Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Простори 🇧🇬

- Не го пипайте! Оставете го, автобусът го блъсна! – разплакана, Калина крещеше и не даваше на никой да пипне малката сива разбъркана топка пера.
Калина коленичи до малкото гълъбче, то изви шия нагоре, направи няколко крачки и спря. Главичката му потъна сред пречупени пера, стърчащи грозни нагоре. А ...

Kaminuta

Prose » Short stories

1.2K 1

Без заглавие - продължение 🇧🇬

Малчуганите бяха утъпкали тесни пътечки, които хаотично препускаха наляво и дясно, скриваха се зад побелелите ели, после ненадейно изскачаха и се втурваха към замръзналото езеро, в което самотно стърчеше обледена в синкаво върба. Слънцето заливаше с огън далечните върхове на запад, но този огън не т ...

Ondra

Prose » Novellas and novels

1.3K 3

Сама 🇧🇬

Преди време някой до мен ми каза:
- Човек сам и за тоалетната не става.
Сега, прехвърляйки миговете, прекарани с него, си казвам, че е по-добре да прекарам живота си в тоалетната сама, отколкото някой да реве от нея с пълно гърло, че тоалетната хартия е свършила.
Той винаги се е дивил на решението м ...

desi.mandradjieva

Prose » Others

1.8K 1 7

Парченца съдба 🇧🇬

Ирен беше на шестнадесет. Само на толкова и вече бременна. Без семейство, дом, роднини и приятели. Само една свястна учителка в целия приют за изоставени деца и сираци и много врагове. Врагове в лицето на деца, завинаги белязани от самотата и нямащи нищо общо със злощастния жребий, разиграл се в ден ...

pepsi1975

Prose » Short stories

1.2K 1 5

Винаги ще те обичам - втора част 🇧🇬

Алекс пристигна в училище към 7:40, имаше още 5 минути, докато започне първият ù час. Беше петък и тя имаше 7 часа, което означаваше, че ще се прибере много късно. Тя влезе в класната стая, там все още нямаше никой от нейния клас. Тя си помисли на глас
- Ох, пак съм първа, карай!
След минута звънецъ ...

az-sum-az

Prose » Short stories

928 2

Пано Пияндето 🇧🇬

Всяко зло - за добро! Поговорка, родена от житеския опит. И сигурно е така. Има и много примери. Но...
Една майка, един баща, една съпруга, една дъщеричка изпращат своя син, съпруг, баща... Изпращат го там, откъдето вече няма нови срещи. Скръб, тъга, ридание, отчаяние... Нелепостите на съдбата! Млад ...

Daytona

Prose » Short stories

1.1K 3

Напълно идентичен 🇧🇬

- Не виждам серийния номер.
- И маркировка няма. Сигурно е от експерименталните модели.
- Защо е още тук? Дежурният пак не си е свършил работата, все на нас чакат.
- Ще го повикам.
Бавно идвах в съзнание и думите едва достигаха до мен. Отворих очи и мъжът забеляза това. ...

hristam

Prose » Short stories

1K 1

*** 🇧🇬

***

nota

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

838

МОИТЕ СЪНИЩА 🇧🇬

Кирпичена къща - дигната на около метър от земята.
Кат - две стаи по петнайсет квадрата и още толкова сачак.
Кара таван - накован с тънки дървени летви, замазани с чоп.
Чопът е смес от слама и хума или накълцани кълчища и вар.
Под – пръстен, всеки месец за чистота баба го хлепеше с кал. ...

Volter

Prose » Short stories

1.8K 2

Винаги ще те обичам - първа част 🇧🇬

Беше тиха декемврийска вечер, навън се сипеше ситен сняг и затрупваше заспалите улици на малкия град. В една от големите къщи светеше лампа и два силуета се отразяваха в сякаш огледалните стъкла на къщата. Двете сенки принадлежаха на две млади момичета. Едното беше с 2 години по-голямо от другото, н ...

az-sum-az

Prose » Short stories

892

Открадната младост 🇧🇬

Бяха изминали повече от десет години, откакто Катето и Мариян се запознаха. Всъщност, тогава официално си стиснаха ръцете, иначе си бяха хвърляли погледи много преди това. Той – хубав и снажен момък, ходеше да рита всеки следобед с дружинката си на стадиона. Тя беше събрала цялата нежност, красота и ...

sovichka

Prose » Short stories

1.8K 1 3

Среща 🇧🇬

Ще ме търсиш и ще ме намериш
там, нейде под дъжда,
чакайки истинската среща с любовта.
Подгизнал, с наведена глава, дали ще те позная.
Ще държа в ръце обвито в мъка моето сърце, ...

emil16

Prose

905 2

Единственото приключение на малката гъсеница Хай 🇧🇬

Гъсенице, утрото ли чакаш,
прохладата ли ранна
или сутрешния вик, дошъл
от устни неродени?
Гъсенице, в очакване ли страдаш ...

elanor

Prose » Stories for children

2K 1

Като агънца по Коледа… И не само. 🇧🇬

Всяка прилика с действителни събития и лица е изключена.
Ако румънският вятър спре да носи зловония от блатата и Русенската зенитна батарея не улавя вече с радарите си облаците кръвожадни комари, атакуващи мирното ни население, това може да означава две неща. Или е гръмнал заводът за хлор в Гюргево ...

Romanov

Prose » Short stories

2K 8

Коледно желание през юли 🇧🇬

Ще падне. Алиса полетя към заешката дупка без предупреждение, само че очите му бяха кафяви, почти черни и приличаше едновременно на Джулиано Джема и Робърт Редфорд. Като стигна дъното, видя с крайчеца на окото си белия чаршаф, увит около слабините му, и пожела да не беше вземала този топъл душ, твър ...

EDNOGOLQMOMOMI4E

Prose » Erotic

2K 6

Де да можех 🇧🇬

Де да можех със един замах
света около нас да променя,
за да виждам усмивка само на лицето ти
и как очите ти греят от щастие!
Как искам щастлив да бъдеш всеки миг, ...

MIO

Prose » Others

1.7K

Разкази край камината - Счупено 🇧🇬

Сгушена на дивана пред камината, бях вперила поглед навън през прозореца и гледах как вятърът играе с последното останало листо на дървото пред входа.
Въздухът беше наситен с тишина и само от време на време пукането на дървата в камината я нарушаваше.
Мракът настъпваше бавно, влизаше в стаята и обсе ...

LISA

Prose » Short stories

1.5K 5

Царят на сезоните 🇧🇬

Царят на сезоните
Веднъж Царят на сезоните решил да организира празнична вечеря. Той бил много обичан от народа поради своята щедрост и доброта. Освен това украсявал земята със четири приказно-красиви сезона, които винаги служели за радост на хората. И така в този ден той си казал, че всеки, на чият ...

elanor

Prose » Stories for children

3.4K 1

Крофщайн - зловещият пратеник на сатаната (4-та част) 🇧🇬

ужаси, да не се чете от лица под 18 години
Онбрюк
Крофщайн Рудолф Стракър сияеше от радост. Чувстваше с тялото си идващия успех, близкото извисяване и достигане до най-висшите идеологии на живота. Крофщайн отлично съзнаваше кои познати можеха да го тласнат към висините и кои се опитват да го смъкнат ...

donkooooo

Prose » Novellas and novels

997 3

Многоточие 🇧🇬

Разкъсвам мандаринена кора. Безброй благоуханни капчици изхвърчат, досега са били затворници. Ароматен фонтан от спомени. Присещам се несъзнателно за нас... преди. Бяхме лудо влюбени и обичахме да ядем по половин мандарина всеки, другата част винаги пазех за теб, а ти - за мен. (С)поделяхме си всичк ...

turseshta

Prose » Letters

1.2K 2

Коледен спомен 🇧🇬

Спомням си мое стихотворение от детството
Бъдни вечер
Бъдни вечер, в одаята
покрай топлата камина
ще посрещнем ний зората, ...

chergligan

Prose » Others

1.4K 3

Подаръкът 🇧🇬

ПОДАРЪКЪТ
Превали и днешният декемврийски ден - топъл, слънчев, ветровит... Махна с ръце на здрачаване, плисна две-три шепи дъжд - колкото да намокри прашните окапали листа и да отпрати важния, дебел съседски котарак на сушина под балконите. Покривите блеснаха с позабравените си керемидени оттенъци ...

HrisMelodia

Prose » Short stories

1.1K 2

Коя е моята майка? 🇧🇬

Детето
Коя е моята майка? Този въпрос съм си задавал през целия си живот. Дали онази жена, която, въпреки че наричах само по име, ме обграждаше с цялата си любов и внимание, грижеше се за мен дори когато нямаше време за себе си и създаваше спокойна обстановка във всеки момент от моя живот. Или друга ...

petya-simeonova1989

Prose » Short stories

968

Имам едно сърце! Твое е! 🇧🇬

Ако имах девет сърца, щях да те обичам с всяко едно от тях. Щеше да си запълнил всичките им дупки, причинени от хората, в които се влюбваха в миналото. Щеше да си залепил всяко парченце, разпиляно от вятъра.
Ако имах девет сърца, бих ги посветила единствено на теб, защото ти знаеш как да ги обичаш. ...

lility

Prose » Others

2.8K

Животът през очите на незнаещия 🇧🇬

Седях в дъжда на една пейка сам сама.
Ядосвах се и плачех за някои неща.
Мина един доста възрастен човек и ми се засмя.
Погледнах го презрително и поклатих отегчително глава.
На следващия ден бяха пак там, за същите неща. ...

the-secret-girl

Prose » Short stories

1.1K 5

Окъс(н)ели разкази - 3: Свобода… 🇧🇬

Третият окъ(с)нял разказ е на ред...
Надявам се да ви хареса, както и рисунката!
Б.
Вече откачих буксира. „Антонов” замина с ръмженето си в обратна посока, като не забрави да поздрави с традиционното за лек полет помахване.
Сега вече настъпва часът на най-красивата – Висока Тишина, нарушавана само о ...

kalin8

Prose

859 5

Последно повикване 🇧🇬

П О С Л Е Д Н О П О В И К В А Н Е
Информационните табла в салона на аерогарата постоянно сменяха надписите си - толкова много и различни, че в първия момент доста се затрудни, докато открие с късогледите си очи зад високо диоптърните очила данните за неговия полет.
Четеше внимателно, като че ли от т ...

alkaltchev

Prose » Short stories

1.6K 7

Виновни ли сме? 🇧🇬

Студено е, а аз горя. Мъгла е, но навън е ясно. И сякаш раждам се всеки път, когато се усмихнеш, а мислех, че отдавна съм умряла. И харесва ми, а уж от това бягах...
Цялото слънце - събрано в очите ни... и пазим се... да не изгорим. Неизбежно е, когато лъчите се срещнат... а облачно е още и все пак ...

hellwoman

Prose

1.1K

Из живота на един български неиздаден автор 2 🇧🇬

Подмазване. Само това разчиташе Наталия в очите на своя първи издател.
И двамата знаеха, че имат нужда един от друг, и двамата бяха наясно какво се търси на пазара... Само секунда оставаше да постави подписа си върху идеалния договор, който я правеше дама във висшето общество. Световна известност, к ...

delta_f

Prose » Short stories

1.5K 1

Чудесно се е справил 🇧🇬

- Здравей, скъпа!
- Здрасти, скъпичък!
- Как е при теб днес?
- Обичайната скука. А при теб?
- Същата лудница. ...

hristam

Prose » Short stories

1.3K 4

Едно неизпратено писмо 🇧🇬

Късно през нощта е, но аз не мога да заспя… Слушам тъжна музика и потъвам в нежни детски спомени. Отново съм малко девойче – усмихнато и дребно, често несигурно в себе си… Тичам срещу слънцето, а топлият вятър нежно гали кестенявата ми коса... Свободна като моята душа – отворена за безброй приятелст ...

Tifaret

Prose » Letters

2.1K 1 3

Портокалов сняг през ноември 🇧🇬

Мразовитият ноемврийски вятър нахлу в дробовете ù, премесен с тежкия дъх на тютюна. Първо почувства болка – силна, но кратка – след миг всяка жива клетка в нея прегърна двете остриета и започна да ги разтапя от топлина, докато постепенно ги превърна в усещане за утринен бриз и прясно окосена трева. ...

danda

Prose » Short stories

3.1K 14

Размисли над чаша кафе 🇧🇬

Бледото слънце бавно обагряше хоризонта над притихналите заснежени ели. Утрото се промъкваше безшумно, на пръсти, сякаш се страхуваше да не събуди някого. Само след по-малко от час вече щеше необезпокоявано да се стеле над хребетите и да наблюдава раздвижването на света. Но сега беше още рано. Нощта ...

dunzi

Prose » Short stories

1.1K 1

Всички същите 🇧🇬

Всички същите
Нищо ново под слънцето, все същите стари, вехти гледки, все същите изветрели и еднакви дни… всичко е толкова тривиално… отдавна и аз не съм бил различен, не и по начин , който да има значение и да се откроява.
Хващам една стара пътека, водеща ме… към нейния край или разклонение, водеща ...

Veren

Prose » Others

1.4K 2

Синиджик 🇧🇬

Истинската история за Изгорялото село
Казват, Синиджик означавало в превод Мухово.
Разположение:
Изток - Веранчешме
Запад - Таковата язма ...

Volter

Prose » Short stories

3.1K 2

За някои неизследвани страни от психологията на прасето 🇧🇬

Имало птица, която кацнала сред прасетата, защото била омерзена от висотата и търсела споделяне. Само ден по-късно птицата дъвчела ябълка и тъпчела калта, наслаждавайки се на живота. Но след седмица й хрумнала тягосната мисъл, че макар да вижда прасета около себе си, наоколо й прасета нямало. Просто ...

selsal

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.6K 3

Без заглавие 🇧🇬

“Той беше роб” - това изречение я промуши в сърцето. Такива неща винаги ù правеха впечатление. Намести се удобно на седалката, сгъна вестника и се зачете. На дълъг път четеше книги и вестници по 7-8 часа и после се чувстваше адски доволна, че си е дала това време.
В статията ставаше дума за известен ...

Ondra

Prose » Novellas and novels

1.9K 8

18+ Бягство от Ада 🇧🇬

Десетки ледени статуи, не, изящни редици от замръзнали ангели изпълваха мразовитото помещение. Имаше само няколко дни до предстоящите коледни празници и всички във фабриката работеха усилено, за да изпълнят в срок поръчката.
- Десет... двадесет... тридесет... – едни брояха фигурите, за да се уверят, ...

viki-dimitrova

Prose » Short stories

1.7K 6

За снимките и хората 🇧🇬

Събуждам се от неясен тътен. „Пак ще вали” - предвидливо се завивам презглава. От дете се страхувам от гръмотевици. Преживяла съм едно земетресение, един потоп, два фирмени фалита и един преход, продължил двайсетина години.
Сега, като се замисля, най-хубавото е, че останах цяла. Някъде оттогава дати ...

EDNOGOLQMOMOMI4E

Prose » Short stories

1.2K 2

Дневникът 🇧🇬

Дневникът
Разказвам тази история на себе си. Искам да я изслушам отново, все едно не съм я преживяла, а после да я оставя да пожълтее в страниците на тетрадката. Няма да я съдя строго. Няма да я идеализирам. Опитвам се да не я драматизирам. Най-трудно е да разкажеш нещо на себе си.
Аз съм човек. Аз ...

линасветлана

Prose » Others

2.3K 2 26

Short stories and prose by contemporary authors

Простори 🇧🇬

Без заглавие - продължение 🇧🇬

Сама 🇧🇬

Парченца съдба 🇧🇬

Винаги ще те обичам - втора част 🇧🇬

Пано Пияндето 🇧🇬

Напълно идентичен 🇧🇬

*** 🇧🇬

МОИТЕ СЪНИЩА 🇧🇬

Винаги ще те обичам - първа част 🇧🇬

Открадната младост 🇧🇬

Среща 🇧🇬

Единственото приключение на малката гъсеница Хай 🇧🇬

Като агънца по Коледа… И не само. 🇧🇬

Коледно желание през юли 🇧🇬

Де да можех 🇧🇬

Разкази край камината - Счупено 🇧🇬

Царят на сезоните 🇧🇬

Крофщайн - зловещият пратеник на сатаната (4-та част) 🇧🇬

Многоточие 🇧🇬

Коледен спомен 🇧🇬

Подаръкът 🇧🇬

Коя е моята майка? 🇧🇬

Имам едно сърце! Твое е! 🇧🇬

Животът през очите на незнаещия 🇧🇬

Окъс(н)ели разкази - 3: Свобода… 🇧🇬

Последно повикване 🇧🇬

Виновни ли сме? 🇧🇬

Из живота на един български неиздаден автор 2 🇧🇬

Чудесно се е справил 🇧🇬

Едно неизпратено писмо 🇧🇬

Портокалов сняг през ноември 🇧🇬

Размисли над чаша кафе 🇧🇬

Всички същите 🇧🇬

Синиджик 🇧🇬

За някои неизследвани страни от психологията на прасето 🇧🇬

Без заглавие 🇧🇬

18+ Бягство от Ада 🇧🇬

За снимките и хората 🇧🇬

Дневникът 🇧🇬

Queue