Short stories and prose by contemporary authors

42.1K results

Обратен ефект 🇧🇬

Мерна рекламната брошура на самия край на бюрото си, крепеше се направо на магия. Ако не беше там, едва ли щеше да я забележи сред царящия хаос наоколо. Искаше всичко да му е пред очите и на бюрото нямаше празно местенце игла да сложиш, но изрично бе забранил на чистачките да се доближават до него. ...
975 4

30-годишен мъж 🇧🇬

В апартамента:
Приглушена светлина. Мъж на около 30 години стои сам до голяма дървена маса и пие някаква кафява течност. След всяка глътка прави гримаса. От време на време избърсва с ръка устните си и отпива малко от някаква друга течност с тъмен, почти черен цвят. В очите му се долавя тъга. Замъгле ...
843

Стръв за удавници 🇧🇬

- Как си, мамо? Чувам те, чувам те, мамо, съвсем ясно те чувам, говори спокойно.
- Добре сме, сине, сполай на Бога, нищо не ни липсва - маминият глас напевно подрежда думите с онзи мил и позабравен южняшки акцент, който аз отдавна изтръгнах от речника си. Далече съм, заетостта ми служи като оправдан ...
1.2K 14

И това било любов 🇧🇬

Серафим беше всепризнат майстор на глинени изделия в града. Добър, отзивчив, услужлив и с голяма душа. Как да не го обича и мало и голямо. Всички го познаваха. Нямаше втори такъв като него, не само с името си, не само с майсторлъка си, не само с благия си, обичлив характер, но у него имаше нещо, кое ...
1.6K 8

Сърце 🇧🇬

Тя е до мен всяка нощ и ден!
Тихо ù шепна колко много е за мен.
И през слънце, дъжд и сняг
няма нищо по-добро
от прегръдката ù в уютното кафе. ...
807

Белег 🇧🇬

Детство
Догаряха последните лъчи на слънцето и мракът отново настъпваше. Есенният студ и наближаващата зима изсмукваха последните капчици живот от листата на дърветата. Вятърът се всмукваше през дебелите кожуси на иначе слабите и кокалести бездомни кучета. Те търсеха заслонени места, където могат да ...
1.2K 3

Христос Воскресе 🇧🇬

- Какво си се замислил, комшу? Да нямаш проблеми?
- Амии, замислил съм се, просто така си вървя! Що да имам проблеми?
- Ами нали като човек се замисли, все има някой проблем?
- Е, не, аз си мисля за бъдеще, за светлото, как беше там, позитивен съм…
- Ааа, да, то си е за мислене, и какво измисли, комшу? ...
2K 13

Дъждът 🇧🇬

Залповете на дъжда следваха един след друг, прекъсвани от кратка тишина.
Грипната вълна бе отминала и вечерите в тенекиеното заведение на квартала отново се оживиха. В града се носеше слух за млад мъж, починал след усложнения от опасната болест, но сред личния състав на „Свирката” жертви нямаше.
Най ...
762 1

В този град, в който няма какво да се случи... 🇧🇬

Този град, в който аз съм роден
за мнозина навярно е скучен,
разпиляваш се ден подир ден -
просто няма какво да се случи...
1990 година ...
1.9K 1 4

Ирония на съдбата (Великденска) 🇧🇬

ИРОНИЯ НА СЪДБАТА (ВЕЛИКДЕНСКА)
Навръх Великден олигархът Исус Кочов се събуди в отлично настроение. Беше спал само няколко часа поради среднощното посещение на черква, но мисълта за договорените там с корумпирани политици крупни далавери го изпълваше с бодрост. Иначе нямаше никакво отношение към он ...
1.3K 7

Чернушко, Сивушко и Белица 🇧🇬

Имало едно време три малки облачета - Чернушко, Сивушко и Белица. Чернушко бил черен, Сивушко бил сив, а Белица била бяла. Тримата били големи приятели и постоянно си играели заедно над планини и морета, над рекички и горички, над хора и животни, над цветя и дървета. И Чернушко, и Сивушко мислили, ч ...
1.1K

Отвъден монолог 🇧🇬

ОТВЪДЕН МОНОЛОГ
Добре че дойде, синко. Надявах се аз да наминеш. Баш по това време, викам си, ще дойде. Няма да устиска и ще дойде. Заради гората ще се върне да я види как листи., заради белия аромат на ранозрейката-крушка, заради тези люлякови песни на прасковките, заради къщата с падналата мазилка ...
1.9K 1 22

"Дакраулските катакомби"- Втора глава 🇧🇬

Втора глава
Залата на спящите рицари и приключенията след нея
Първо, читатели мои, искам да отбележа, че не исках името да се получи толкова дълго. Сега доста по удачно ми се струва „Много приключения, разказани набързо”, което пак е дългичко, но не толкова претупано. Но не искам да драскам много-мн ...
1.5K 3

Гостенката - драма 🇧🇬

(Пиеса по едноименния разказ „Гостенката“)
© автор: Николай Пеняшки - Плашков
ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА
Румен Петров – мъж на средна възраст. Занятие рекламно издателска дейност.
Таня – негова сестра ...
1.4K 1

Парични потоци 🇧🇬

Откъм колоните на компютъра проехтя добре познатото съобщение - „Невъзможно разплащане”. Марио прехапа притеснено устни, не че бе очаквал да чуе нещо друго, по–скоро се бе надявал на някакво чудо. Не можеше да се концентрира в работата си, мине не мине половин час и отваряше програмата за управление ...
971

Море от... 🇧🇬

Беше топла, пролетна вечер. Звездите, наситили мастиления небосклон със сияние, даряваха на късния час възможността, човек да се поразходи навън без фенерче. Далеч от града, без улични лампи и хиляди осветени прозорци, реклами и т.н. , нощта разчита на луната и звездите, а човекът на разни дребни те ...
1.6K 13

А аз ще си пея 🇧🇬

Карам си колата и си свиркам. По-точно пея. Всъщност нека да съм още по-точна - опитвам се да следвам ритъма на една балада на Соната Арктика. Чакам си на светофара съвсем без нерви и досада. Просто си пея. Шофьорът на колата до мен ме поглежда странно... и си затвори прозореца. Напълно на ясно съм ...
751

Светлина 🇧🇬

Днес в утрото в тъмнината,
ти си светлината.
Цял ден ходя, крача и озъртам -
усмивката твоя случайно да зърна.
В очите ми да заблести, да заслепи ...
941

Семейна сага- глава четвърта 🇧🇬

Глава четвърта – Станоз
« След унищожаването на мъжете и разселването на малките момчета, градът се превърна в женско царство, в стадо без пазач и всеки който пожелаеше можеше да прави каквото си иска с беззащитните жени, девойки, малки момичета и малкото останали в града невръстни момчета.
Баща ми ...
938 1

Мълчи, рибо! 🇧🇬

Забелязах я в понеделник на спирката. Качва се с нас в автобуса и сяда най-отзад. Ние кудкудякаме като кокошки, обсъждаме набързо изминалата вечер, разменяме си рецепти за чийзкейкове и се закачаме с мъжете, а тя си стои там, зяпа през прозореца и мълчи. От портала се разбягваме по цеховете, гледам ...
3.2K 3 32

06:15 🇧🇬

Звънецът ме изтръгна от приятния сън. Инстинктивно погледнах надясно, да видя дали Кралицата се е събудила, но мястото беше празно.
Толкова ранна уговорка би била странна, но може би звънецът я беше сварил в тоалетната. След малко щях да разбера каква е истината.
Чух гласа й, идващ откъм входната вр ...
1.1K 4

Не твърдя, че съм права 🇧🇬

- Но аз те обичам - смотолеви той може би за стотен път.
- Ако го кажеш още веднъж, просто ще те изхвърля - мило му казах, широко отворих вратата и още по-широко му се усмихнах. - Абсолютно съм убедена, че от теб ще излезе чудесен баща... татенце.
Това е моя характерна особеност - колкото съм по-бяс ...
984 5

Новинар 🇧🇬

Новинар
Тя дойде неочаквано. Пристигна неканена от другата страна на океана, от Америка. Отвори вратата без да почука и седна на масата.
Бедността се настани между нас и заживя безгрижно.
Надеждата се изправи и горда си замина. А от някъде се появи страхът. Той се загнезди между очите на хората, про ...
881 2

Жадувам 🇧🇬

Кажи ми какво да направя, за да те забравя,
да спре сърцето ми да боледува?
Какво да направя пулса силен да забавя?
И дишането как да учестя, след като
не спирам името ти да бълнувам. ...
1K

Щастливи 🇧🇬

Добротата ни прави Щастливи. Малките жестове, които правим за хората край нас без значение дали ги познаваме или не - ни правят Щастливи. Да помогнеш на едно беззащитно живо същество, да го нахраниш, да му дадеш шанс за по добър живот като го осиновиш от приют, да го вземеш у дома, да бъде твой люби ...
899

C2H5OH 🇧🇬

Усетих миризмата още докато се редях на опашката в магазина. Нали знаете, онези моменти, миризми, места, които отключват дълбоко заключените ви детски спомени. В този момент затваряте очи несъзнателно, времето се прегъва на две като ненужен флаер и вие се озовавате пак там... в детството си.
> Да си ...
1.1K 11

Село Раболепово 🇧🇬

Село Раболепово
(разказ)
Разказът е носител на Специалната награда на кмета на община Георги Дамяново в националния конкурс за гражданска поезия и проза "Елате ни вижте", 2012 година.
Село Раболепово се намира на 30 км. от Батак. Но със сигурност, село Раболепово е много по-известно и стойностно мяс ...
772

За хората и птиците 🇧🇬

За хората и птиците
Имам един приятел, който е много беден. Човек като чуе думата „беден“ си представя някакъв измършавял, неугледен и занемарен човек, чиито живот се е стекъл така, че сякаш съдбата е играла на комар с него и е спечелила. Този мой приятел си няма нищо – нито котка, нито куче, нито д ...
2K 6

Депутатска рапсодия 🇧🇬

- Зърррррр!, мощно иззвъня огромният стар будилник, небрежно разположен на малкото шкафче до леглото. В това легло кротко отмаряха телесата на човек на име Грую Шмулев.
Сред своите съселяни от малкото и китно село Изтръпленци Шмулев се славеше,като волна душа, бохем,щедро отдаден на каузата да пилее ...
1.3K

Семейна сага глава трета 🇧🇬

*
* *
На 24 Април 2015 година, за стотен път ще сведем глави пред жертвите на първия геноцид на 20-ти век. Най-жестокото и най-масовото престъпление целящо унищожаването на един миролюбив, трудолюбив и горд с миналото си народ. Вече сто години арменците и много други народи от всички континенти иска ...
1K 4

Кумица 🇧🇬

Художник: Елица Кирилова - "Лазарки"
Запяха рано по изгрев слънце лазарки, насъбрали се високо над село, та тръгнаха, както се бяха уговорили - едни по полето с нацъфтелите плодни дръвчета и засети ниви, а други - по къщята в горна, а сетне и в долна махала.
Лазаров ден е...
Още в тъмни зори старите ...
1.3K 2

Де да можеха да говорят 🇧🇬

С животни съм си била говорела... Хлопало ми нещо... Абе, я си гледайте работата. Хлопа, верно е, че хлопа, вратата, ама тя щото е стара и вече не се затваря плътно. То всички рано или късно натам отиваме - на един му хлопа ченето, на друг колената... Ми ядосвам се, ами! Че с кого да си говоря? Тръг ...
1.5K 4

Обичам да гледам как спиш 🇧🇬

Знам, че сега спиш. И ми е странно. И малко ме боли. Че не съм до теб. Свряла се под завивките, наполовина под теб, наполовина върху теб. Странно се чувствам като знам, че си се отпуснал на мекичко и топло. Дишаш бавно и спокойно. Едвам усещам как дъхът ти, топъл и ароматен нежно си играе с косите м ...
2.7K 6

Дълбините на гладката повърхност 🇧🇬

Стефан се роди с недъг. Лявото му краче беше по-късо от дясното с цели два сантиметра. Сякаш точно тогава, трите орисници около креватчето му бяха неразположени по едно и също време и твърде припрени да издадат доживотната присъда, за да си тръгнат с облекчение и да забравят за лошото си настроение. ...
1.3K 5

Правораздаване Лайв 🇧🇬

Посветено е т'ва.
ПравораздаванеЛайв
Медиите отдавна бяха наричани "Четвъртата власт", но тяхното влияние бе легитимирано в средата на XXI със вливането им към първите три. Неясно бе дали правителство има телевизии, радио и вестници или обратното. Кръг от големи корпорации, който десетилетия наред с ...
1.6K

Чаша море 🇧🇬

Имало едно време една чаша. Имало я е тогава, има я и сега, винаги ще я има. Съвсем обикновена стъклена чаша за вода. От нея пие детето, когато се върне потно от игра. От нея пие болният, за да преглътне поредното хапче. От нея пие щастливецът, узнал най-хубавата новина в живота си. Само един човек ...
1.6K 3

Късчета спомени 🇧🇬

Той вървеше нагоре по стълбището на подлеза, когато чу тракане на токчета. Вдигна очи и видя на най- горната площадка да се появява млада жена. Приятно заоблен силует на фона на залязващото слънце. Лицето й почти не се виждаше заради ярката светлина, то той успя ясно да различи пухкавите й скули. Тя ...
1K 2

Грях 🇧🇬

Аз съм убиец… Господ да се смили над душата ми, убих я.
Октомврийският вятър тънко се киска в ушите ми, докато ги щипе с ледени пръсти.
Възрастен мъж съм, на 47 години - знам, че точно той е причината пламъчето на свещта да примира в шепите ми. А защо ми се струва, че иззад рамото ми наднича покойни ...
1.2K 12

* * * 🇧🇬

Недей да ме придърпваш към претръпналото си тяло, че ще вземеш да ме изгориш с твоите прословути пръсти-факли и пак ще ме оплетеш в докосвания, ръце и чувства.
943