Short stories and prose by contemporary authors
Ромео, ах, защо ти, Ромео?!... 🇧🇬
Деветнадесетият рицар (1) 🇧🇬
Кити бе вдигнала качулката на черната пелерина, но тя не можеше напълно да я скрие от проливния дъжд. Вече бе мокра до кости а и черната кобила, която яздеше бе уморена и изплашена. ...
Подлудяващите униформи 🇧🇬
Илда излезе от стаята и затръшна вратата след себе си!
- Не блъскай така! Баща ти още спи! - каза майката на Илда.
Тя беше слаба жена със черни дълги коси, които се спускаха плавно надолу.
- Мамо, какво има за закуска днес? - попита Илдето. ...
Огледалото 🇧🇬
БЯГ
Сутрешното слънце заигра по очертанията на лицето ù. Тя се обърна на другата страна с надеждата да удължи нощта. Нямаше никакво желание да посреща новия ден. Нещо странно се случваше с нея и тя не можеше да си го обясни. Неведението я вбесяваше, но и плашеше до смърт. Беше сигурна, ч ...
Crimson and Clover 🇧🇬
… My mind's such a sweet thing
I wanna do everything
What a beautiful feeling
Crimson and clover ...
Особености на българския национален лов Глава четвърта 🇧🇬
І
Механата бе голяма и контрастираше на бутиковия хотел, но в този край на България хората обичаха да им е просторно, когато седнат да се трудят над питиетата. Теснотията на другите стаи не ги притесняваше, защото времето, което прекарваха в тях, не им даваше възможност да се замислят ...
Есенна среща 🇧🇬
Спомен 🇧🇬
Къщата на Ужаса 🇧🇬
Ястреб и лястовица 🇧🇬
Лекарката беше млада жена, на същите години като пациентката. Знаеше го от личния ѝ картон, който вече познаваше добре. Беше се поставила на нейно място, бе го правила винаги, когато имаше подобен случай, но не винаги е било с толкова млади хора. Затворена сама в кабинета си, остави убийствената ...
Уводът е много важен! 🇧🇬
Ама да почна отначало, че да не стане пак някое недоразумение, щото чак тоя път вече ще се изб ...
Юлия, от Юли 🇧🇬
Заваля точно когато свалях спуканата гума. Което проваляше намеренията ми за повече от двата курса, които имах до момента.
Лошият спомен от наскоро прекараната пневмония ме нат ...
Стълбите 🇧🇬
- Не само важно и много отговорно е да си стълба - каза най-високата. Човекът, качен на стълба, е по-важен и по-отговорен. И колкото стълбата е по-висока, по-важен и отговорен е той. ...
Резил 🇧🇬
Само това не прави!
За резил можеш да станеш по всяко време и всяка възраст. Ще ти разкажа как се омаскарих и то така, че бая време не смеех да отида и цигари да си купя.
От срам!
Едно лято, тогава когато правих колибата на село, се случи много горещо. Събрал бях няколко приятели да п ...
Тъга и Щастие, както Буря и Дъга (: 🇧🇬
И тя затвори очи. Настъпи тъмнина. Тишината също беше там.
Единственият звук, който я пронизваше, беше този от падащите капки дъжд навън. Те се удряха по ламарината на прозореца, една след друга и не спираха. Дори ставаха все по-настоятелни.
- Не може ли поне малко спокойствие?!
Вятър ...
Една тъжна история 🇧🇬
На пясъка седяха момче и момиче. Бяха Анна и Петър. Те бяха заминали за този лагер, защото на Петър му бяха предложили работа в чужбина и той щеше да замин ...
Двойни мисли 🇧🇬
Подаръците и наказанията в нашето детство 🇧🇬
Перфектният подарък 🇧🇬
Санаториум 🇧🇬
Стикс се изкачи с мъка по мекия пясък към върха на дюната, но веднъж горе можеше да погледна назад към Клетката и усети лек прилив на свобода, когато видя колко е далече. Сградата сияеше като пътеводна звезда в тъмнината, но затворените в нея едва ли намираха за светлина онова, което ги ...
Орелът 🇧🇬
Отправили забележки за поведението му. Не трябвало да напада животните и, в никакъв случай, пернатите. Трябвало да стане добър, благ, хрисим, а не свиреп и жесток като сега. Вече никой да не плаши децата си с него.
Засрамен, орелът о ...
На какъв език да ти кажа, че те обичам?! 🇧🇬
Продължение от втора книга 🇧🇬
Да удариш кьоравото 🇧🇬
Ето значи как става така, че късметът ти се стоварва като кълбовидна мълния в спалнята на Маргарита Михнева!
Отварям си аз вчера единия от 10-ината имейла, които съм си регистрирала, и що да видя! Две непрочетени писма. ...
И ние сме за там! 🇧🇬
Страдай и твори! 🇧🇬
Така е, така е, л ...
Внезапна раздяла 🇧🇬
Фрост 🇧🇬
Реквием 🇧🇬
Забил съм нос в масата.
Имитирам, че съм жив.
Форма на съхранение, на откъсване от света.
Опит да не чувам, да не виждам. ...
"Млъкни, сърце - ти си само карантия"* 🇧🇬
За последно. 🇧🇬
Чадърът на господин Цигулков 🇧🇬
На "Дзеня" форум в Другата околия 🇧🇬
Виртуални кошмари 🇧🇬
Познатите ми твърдят, че съм със златно сърце, н ...
Пръстенът 🇧🇬
Трябваше да мисли бързо. Нямаше време. Хосе усети как пот избива по дланта му.
- Мисли за друго, хайдеее. – опитваше се сам да се успокои. Имаше ли смисъл в това, което прави? Не рискуваше ли твърде много, може ...
Към теб, който няма да ме прочетеш... 🇧🇬
* * * 🇧🇬
Една неделя тръгнахме на село да оберем есенната реколта - круши, ябълки, орехи, лешници. Селото ни е известно с Раковишкия манастир. По пътя имаме една спирка, където пускам Рекс да потича малко, защото иначе все го разхождам с повод. Местностт ...
Продължение от книгата 🇧🇬
Борчето 🇧🇬
Едно малко борче каза високо, че всички го чуха:
- И какво? Много сте доволни, че сте иглолистни дървета ли? С остри бодли вместо листа, с шишарки вместо плодове? Гордеете се, нали? И за какво живеем? Да се издига ...