Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Като изглед от морски бряг... 🇧🇬

Любовта е като изгледа от морски бряг...
възхищаваме се на сякаш безкрайната гледка,
без да можем да видим отсрещния бряг!
Любовта? Хм? Това е нещо като магия, нали? Е, това сами ще го решите, когато ви разкажа собствената ми история. Беше толкова отдавна... нека помисля, но все пак кой би могъл да ...

D-Iwanowa

Prose » Short stories

1.1K 2

По пътя към ада (1-ва част) 🇧🇬

Стоян Антонов, 56 гoдишен охранител, привършваше смяната, оставаше му oще около час, направи една последна обиколка на обекта, който се намира до ж.п. линията. Профучава сутрешният експрес за София, вече е около 6 без 15, времето е мрачно, леко мъгливо и прикапва съвсем ситен и слаб дъждец, типично ...

alexss

Prose

1.3K 1

Какво скрито искам да видя... 🇧🇬

Какво скрито искам да видя ли? Искам да видя истинската същност на хората. Много често хората прикриват своята същност и се представят с друга, измислена от тях. Хората изграждат себе си като съвсем друга личност и забравят какво всъщност са. В забързаното си ежедневие човек се стреми да прилича все ...

princetongirl

Prose » Others

1.2K 3

Защо, мамо?!... 🇧🇬

Защо, защо това, защо онова... защо, мамо, защо, тате, бабо?! Митко беше навлязъл в оная досадна детска възраст на постоянното и дежурно ”защо?”. Ако нервите ти са опнати до скъсване от напрегнатия работен ден, то взимането на малкия от детската градина беше черешката на тортата, истинско мъчение и ...

pepsi1975

Prose » Short stories

1.4K 4

Видение... 🇧🇬

... Отпуснах тялото си на леглото. Денят беше изтощителен. Клепачите ми тежаха. Неволно кръстосах ръце. С върховете на пръстите си докосвах раменете. Усмихнах се на позата, която бях заела. Представих си египетски фараон, държащ в ръцете си бич и жезъл. Често фантазията ми работеше повече и от дейст ...

elenasim1

Prose

1.7K 12

Последните думи на Апостола 🇧🇬

Станах рано, облякох се по градски, нахлупих си феса и тръгнах по Хаджигеоргиевата улица, защото беше по-пряко. Денят беше необичайно мрачен. Черни облаци бяха надвиснали над София, въпреки че беше февруарий месец. Градът беше тих - в тези размирни дни никой не смееше да излезе навън. Ако днес оттук ...

B1o1g1i1

Prose » Short stories

1.6K 2

(за Ачо) Слепи момини сълзи 🇧🇬

(За Ачо)
"Слепи момини сълзи"
Живея на квартира в някакъв град в България, но работя в по-голям. Прибирам се в събота и неделя. Всеки Божи ден, пътувайки до работа, минавам покрай голям пазар с цветя, намиращ се в една пресечка на централната част. Трудно си намирам място за паркиране. Затова до офи ...

rygit

Prose » Short stories

4K 2 8

Рижия 🇧🇬

Август 1962-ра - 38 градуса по Целзий!...
Целият гарнизон „набива крак” по разтопения асфалтов плац...
Предстои деветосептемврийски парад – демонстрация на нашата сила, мощ и сплотеност!
Покрай неблагоприятното развитие на кубинските събития е тягостно и напрегнато.
Тази вечер командният състав е на ...

Volter

Prose » Short stories

990

Краят на слепотата(5) 🇧🇬

Лаура и Йоланда
Мина много време, откакто Лаура и Йоланда останаха сами. Той изнесе багажа си, без да се видят и Лаура изпадна в депресия. Никой не идваше да я прибира от работа, не я търсеше по телефона. Чувстваше се предадена. Чудеше се кога и по какъв начин е могъл да създаде нова връзка, като бя ...

Enena

Prose » Novellas and novels

1.8K 10

Да не ви пука! 🇧🇬

Убеждават ме, че съм свободна. Нима се съмнявам? Да, такава съм. Само съм впримчена в ярем от лицемерна паяжина, с фино капсулирана отрова - опиат. Чак да ти е кеф да я поглъщаш вместо бонбони! Уж впрегната, но усмихната, смело тегля по браздата и дори си подсвирквам. Мисля си, че не съм говедо. За ...

Eia

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.5K

Картината 🇧🇬

Никога няма да забравя какво почувствах, когато я видях. Не беше голяма картина, нито особено ярка – напротив, цветовете бяха пастелни, светлината – приглушена, с атмосферата на нещо призрачно и приказно.
И въпреки това, а може би именно заради него, двете фигури на преден план изглеждаха така реалн ...

hristam

Prose » Short stories

1.2K 1

След бягството на Клара 🇧🇬

Днес отново с душата си на двубой излизам, а стаята ми, тази самотна приятелка, търси очите и пламъка ти вечен. Всичко е все така пусто и псевдокрасиво след заминаването ти, Клара.
Декоративните слънчогледи вехнат, свели поглед към пода и килима прашен. А аз - беден и самотен, но всъщност с мечти бо ...

Nos7radam

Prose » Others

1.3K 1

А Той я обичаше 🇧🇬

Това е стара история. За някои вероятно нещо скучно, тривиално, което се случва на всички... Нещо обикновено от живота... История за любов и приятелство, история за НЕЯ и НЕГО.
Тя – беше в онази крехка възраст, в която любовта бе силна и драматична, чувствата - изпепеляващи, а животът - така непозна ...

m-dimitrova

Prose » Others

2.5K 2

В името на любовта 🇧🇬

Температурите в Нигерия пак бяха надвишили 49 градуса, когато на бял свят се появи Якубо. Той беше един от рода Тхандиве. Хората ги наричаха '' обичащите'', а и Тхандиве значеше точно това. Но Якубо не отговаряше на името си, той беше различен. Още от малък се отнасяше зле с децата - дразнеше ги, об ...

iveto22

Prose » Short stories

1.1K

Да имаш любов и Да чувстваш любовта 🇧🇬

Като необяснимо и всеобхващащо понятие любовта може да се изразява и отразява във взаимната топлота между двама.
Може да се крие в душата на партньора и да е трудно изказуема,
но прозираща в действията му.
Може да се крепи на вниманието или чувството за загриженост,
които не винаги разпознаваме и се ...

animma

Prose » Others

1.2K 2

* * * 🇧🇬

Тишината в стаята се проряза с едно "Не мога бе, не мога, НЕ МОГА!", а после се чу тъп удар в стената с глава. Дам, Алиса беше застанала със забит в земята поглед и навярно отново водеше дуел с другата Алиса в себе си.
- Пак са се хванали за гушите. - промърмори под носа си пушещата гъсеница Абсолем ...

valli

Prose » Short stories

1.2K

АКТА 🇧🇬

– Ако ударим некой с това дЪрво по главата, че умре ли?
– Па че умре.
…
Това беше диалогът между двамата, който някога дочух от някъде. И после цяла нощ сънувах ужасни кошмари.
Едно дърво се появява зад мен, както съм в тоалетната, и ме прасва по тиквата. И аз умирам, естествено. А после идват извън ...

меланхолик

Prose » Short stories

2K 5

Спасение 🇧🇬

Братът и сестрата гледаха ширещото се пред тях опустошено поле. То беше сиво и мъртво. Някъде там бяха неразличимите от останалия пейзаж останки на доскорошния голям град. Той беше разбит от атаките. Преди беше гигант, препълнен с живот, но сега беше като изсъхнало мъртво цвете, чиито останки бавно ...

niatko

Prose » Short stories

1.1K

Спомени от детството - девета част 🇧🇬

Ето, че дойде време да разкажа за третото важно нещо в живота ми в Т., освен училището и акордеона. Това бяха книгите. Пред мен се разкриваше ден след ден прекрасният им свят. Този прозорец към света, живота, приключенията ми носеше много прекрасни мигове на наслада и вълнение. Най-желан подарък за ...

yogimax

Prose » Others

851 1

Жив хляб 🇧🇬

Жив хляб
Казваме, че една храна е ЖИВА, когато съдържа максимално количество ПРАНА – слънчева енергия. Що се отнася до хляба, най-жив хляб е самото ЖИТО - или което и да е друго семе от житните растения – ръж, ечемик, просо, царевица. И най-енергетично е СЪСТОЯНИЕТО, когато е СУХО или намокрено (нак ...

Лесничея

Prose » Others

2.4K 10

Зовът на едно дете 🇧🇬

Сякаш всичко беше замряло. Сякаш цялата материя и нейното движение бяха изчезнали. Нямаше нито време, нито пространство. Беше само той и смразяващата гледка, която се разиграваше пред очите му. Болката го пронизваше като шип, забучен в малкото му туптящо сърце. Крещеше и не спираше. Гърлото му беше ...

faraway

Prose » Short stories

1.8K 5

Понякога... 🇧🇬

Понякога животът ти поднася изненади, понякога са толкова хубави, а друг път толкова лоши… животът ти отнема и дава хора... понякога хората, които ти дава, са толкова скъпи и безценни за теб, че страхът да не ги изгубиш те превръща в друг човек… Понякога животът ти предоставя шанса да обичаш, но ист ...

princetongirl

Prose » Others

1.4K 2

Полигон "Корен" 🇧🇬

Армейско занятие - полигон „Корен”!
Взводът за разузнаване трябва да отцепи източната страна, откъм с. Иваново.
Командирът на взвода посочи през теодолита мястото на всеки от нас.
Трябва да отцепим черните пътища от случайно преминаващи животни и хора.
Имало е случай, когато човек си оре с магарето ...

Volter

Prose » Short stories

1.4K

Ама хич не е възпитателно така 🇧🇬

Ами да, не е възпитателно. Излязоха хиляда човека на улицата да протестират срещу АСТА и хоп управляващите се изметнаха като крива дъска. Нямало да ратифицират споразумението, вслушали се били в народната воля. Ами ако пенсионерите започнат да искат по-високи пенсии, такива като на гърците? Ами ако ...

Heel

Prose » Others

938 1

Отвъд чертата: Тръните на Бог 🇧🇬

Сушава беше годината след завръщането на Иван и Черньо на родна земя. Зърното едва стигаше да напълни половината от хамбарите Селото гладуваше, а Бог все се усмихваше зад облаците. Сякаш бе разлюбил земята. Сушата накара пръстта да хлътне, да се обърне към себе си, по челото и се образуваха пукнатин ...

azura_luna

Prose » Short stories

2.2K 32

Трета година 🇧🇬

Една съдба имаше ти, но тя не ти донесе златни ценности. Тя остави те без бол пари и накити, цял един половин живот да скитори и да спори,
душата ти не видя доброто в човешките очи. Остана завинаги неразбран със своите възгледи, за мнозина идеали несъществуващи...
Имаше само себе си и вярата в семей ...

animma

Prose » Others

973 1

Запознайте се с Мишо 🇧🇬

Нека да уточня най-напред: ВСЯКА ПРИЛИКА с действителни лица и събития е случайна. Ако разпознаете себе си сред някой от героите, приемете го с усмивка :)
И така, моментът настъпи. Майкъл се приближи бавно до момичето на мечтите му и със загадъчна усмивка каза: "Приятно ми е да се запознаем, аз съм ...

xpired

Prose » Humorous

2.6K 3

Сега 🇧🇬

Някога някой ми каза, че не било важно какво сме имали преди и дали ще го имаме след двайсет години. За голямо съжаление нещата се променяли и идвал моментът, в който "трябва да погледнем какво имаме в момента и да се опитаме да го запазим, защото опитвайки се да върнем миналото, губим прекалено мно ...

domino

Prose » Others

1.6K 1

Пън 🇧🇬

ПЪН
Поостаря!
Навъртя стотака!
И оглуша, и ослепя!
Но си е все така и хубав, и умен, и приятел! ...

IvanStefanov

Prose » Short stories

966 1

Импресия, февруари 🇧🇬

Импресия, февруари
Жена в червена рокля изхвърляше боклука край уличната кофа, отрупана със сняг. Аз спрях и се заслушах сърцето ми как тупа във ритъма с капчука под сивкавия мрак.
“Не Ви ли е студено?” – попитах глуповато, съзнавайки прекрасно, че тя с нарочен жест облякла се е ярко с посланието яс ...

Раш

Prose » Others

1.3K 5

Пистолет 🇧🇬

П И С Т О Л Е Т
След оперативката шефът извика един от инспекторите си.
- Радо, ти ли отговаряш по криминална за седми район – Студентски град?
- Да, началник! - Радон малко се поучуди на въпроса.
Е знаеше, че Пенев него харчеше напоследък. ...

fric65

Prose » Short stories

1.4K

Бомба 🇧🇬

- Разбра ли за „бомбата”? - измърмори лейтенантът, тичайки нагоре по стълбите.
- Каква бомба!... - изправих се, изцеждайки мръсния парцал в кофата.
- В неделя е сватбата…
(Ще го „забърша” с парцала!...)
- … Ах-ха… ...

Volter

Prose » Short stories

985 1

Какво празнувахме вчера 🇧🇬

Внимавайте какво и как празнувате
Ох, защо така ме боли главата? Направо ме цепи. Какви са тия листа в косата ми, сигурно съм паднала в храстите пред блока, затова ме боли всичко. Защо съм само с един чорап и какви са тия жартиери? О, помня че пихме брудершрафт с някой и после се целувахме дълго... ...

svetlanal

Prose » Humorous

2.5K 17

Моята сърдечна стая 🇧🇬

Моето сърце е като стая. То е като всички останали стаи - има си прозорец, през който, загледана нагоре, откривам своите звезди и съзерцавам кръговрата на живота или просто, вторачена в хоризонта, си създавам мечти. Има си и ъгъл, в чиито прегръдки съм се сгушвала на кълбо, в моменти, когато страхът ...

gabu64o

Prose

1.2K 1

July morning 🇧🇬

July morning
След като си свърших работата сутринта на трийсти юни, отидох с колата си да взема приятелите си.
По принцип мислехме да сме само по мъжки четиримата, но в крайна сметка решихме да вземем също Алекс и Сандра с нас. Ето как стана това:
Първата ми спирка беше домът на Благо. Той живее с г ...

ilta-annikki

Prose » Short stories

1.2K

Чико Чиков кмет 🇧🇬

Чико Чиков кмет
Чико се почеса енергично под лявата мишница и застана пред камерите и микрофоните на медиите, телевизиите и другите средства за масова информация. Той не правеше разлика между тях, за него важна беше бройката. Още от младини Чико си беше “бройкаджия” и такъв си остана.
Изборната комп ...

gudman

Prose » Humorous

1.1K 2

Прости ми, за да намеря покой 🇧🇬

Здравей, ...,
мина ужасно много време, откакто сложихме край на нашето приятелство. Годините минаваха и ние живяхме живота си. Минавахме през трудностите, спомняйки си за хората, които сме разчитали и разчитаме и сме били верни, ала някак може би сме били по-предпазливи.
Всяка от нас вървеше по своя ...

petq-marinova

Prose » Letters

1.9K

Една малка-голяма Мария 🇧🇬

Бях съвсем близо и видях как малкото момиче бърка в чантата на едрия мъж с побеляла коса. Момичето, разбира се, беше с мургав цвят на кожата - дете на улицата, парцаливо, рошаво, но с големи, красиво изразителни очи. Точно тази изразителност на очите го издаде, че се опитва да прави нещо нередно. Вс ...

duffmckagan

Prose » Short stories

981

Отвъд чертата: Кражбата на къртицата 🇧🇬

Като окъпано дете, босонога, земята бе навлякла изтъкана риза. През тригодишното отсъствие на Черньо, за стопанството се бяха грижили Веселина и храненикът на Йордан Топала - Тони. Между двамата имаше сестринско-братско приятелство, което караше Тони, понякога да подигне ръка към лицето на Весето, з ...

azura_luna

Prose » Short stories

1.9K 16

Неизживяната любов на едно момиче 🇧🇬

Сара
Това е история за едно момиче на име Сара. Тя живееше в малко градче край Бостън. Годините, в които учеше в нейното училище, бяха незабравими.
Още в първи клас тя едва не си счупи носа, а в трети ръката. Но това не беше толкова важно за нея след няколко години. Тя имаше на разположение само пет ...

rachoni16

Prose » Short stories

2K 1

Short stories and prose by contemporary authors

Като изглед от морски бряг... 🇧🇬

По пътя към ада (1-ва част) 🇧🇬

Какво скрито искам да видя... 🇧🇬

Защо, мамо?!... 🇧🇬

Видение... 🇧🇬

Последните думи на Апостола 🇧🇬

(за Ачо) Слепи момини сълзи 🇧🇬

Рижия 🇧🇬

Краят на слепотата(5) 🇧🇬

Да не ви пука! 🇧🇬

Картината 🇧🇬

След бягството на Клара 🇧🇬

А Той я обичаше 🇧🇬

В името на любовта 🇧🇬

Да имаш любов и Да чувстваш любовта 🇧🇬

* * * 🇧🇬

АКТА 🇧🇬

Спасение 🇧🇬

Спомени от детството - девета част 🇧🇬

Жив хляб 🇧🇬

Зовът на едно дете 🇧🇬

Понякога... 🇧🇬

Полигон "Корен" 🇧🇬

Ама хич не е възпитателно така 🇧🇬

Отвъд чертата: Тръните на Бог 🇧🇬

Трета година 🇧🇬

Запознайте се с Мишо 🇧🇬

Сега 🇧🇬

Пън 🇧🇬

Импресия, февруари 🇧🇬

Пистолет 🇧🇬

Бомба 🇧🇬

Какво празнувахме вчера 🇧🇬

Моята сърдечна стая 🇧🇬

July morning 🇧🇬

Чико Чиков кмет 🇧🇬

Прости ми, за да намеря покой 🇧🇬

Една малка-голяма Мария 🇧🇬

Отвъд чертата: Кражбата на къртицата 🇧🇬

Неизживяната любов на едно момиче 🇧🇬

Queue