Мелодията се отронва от клавишите на пианото. В началото звучи малко нестройно, плахо и неуверено, но после бързо набира сила и зазвучава наоколо с цялата си прелест. Понася се из въздуха, лека и ефирна, като ангелска въздишка. Достига всяко ъгълче на стаята и го изпълва, а накрая полита навън през ...
1.7K 2 10

Жерав залеза прегърна 🇧🇬

Дойде поредна пролетна вечер, в която Ехо отново потъна в своята тиха пурпурна печал докато прибираше съдовете след вечерята на дома, който я приютяваше като зла мащеха след ранното ѝ осиротяване.
Господарските дъщери, Зора и Върбов пух, се смееха на нещо отвън, а старата прислужница Криле побърза д ...
941 1 1

Септична яма - Партито1 🇧🇬

И
пак е понеделник, и пак се стягам за селото. Задачата за тази седмица е да налея колоните, затова прогнозата за дъжд до средата на периода никак не ме ободри. На бетона не му вредеше, но терена щеше да се размекне, а газенето на кал, ако не е с лечебна цел, не причислявах към удоволствията. С тези ...
1.5K 3

18+ Големия 🇧🇬

Големия усещаше, че са му скроили номер. Беше го яд и му идеше да откъсне главата на някого. Подозираше кой е инициаторът на шегата, но не беше абсолютно сигурен. А и да беше сигурен, какво? Онзи можеше да прави каквото си поиска. Нали беше шеф.
Големия беше висок 207 сантиметра и тежеше 146 килогра ...
2.3K 1

Промяна 🇧🇬

Момичето погледна в огледалото. Там я гледаше една непозната и стройна жена.
Това не беше тя!
Очите ù бяха големи, красиви и любопитни.
Черните къдрици падаха свободно върху гърдите ù.
Тя беше изпълнена със самочувствие. Тя беше силна! ...
1.1K

*** 🇧🇬

- Откъде идваш? - попита момчето.
- Не знам.
- Не може да не знаеш. Винаги трябва да знаеш откъде идваш. Аз, например, идвам от мама и тате, те са ме създали.
- О, аз помислих, че ме питаш как стигнах дотук...
- Ако исках да те попитам това, щях да го направя. Вие големите прекалено си усложнявате ж ...
879 1

18+ Ограбен живот - продължението - 25-та част 🇧🇬

Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - 25-та част
Всяка моя надежда, колкото и слаба да беше тя, вече се изпари като капка вода на горещ котлон. Нямаше причина да не вярвам на Вичонти. Напротив! Откакто го познавах, той никога не се беше лъгал в предположенията си. Може да имаше някакво незн ...
994 6

* * * 🇧🇬

Кръвта има цветa на живота, когато не я виждаме, и става цветът на смъртта, когато я видим!
769 1

Изравняване на неизравняема величина 🇧🇬

Навън отново вали и е мрачно, но за разлика от безмозъчните внушения за някакво глобално затопляне, от което усещането за студ допълнително се натрапва не само на мен, но и на останалите обитатели на третата планета от Слънчевата система, то аз отдавам капризите на времето на съвсем различна причина ...
1.3K 1

Враня 🇧🇬

Дойде си царят. И си замина. Стоя повечко от 800 дни. Оправи каквото и когото можа. Пооправи и себе си. Поне за едно поколение напред. Някои имоти си взе, други - не, а за трети се проточиха дела. Но всичко друго си остана същото, най-вече простотията човешка, дето не знае граници и ходи по хората.
...
1.4K 3

Вярвате или не... 6 🇧🇬

Вярвате или не... 6
От теб, Родино, вече
няма какво да се краде!
Краденото изнесено е надалече,
честността в теб е демоде. ...
1.1K 2

18+ Страст в зоологическата 🇧🇬

- Ау, виж го, виж го! Много ме кефят с тия дългите шии и петната! - Каза Цвети в захлас, докато гледаха жирафите.
- Мхм, големи са сладури. Я, виж ей там до фонтана има каширана пейка. Ела да поседнем малко, коте. - Той я хвана за ръка и заедно тръгнаха към пейката.
- Ама тъкмо ей тук е аквариумът с ...
14.7K 4 11

Под терасата 🇧🇬

Това беше последният път, в който го видях такъв, какъвто го познавах и какъвто ще го помня до сетния си ден. Беше късен следобед, седях на дивана и се опитвах да планувам вечерта си, когато видях нещо черно да прелита пред терасата. В първия момент реших, че ми се е сторило, както често се случва, ...
1.3K

Тя и Той 🇧🇬

Тя и Той
По средата на алеята като антична статуя изправяше снагата си хубава жена.
Беше се облякла в цветовете на тъгата. На вратлето ѝ късче небе безоблачно
потрепваше от топлия полъх на вятъра. Тя напрегнато очакваше него.
"Любовта ни пресъхна и потъна в пясъците на ежедневието... Как и защо?" - ...
1.5K 6

Дамска чанта 🇧🇬

Раздялата с гаджето не ми се отрази добре. Тя не беше лоша, просто двамата бяхме твърде различни и нямаше смисъл да продължаваме. Въпреки това след като останах сам вместо облекчение, чувствах странна празнина. Не мога да кажа, че съм от онези мелодраматични личности, които изживяват всичко крайно е ...
904 3

Сливов мармалад 🇧🇬

СЛИВОВ МАРМАЛАД
(драматургичен текст, новела)
Горно Малинково е едно от многото села, в които населението застарява и постепенно се стопява. Гюро (ерген на 48 години) се прибира от кожарската фабрика. Носи в ръката си заповед за уволнение. Той се преоблича и отива в градината на къщата, полива домат ...
1.7K

Вярвате или не... 5 🇧🇬

Вярвате или не... 5
Спира се строежа на ,,Южен поток"!
Договорът бил подписан от ,,Голям паток"
За доброто на цялата нация,
заедно с дошлата ,,демокрация", ...
944 2

За щастието и нещастието 🇧🇬

За щастието и нещастието
(псевдоразсъждения)
Има една мисъл на Чехов, която изключително ми допада.
Мислещият човек - казва той - очаква доброто и лошото от самия себе си, а обикновеният ги очаква отвън. Шамфор също твърди подобно нещо: "Щастието не е лесно постижимо. Трудно е да го откриеш в себе с ...
1.6K 1 4

* 🇧🇬

Случвало се е няколко пъти. Вероятно ще се случи пак. Сядам на един от първите редове в театъра, знаейки че той ще е там. Оглеждам все навсякъде, за да се уверя, че ще го видя още в момента, в който влезе. Той сяда няколко реда зад мен. И това е най-вълнуващата част. Знам, че ще стоя с изправени рам ...
902 2

А къде е котето? 🇧🇬

След смъртта на съпругата си старият скулптор вече седем години живееше сам. Синът му отдавна замина извън страната - уж само да види как е. После работата му потръгна - беше инженер-конструктор на медицинска апаратура, а у нас по онова време нямаше пари за такава дейност. Дъщеря му също преди годин ...
2.8K 1 16

Монологът на едно залитане 🇧🇬

Монологът на едно залитане
Всеки звук се стреми към съвършенството на класическия изказ. Всъщност, съвремието не знае какви са били терзанията на несъвършените човешки ежедневия тогава, но това не му пречи да се повдига на пръсти за да наднича в тях и да назидава, с предположенията на логическите си ...
1.6K 1 5

Chamomile tea love

In some days her love is like a chamomile tea...
she make him relaxed, feel melted, peaceful.
In days like this they spend the day in bed –
kissing and caressing, hugging observing their peaceful faces and bodies.
Listening to nice music. Sometimes he will stand up and play piano for her, ...
3.5K

Погребението на една мечта 🇧🇬

- Къде отиваш, облечена в тези черни дрехи?
- На погребение!
- Но какво се е случило? Кой е починал?
- Една мечта!
- Мечта ли? Не мога да те разбера! ...
980 1

Страст 🇧🇬

Настръхвам. Всеки път, когато усетя устните му върху кожата си, настръхвам.
Сърцето ми започва да бие лудо... и онези пеперуди в стомаха ми…
Всичко в него ме възбужда – очите, устните, ръцете, гласа, всичко.
Всяко негово докосване кара тялото ми да изтръпне, неистова страст се смесва
с кръвта във ве ...
927

Мама обича сладолед 🇧🇬

"Ако продължавам да ям така, ще им трябва багер, за да ме извлекат оттук, когато умра." - помисли си жената, докато загребваше поредната лъжица сладолед.
Беше се разположила на удобния диван с оранжеви възглавници в гостната, мебелирана в стил 80-те. Разсеяно зяпаше някакво предаване по телевизията ...
982 5