Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Изходът или възхвала на Златния храм - XVIII. (роман) 🇧🇬

Днес рано сутринта трябва да тръгвам отново за града, понеже следобед съм на работа. Самият факт, че съм на работа, беше достатъчен да ми вгорчи настроението, но както и да е. Приготвих се и на обяд хванах автобуса за града. Добре, че днес имах само три часа. Вечерта след прибирането излязох да се п ...

valesion

Prose » Novellas and novels

1.3K 2

Спи, мъничък Анди... 🇧🇬

Андрей умря, надвесен над клавиатурата.
В последните месеци често късно нощем бе мислил за този момент, докато лежеше в леглото си, мъчен от най-упоритото безсъние, което можеш да си представиш. Тъпо е да те мъчи безсъние, когато живееш в някаква смачкана и изхвърлена в кошчето реалност, нищо не ти ...

Vyrtina

Prose

1.5K 3

Краят на проклятието (9) 🇧🇬

КРАЯТ НА ПРОКЛЯТИЕТО
Елица седеше сама в парка на студената пейка и наблюдаваше щъкането на гълъбите в росната трева. Земята беше мокра от дъжда, който се изля преди няколко дена, а слънцето още не беше подсушило росата. С пръчка драскаше по влажната пръст и с ходилото настъпваше написаното и отново ...

Enena

Prose » Novellas and novels

1.5K 2

Младият рибар 🇧🇬

Младият рибар
Имало едно време един млад рибар. Той бил по-скоро млад, отколкото рибар. Това му било първото излизане в морето. Станал рано още по тъмно, нахлузил си една моряшка фланелка (така бил гледал от филмите), изпушил няколко арди без филтър и се качил в лодката. Почнал да гребе в посокa хор ...

Pishpunta

Prose » Short stories

1.7K 5

Адам и Ева 🇧🇬

АДАМ И ЕВА
Пееха сладкогласи славеи, гората ехтеше омаяна от дивните им песни и привечерната прохлада лягаше заслушана върху тревата. Цялата природа сякаш беше потопена в музика. Пригласяше ù ромонът на малката рекичка в ниското.
Само лесничеят оставаше извън вълшебството на лятната вечер. Приседна ...

ivliter

Prose » Short stories

1.7K 1

Училищната скамейка! 🇧🇬

Когато тръгнеш си от учебната зала,
когато за последен път чуеш училищната камбана,
когато за последно седнеш на ученическата маса
и когато за последен път напишеш сбогом на дъската,
тогава ще попаднеш в "нов и скучен" свят, ...

energi4nata

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.1K 1

из "Приказки от Никъде" 🇧🇬

- Шах и мат! - доволно обяви Мър Мър.
- Това не се ли казваше в шаха? - замислено се почеса по носа Ко Те.
- Именно - потвърди брат му.
- Но ние играем на шашки! - възкликна Те.
- Така ли? - учудено сви рамене Мър. - Объркал съм се... ...

Bersek

Prose » Short stories

886 1

Олигофренно петъчно 🇧🇬

Винаги, когато ми се отвори повече работа, си измислям начин да легна на сянка. Напоследък дори се влюбвах, но никак не ми се изясни защо Анджелина Джоли не проявява интерес към проблема с вятърните мелници и си ляга боса преди заспиване. Това не означава, че любимото куче на китайския император ще ...

radi.

Prose » Others

1.2K 1

Концертът 🇧🇬

- Гу-гу-чух, гу-гу-чух.
- Добре де, какво си чула? Все това - чух, чух. Казвай сега, какво си чула.
- Гу-гу-чух славеят да пее.
- Га, га кога?
- Гу-гу-чух го вчера. ...

HariMarSui

Prose » Stories for children

1.1K

За истината и вината 🇧🇬

Истината! И какво всъщност е истината?! И за чия истина говорим? - моята, твоята, на трети, четвърти… Защото истината е една, но всеки я разбира различно! Защото хората са свикнали да тълкуват, а не да слушат, да чуват, когато им говорим. Те просто се хващат за някоя дума и почват да размишляват отт ...

dylone1

Prose » Others

1.8K 7

Сън 🇧🇬

... Някога бях казал, че поетите премного лъжат, също и най-добрата поезия е сътворена от сънища, подигравах се на зимата и на себе си със студени душове, миг покой нямах, търсих се навсякъде. В очите отсреща, когато ги имаше, намерих още и още празнота, а в своите - самота. Бъди човек ли? Не... Тво ...

vealokin

Prose » Others

2K 2

Сняг в очите 🇧🇬

- Разкажи ни пак оная история.
- Коя история? - Рафе отпи глътка от водката си.
- Оная, за бай Иван, кавалджията.
- Ааа, Господи, откъде се сети за нея? Това беше толкова отдавна.
- Ами виж колко е снежно навън. Винаги, когато има толкова сняг и е толкова безлюдно и тихо, се сещам за тази история. ...

pureblack

Prose » Short stories

1.5K 3

Аз и госпожица Дреам 🇧🇬

- Защо не говориш? - попита госпожица Дреам, като през това време направи крачка и го погледна със странния си поглед, очаквайки отговор.
Дреам стоeше все така смутен на този неудобен стол и мислеше как да реши дилемата - дали да остане с госпожица Дреам, или да сложи край...
Малкото му сърце се беш ...

Aldebarn

Prose » Short stories

1.3K 1

Тази ганджа 🇧🇬

- Ало, Димо, какво стана с работата?
- Работата стана, идвай да земеш твоето.
- Идеално! Идвам.
Взе раницата. Още щом Димо отвори вратата, замириса на ганджа. Източникът беше тъмно зелена купчина, изсипана на масата в хола. Загреба с пълна шепа и замачка лепкавите глави, после ги подуши.
- Мазна е, ...

scrich

Prose

1.2K 1

Моята малка русалка - 5 част 🇧🇬

Рисуваше с такова голямо удоволствие. Бе завладяна изцяло от положителната емоция. Завърши последната рисунка за изложбата. Погледна я критично, отстрани още някои нередности и я постави на другият статив да съхне. Взе ново платно и започна нова картина. Не усещаше как лети времето. Не рисуваше с ръ ...

marasheih

Prose » Novellas and novels

1.2K

Вакуум 🇧🇬

Вакуумът винаги ме е впечатлявал. От малък съм посвещавал часове наред, за да го разучавам. Вакуумът е измислен от НАСА и от СКА (съветска космическа агенция) по време на студената война. Студената война пък е измислена от основателите на НАСА и СКА. Следиш ли мисълта ми. Навремето имах един съсед, ...

Pishpunta

Prose » Short stories

1.6K 3

Oвчарска торбичка 🇧🇬

Имаше около 45 минути до тръгването на автобуса. Тя се замота и купи вестник и двойно еспресо без захар. Както винаги се изнерви от несръчността и бъбривостта на кафеджийката. Не, тя не бъбреше с нея, а с позната, минала да се видят и да се оплаче от свекърва си.
Беше ли си взела четката за зъби? Бя ...

virginblack

Prose » Short stories

1.5K 1

Кирето 🇧🇬

КИРЕТО
От малката къщичка в края на селото излезе нисък, набит мъх. Той взе подпряната на стената брадва и тръгна, но за миг спря. "Да не си забравя лъжата!" - си каза и закрачи по сънената улица. Насреща му изскочи стрина Гана, беше посърнала. Попита я какво я е разтревожило толкова рано.
- Внучето ...

ivliter

Prose » Short stories

1.8K

На бой отиват само старците, или изход от кризата 🇧🇬

“… Още в люлката с робски присъди засенени са детски лица”
Оня ден пътувам в автобуса и случайно дочувам разговор. На седалката пред мен са седнали двама пенсионери и четат забравен вестник, коментирайки на глас. Няма как да си запуша ушите, нито къде другаде да се изместя, а и разговорът им ми стан ...

Romanov

Prose » Short stories

2.5K 5

Бъдеще 🇧🇬

Животът ми мина докато те търся,
откривах всеки път малки частици от теб,
който вятърът ми довяваше.
За хората, които ме познават,
знаят, гоня вятъра от малък. ...

justdrakon

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2.1K 1 2

Свети Георги (Книга 4, Любов, Част 3) 🇧🇬

III
Най-добрият с пистолета и с мотора
По едно време телефона му звънна. Гарванът го събуди:
- Ставай, изкарвай мотора, чакам те след 15 минути!
- Добре – изрева Георги. ...

PussyCatt

Prose » Novellas and novels

1.1K

Птицата девойка 🇧🇬

Всеки ден на поляна в гората идваше един момък. Водеше овчица. Тя пасеше тревица, а той сядаше под едно дърво, изваждаше книжка и се зачиташе в нея. Понякога свиреше на проста овчарска свирка. Птиците се заслушваха.
Момъкът обичаше тази полянка – за тишината тук, за ручейчето, което даваше живот на ...

HariMarSui

Prose » Stories for children

1K

Сама 🇧🇬

Минавам и отминавам, никой не се обръща -
като призрак - погледите на всички минават през мен.
Невидима, сива, призрачно прозрачна. Защо ли?
Защо никой не ме вижда?
Защо моят поглед не се засича с ничий друг? ...

Kammie

Prose » Others

871 1 1

Да съблечем телата си и да полетим 🇧🇬

1.
Повечето от дървета бяха мъртви. Клоните висяха пречупени или отрязани, а чуканите им отдавна изсъхнали.
Валери Алис спря до едно и протегна ръка. Между шуплестата кора долови съвсем слаб и умиращ пулс. Тя погали кората така, както се докосва смъртно ранен – със знанието, че мъждукащата искра ско ...

ГФСтоилов

Prose » Science fiction & fantasy

1.1K 2

Изходът или възхвала на Златния храм - XVII. (роман) 🇧🇬

На другия ден наново хванах автобуса и отново поех за града. Какво още търсех? И аз не знам, просто търсех нещо, което си въобразявах, че стои в миналото, но не съм сигурен какво бе точно и изобщо къде се намираше... Слязох от автобуса и се намъкнах в едно кафе. Забих глава във вестника, който бях к ...

valesion

Prose » Novellas and novels

1.6K 3

Моят татко или предай нататък 🇧🇬

Чета книгата на Джон Кехоу «Подсъзнанието може всичко» и разбирам, че аз всичко това го знам. Откъде, ами от татко. На всичко, което е описано в книгата, ме е научил той – моят татко Здравко. Няма проблеми, има възможности!
- Татко, не мога да реша тази задача!
- Я да я погледна. Така. Ами тя е мног ...

svetlanal

Prose

2.9K 16

из "Приказки от Никъде" 🇧🇬

Времето усилено се опитваше да се затопли... Пролетта бе почти тук - ей я там зад ъгъла... Снегът вече се топеше на весели капчуци...
- Аауамнфт - широко се прозя Ко Та Рак, а след дълга протяжка въздъхна: - Възможно ли е да ме мързи толкова!
- Възможно е - заключи Но Щен Вълк и се намести по-удобно ...

Bersek

Prose » Short stories

902

Белите орхидеи І 🇧🇬

„Наистина лудите са измислили любовта. С поема и тромбон до сърцето ти ще стигна... Ще излезем и ще полетим, любима.”
І. С ГЛАВАТА НАДОЛУ
„ Не знам какво заглавие да напиша.
В писмото ти ме попита има ли нещо ново около мен. Нещо - не. Има някой. И цялата новост е изпълнена само и единствено от него ...

up-1-level

Prose » Short stories

1.4K

Училището ни зове 🇧🇬

- Извинявам се много, но ще ви събудя. Не се озъртайте. Ученическата чанта съм. Не сте ме чували до сега, нали? Не се налагаше да говоря. Но сега... Сега ме чуйте.
- Не се чувствам обикновена ученическа чанта. Специална съм. Да. Специална, защото съм и на специална ученичка - чанта. Отличничка и зве ...

HariMarSui

Prose » Stories for children

1K

Отчуждение - новела 🇧🇬

ОТЧУЖДЕНИЕ
Вятърът фучеше зъл и сърдит. Хората тичаха насам-натам, търсеха завет и защита от освирепялата стихия. В пролетния ден и улицата, и градинката пред ресторантчето бяха необичайно пусти. През широкото стъкло на заведението. Любка наблюдаваше навън. Наслаждаваше се на тишината, на белотата н ...

ivliter

Prose » Short stories

1.5K 1

Геометрични прегрешения 🇧🇬

По наклонената равнина на времето се разхождат много съдби.
Точки и криви, проектирани от Главния математик...
Когато обаче две прави се пресекат и кординатните им системи
легнат в една полуравнина, тогава настъпва нещо ново...
Някои му викат любов, други умножение...

liusito

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.1K

Скалата 🇧🇬

Той вървеше по прясно утъпканата пътека. До преди седмица я нямаше, но всекидневното посещение на самотната скала създаде пътека. Младият мъж знаеше, че тази скала ще доведе до неговата смърт или поне до тази на физическата обвивка. Тя беше символът на края и на началото, на щастието и на безмерната ...

Rainbow-eye

Prose » Short stories

1.5K

Краят на проклятието(8) 🇧🇬

Колкото приближаваше, толкова сърцето му излизаше от ритъм. Големите вилни къщи стърчаха като гъби в зеленината. Толкова вълнуваща му се струваше природата, чистия въздух, че няколко пъти слезе, а снима и отпъди главата си за момент, че го очаква среща с баща му.
- Дали ще ме приеме?... Тате трудно ...

Enena

Prose » Novellas and novels

1.4K 2

Жега в Мадрид(6) 🇧🇬

І
ДЕЛЯН
Олег се отпусна тежко на дивана и отпусна до него раницата с работните дрехи и личните си инструменти, с които винаги работеше:
— Съквартирантът ти да не спи още?
— Станал е.- отговори Делян и погледна ръчния си часовник.- Отдавна. Събира последния багаж. Димитър, приятелят му, ще дойде всек ...

bojilova1

Prose » Novellas and novels

1.7K 6

Сбогом 🇧🇬

Отначало мълчеше и не реагираше на нищо. Все едно всичко, което се случваше, не я касаеше. Не искаше да отговаря на удара. Не може да бъде, тя не реагираше… и те се настървяваха. Ритаха я, тъпчеха я, късаха парчета месо от нея, едно по едно. Болеше я, много я болеше. Болеше я душата. Знаете ли как б ...

poslu6anka

Prose » Others

1.6K

Патологичен случай 🇧🇬

Патологичен случай
Kазвам се Грехомер Хойков и съм патологичен ревнивец. На вид изглеждам съвсем м-а-а-лко повече от абсолютно нищо особено. Две рунтави вежди се здрависват по средата на изпъченото ми като бирено коремче чело. Косата ми е анемична, сякаш засята от самолет при силен вятър. Имам тъмни ...

ZAGORA

Prose » Humorous

1.8K 1 2

Клиника за влюбени "Авлига" - 4 🇧🇬

Точно в десет часа без пет минути пред централния вход на клиниката паркираха едновременно два автомобила. Единият - черен лъскав джип, със затъмнени стъкла, бе закован с елегантно предно паркиране. Другият - очукан червен голф, най-малко десетгодишен, на който шофьорът му дълго се тутка как да го п ...

valia1771

Prose » Humorous

1.3K 8

Усмивка на обратно 🇧🇬

Усмивка на обратно
Нарисувай ми усмивка на обратно. Сега разбираш ли защо е толкова смешно, когато смехът липсва. Не разбираш това, което блуждае сред мислите ти и не разбираш как може да го уловиш. Не можеш да се примириш, че рисуваш усмивката винаги на обратно и тя никога не носи смеха със себе си ...

Незнам_коя_съм

Prose » Others

1.4K 3

За пръчките и още нещо 🇧🇬

Преди милион години маймуната се изправила на задните си крайници, протегнала предните и хванала... какво? Ами тогава не е имало много избор. Специалистите се разделят във мненията си дали маймуната е хванала пръчка или камък, но едно е ясно, че е било едно от двете. И това, което е хванала, определ ...

B

Prose » Others

1.9K 2

Изходът или възхвала на Златния храм - XVI. (роман) 🇧🇬

На другия ден се събудих и тъкмо мислех да се поизлежавам, когато все пак реших да погледна часовника; беше осем и пет. Скочих и се заобличах набързо - автобусът за градчето беше в осем и половина. Нямаше време дори за кафе; явно ще го пия там. След десет минути бях готов и след като запалих сутрешн ...

valesion

Prose » Novellas and novels

1.4K 3

Short stories and prose by contemporary authors

Изходът или възхвала на Златния храм - XVIII. (роман) 🇧🇬

Спи, мъничък Анди... 🇧🇬

Краят на проклятието (9) 🇧🇬

Младият рибар 🇧🇬

Адам и Ева 🇧🇬

Училищната скамейка! 🇧🇬

из "Приказки от Никъде" 🇧🇬

Олигофренно петъчно 🇧🇬

Концертът 🇧🇬

За истината и вината 🇧🇬

Сън 🇧🇬

Сняг в очите 🇧🇬

Аз и госпожица Дреам 🇧🇬

Тази ганджа 🇧🇬

Моята малка русалка - 5 част 🇧🇬

Вакуум 🇧🇬

Oвчарска торбичка 🇧🇬

Кирето 🇧🇬

На бой отиват само старците, или изход от кризата 🇧🇬

Бъдеще 🇧🇬

Свети Георги (Книга 4, Любов, Част 3) 🇧🇬

Птицата девойка 🇧🇬

Сама 🇧🇬

Да съблечем телата си и да полетим 🇧🇬

Изходът или възхвала на Златния храм - XVII. (роман) 🇧🇬

Моят татко или предай нататък 🇧🇬

из "Приказки от Никъде" 🇧🇬

Белите орхидеи І 🇧🇬

Училището ни зове 🇧🇬

Отчуждение - новела 🇧🇬

Геометрични прегрешения 🇧🇬

Скалата 🇧🇬

Краят на проклятието(8) 🇧🇬

Жега в Мадрид(6) 🇧🇬

Сбогом 🇧🇬

Патологичен случай 🇧🇬

Клиника за влюбени "Авлига" - 4 🇧🇬

Усмивка на обратно 🇧🇬

За пръчките и още нещо 🇧🇬

Изходът или възхвала на Златния храм - XVI. (роман) 🇧🇬

Queue