Short stories and prose by contemporary authors

Subcategories: All Short stories Novellas and novels Literary sketches Science fiction & fantasy Stories for children Humorous Erotic Letters Epigrams, Miniatures, Aphorisms Reviews, analyses, critical articles Others
42.4K results

Обсебване - Предположения 🇧🇬

На следващата сутрин подполковник Ангел Георгиев – началникът на районното, седеше на стола зад бюрото. Вече изтичаше времето на ареста на г-ца Данаилова и предстоеше преместването ù в следствието. Стигнеше ли до там – почти невъзможно беше да се отърве... Във времето, когато не обясняваше по телефо ...
FRACLA (Мария Петрова-Йордано)
FRACLA
Prose » Novellas and novels
1.8K 14

Déjà vu 🇧🇬

Дара беше едва на осемнадесет, когато разбра, че в определени моменти съзнанието ù може да отключва телепатични умения. Оттогава досега хиляди пъти си беше задавала въпроса защо, кога и как... Малко по малко, година след година, случка след случка, дежа ву след дежа ву, наместваше парчетата от пъзел ...
nellnokia (Нели Господинова)
nellnokia
Prose » Short stories
1.3K 13

Заблудени куршуми 1 🇧🇬

Заблудени куршуми
1.
Първите живи същества, които заблудените куршуми убиха, бяха десетина листни въшки, обядващи кротко върху един дъбов лист. Тяхната смърт остана неизвестна за широката общественост, но пък и медиите едва ли биха проявили интерес към лична им трагедия. Тези хора обаче, които изпит ...
Heel (Хийл)
Heel
Prose » Short stories
926 4

Топография на белезите 🇧🇬

Започваш от стъпалата. Докосваш я нежно, боязливо дори. Все още не можеш да повярваш, че тя ти се е отдала. И виждаш първия белег – отгоре на стъпалото, точно преди пръстите, голям колкото монета. Изгорено. Нежна розова кожа, личи си, че е стар, но въпреки това те е страх да го докоснеш.
- От ютия е ...
Рима (Ани)
Рима
Prose » Short stories
1.7K 9

Щастие 🇧🇬

-Защо тоя човек те мрази толкова?
-Много ли?
-Абе не знам много ли е, малко ли е, но, като стане дума за теб, се оплюва. Със сигурност, едва ли мрази някого повече.
-Ами сигурно си има основание човека. Аз съм си объркано същество и чат-пат правя объркани неща.
-Е, дрън-дрън. Всички знаят, че, кога ...
IvanStefanov (Иван Стефанов)
IvanStefanov
Prose » Short stories
905 3

Старата къща 🇧🇬

Беше се сгушила между новите триетажни къщи, които по-скоро приличаха на хотели. По цялата дължина на улицата само тя беше останала, напомняйки за старото време. Когато в дворчетата, окъпани в цветя, асми и смокинови дръвчета, край дървените маси привечер се накачулваха курортистите. Защото и кръчми ...
lubara (Любомир Николов)
lubara
Prose » Short stories
2.2K 1 9

Безсмислици в безсъние 🇧🇬

Красива жена! Много красива.
Рядко красива.
И всичко красиво, което може да се каже за нея.
Мъжете сигурно не са ù никакъв проблем. С тия руси коси. С тия сини очи.
Откак я видях, ме гони безсъние. Или, ако заспя, ми се присънва тя. ...
Romanov (Румен)
Romanov
Prose » Short stories
960 8

С богиня в сърцето 🇧🇬

Не помня кога точно приютих Немезида в сърцето си, но до последния момент на пребиваването й там, нейните настроения превръщаха дните ми в лудост, а нощите – в кошмар. Така или иначе, вече бях отворила врата за нея и тя се наслаждаваше на своите игри до насита. Може би всяка мъртва богиня очаква нов ...
rarebird (Весислава Савова)
rarebird
Prose » Others
1.3K 12

Калояница (Легенда за цар Калоян) 🇧🇬

Калояница
(Легенда за цар Калоян)
В онези далечни времена, когато втората българска държава била освободена от византийско иго и възстановена от братята Асеневци, и когато по-късно двамата, Асен и Петър, били убити чрез заговори, начело на държавата се възцарил третият най-малък брат Калоян (Кало Йо ...
Войнов (Цветан Войнов)
Войнов
Prose » Short stories
2.2K 8

Заседнал си ми в утробата и ме мъмриш, задето ти било неудобно! 🇧🇬

Просто Сънувано.
Ха-ха!
Смешно ми е.
Стига си питал защо.
Не разбираш ли... ...
vampire_blood_kiss (Йоанна Маринова)
vampire_blood_kiss
Prose
1.6K 9

Отмъщение 🇧🇬

ОТМЪЩЕНИЕ
За един съм много стар, а за друг - в разцвета на живота. Летният ден се разполови и жегата си казваше думата. От горещината едва вървя. Вече от шест месеца съм вдовец, затова очите ми шарят по всяка аптекарка, която ме обслужва. Червя се от срам. Търся лек за потентност.
Навсякъде ми казв ...
korsar (Мимо Николов)
korsar
Prose
933 4

Спомен за маминка 🇧🇬

Казват, че най-хубавият период в човешкия живот са неповторимите детски години. Кой не би желал да се върне в тях, кой не би искал поне за ден, за час, дори за секунда да се върне в онова лудо, лудо време, да си спомни за безгрижното детство със своите безкрайни игри, със своите лудории, с онези въл ...
кремик (Кремена Желязкова)
кремик
Prose » Short stories
1.2K 3

SMS-ът 🇧🇬

“Изпитвам ужасна нужда от теб. Една сълза току-що се търколи по бузата ми, опитвам се да спра втората, но не мога, защото явно те обичам”
Никой не беше му писал така. Една топка застана на гърлото му. Озърна се, сякаш търсейки подкрепа. Само вятърът леко го погали по косата. Можеше ли да го разбере? ...
chavdar75 (Чавдар Търгохов)
chavdar75
Prose » Short stories
1.4K 7

Песен за металургичния комбинат 🇧🇬

Градът
Гъсти тъмни облаци се бяха надвесели над металургичния комбинат. Комбинацията между цинк, въглероден диоксид и други отровни газове не властваше само око завода, а и в града. Градът, от който всяка сутрин хиляди души пропътуваха около три километра, за да приемат нужната им доза отровни газов ...
Leandeer (Димитър Момнев)
Leandeer
Prose » Short stories
1.1K

Уважавайте простака в себе си 🇧🇬

Бясна съм!!! Един от съседите ни, тръгвайки с буса си от паркинга пред къщи, смачка колелото на сина ми! И вика - "Да го плАтим ли? Не го видях, бусът е висок."
Интересно, ако по същата причина беше смачкал някое дете!!! Страхотно оправдание, няма що! Не случайно книжки не се дават на децата, а на в ...
mimitenedi (Мария Борисова)
mimitenedi
Prose » Others
1.2K

Като теб 🇧🇬

Не се познавам. Навярно вече си обсебил цялата ми маска.
Такава ставам, когато се губя в лъжите ти. Такава ставам, когато си играеш с мен. Такава ме правиш, когато не знаеш какво искаш и защо си тук.
Искаш ли да дишам вместо теб? Да копнея, да лъжа, да живея? А ти ще бъдеш просто наблюдател на собст ...
MaRtiTyyy (Марти Петрова Стефанова)
MaRtiTyyy
Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
1.5K 1

Магарешки неволи 🇧🇬

Една лятна вечер магарето Марко лежало на двора и си почивало. Тревата се размърдала. До него застанало зайче. Малко зайче с наострени ушички.
- Здравей, чичо - казало то.
- Че какъв чичо съм ти аз, бе зайо? - възмутено отговорило магарето и даже се обърнало на другата страна.
- Извинявай. Имаш дълг ...
HariMarSui (Харита Колева)
HariMarSui
Prose » Stories for children
1.1K 2

Фантастика 🇧🇬

Джак се събуди трудно. В сивкавия полумрак на евтината хотелска стая се носеха прахоляци в процеждащия се между спуснатите завеси лъч светлина. Беше задушно и миришеше на мухъл. Опита се да седне и тогава усети болката във врата. Болеше като натъртено. В миг си спомни какво му се случи вчера и изсте ...
intelekt (Красимир)
intelekt
Prose » Science fiction & fantasy
1.3K 4

Присъдата 🇧🇬

Панелният комплекс е толкова зловещ, че дори и порутената къщичка, с някакви остатъци от дворче, оставена по недоразумение на изживяване, изглежда като оазис в пустиня. Забравиха да я съборят и тя остана необитаема. Бавно, но неумолимо запустява. В тая гротескна среда, хората са се отчуждили и се ра ...
IvanStefanov (Иван Стефанов)
IvanStefanov
Prose » Short stories
918 3

Продължение от книгата 🇧🇬

Пътят до Борисовград е шосеен, а от там до Чирпан е междуселски и минава през село Крушево. В 18 часа полкът стигна Чирпан и се разположи. Войниците - в училището, конете - на коловоз източно от разсадника - парка на говежди пазар, а офицерите - по хотелите. През нощта валя дъжд.
На 26 септември още ...
mari45 (Мария Герасова)
mari45
Prose » Novellas and novels
1K

Страдащият принц и любящата принцеса 🇧🇬

Някога, не много отдавна, живял един принц с бленувани кафяви очи.
Всички девойки мечтали за него, но той избрал само една прекрасна и омайна принцеса. Той й споделил колко много я обича и че иска да живее с нея до дълбоки старини, но, уви, тя не го обичала и той се поболял от мъка. Заповядал да се ...
Момичето... (Стеси)
Момичето...
Prose » Stories for children
4.1K 1

Лудият 🇧🇬

- Сирене... сирене... сирене... - повтаряше неуморно човекът и от време на време разнообразяваше с: - С горчица - после пак - Сирене... сирене... сирене...
- Хъм - изхъмка Шира и се протегна фотогенично, както само представител на котешкия род може да прави.
- Нали? - потвърди Ръмжачът и кимна към н ...
Bersek (Стоян Вихронрав)
Bersek
Prose » Short stories
771 1

Молба за поглед 🇧🇬

Не знаеше, това изневяра ли беше, или не. Събуди я оня телефонен звън, посред нощ, змийски глас се изгаври в слушалката: "Знаеш ли къде е сега твоичкият? Спи насред
бедрата на едно двадесетгодишно".
И затвори.
Не знаеше това изневяра ли бе, истина ли бе. Но пламнаха ония огньове в душата ù, избуяха ...
Romanov (Румен)
Romanov
Prose » Short stories
938 1 7

Обсебване - Грешка 🇧🇬

Борис Йорданов лежа на пода в безсъзнание около десетина минути. След толкова време го откри вътрешната охраната на къщата, докато правеше обичайните си обиколки. Вероятно нещата щяха да са по-лесни, ако някой беше послушал гарда и бяха монтирали модерна система за видеонаблюдение. Но кой можеше да ...
FRACLA (Мария Петрова-Йордано)
FRACLA
Prose » Novellas and novels
1.8K 14

Бедняците 🇧🇬

Фургонът за работници се появи с първите копки на строежа на новия блок. Паркираха го точно до хотела, срещу ламаринените ограждения на изкопаната от багери яма.
- Загрозява цялата улица! - недоволстваха хората от близкия блок.
- Кой знае какви нехранимайковци ще се довлекат! – наливаше масло в огън ...
inakrein (Илияна Каракочева)
inakrein
Prose » Short stories
1.7K 26

Колко е важно да караш колело? 🇧🇬

Докато попийвахме сутрешно-следобедното кафенце в „Неделя” на "Шипченски проход", се разминаваха трамваи и велосипедисти, настървени в следобедния пек! Кой ли ги знае за къде така настървено се мъчеха да стигнат?!
Сладкото парче торта не оцеля много под зоркото ми око и се впуснах в разговор за ежед ...
yulia (Юлия Работова)
yulia
Prose
1.2K 2

Хамелеон 🇧🇬

ХАМЕЛЕОН
Оранжевото небе смрачаваше. Бавно приливаше в сиво. Край мен пробягаха първите къщи на селото. Пред събралите се посрещачи рейсът спря сред облак прах. Погледът ми се зарея над тълпата, някъде в края засвяткаха две пламъчета под изрусена от слънцето коса – Мина. Очите ни се срещнаха. На лиц ...
korsar (Мимо Николов)
korsar
Prose
839 1

15 Септември или Петък 13 🇧🇬

15 септември или петък 13
В тази обичайна септемврийска история всичко започва с един шумен звънец. Обаче този звънец всъщност не е училищен, а е звънецът на един Samsung, който така упорито се опитва да ме събуди в 8:15 часа. Но защо ми е да ставам - не мога ли да пропусна приветливото посрещане в ...
Talamaska (Зорница Василева)
Talamaska
Prose » Humorous
1.2K

Гнездо 🇧🇬

Двете дървета растяха едно до друго. Бяха еднакви на ръст, пък и клоните им като че ли бяха разперени еднакво. Толкова близо бяха, че се вплитаха. Прегръщаха си. Шепнеха си нежно с листата...
Беше пролет. Клоните пак се бяха намерили. И точно там - в тези преплетени клони - сви гнездо птицата.
-Не с ...
HariMarSui (Харита Колева)
HariMarSui
Prose » Stories for children
947 1

Началото на края ( ІІ част) Изпълнителният директор 🇧🇬

Изпълнителният директор
С всеки изминал ден Маруся си даваше сметка, че трябва да сложи точка, да прекрати тази срамна връзка със Здравко и продължи напред. Междувременно се беше захванала на работа като продавачка в квартален магазин за пердета. В един облачен, дъждовен ден, тя се почувства страшно ...
dimi49 (Димка Първанова)
dimi49
Prose » Novellas and novels
1.6K 10

Трицоловщини 🇧🇬

Здравейте!! Аз съм майстор Цоло Трицолов от Кранево, водопроводчик осми разряд. Ние, пощальоните и млекарите сме най-търсените мъже. Когато отида на адрес, обикновено се оказва, че съпругът на домакинята е в командировка... И така теЧ след теЧ. Не, че се хваля, но една клиентка ми измисли прякор - „ ...
popolo (Илиян)
popolo
Prose
919 3

Където и да съм 🇧🇬

Тихо е... навън отдавна е вечер. Чувам те по стълбите, при мен ли идваш? Влизаш плахо със стъпки по-меки и от капките на тихия пролетен дъжд. Прекрачваш прага на стаята, поглеждаш през мокрия от дъжда прозорец. Заглеждаш се в Луната - сякаш искаш да я питаш нещо или може би да споделиш... Присядаш т ...
the_ex_girlfriend (Даниела )
the_ex_girlfriend
Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
1.4K 2

Продължение от книгата 🇧🇬

Първи ден. Полкът се изтегли по шосето за 37 минути. Много от оръдията и раклите потеглиха неохотно. Ставаха много заплитания на тегличките от дърпането на отделните коне във впряговете от несъездването на конете и непривичката им в подобна дапряжка, и от липса на навик. Почивките се правеха след 50 ...
mari45 (Мария Герасова)
mari45
Prose
851

Очи на цвете 🇧🇬

Всяка сутрин пристигаше по едно и също време и заставаше до щанда за закуски в очакване на автобуса си.
Точно срещу прозореца ми.
От тук погледната, ми изглеждаше като огромно красиво цвете, забодено там лично от феята на цветята, за да краси грозната спирка.
Не разбрах, че е незряща, дори когато от ...
Romanov (Румен)
Romanov
Prose » Short stories
916 6

Интервю 🇧🇬

ИНТЕРВЮ
- Шефът ме изпрати при теб. Иска за неделният брой да има нещо интересно.
- Той май че се сеща за мен, кога няма с какво да си попълни страниците. Кажи сега какво иска да му разправям?
- Каза ми да ти задам само един въпрос.
- Думай! ...
IvanStefanov (Иван Стефанов)
IvanStefanov
Prose » Short stories
898 3

Последно лято в Кан 🇧🇬

ПОСЛЕДНО ЛЯТО В КАН
(из цикъла „Неочаквано тропически нощи”)
Пролог:
Дж: (чука на вратата)
Р: Стига церемонии, Джийвс, отдавна съм буден! ...
remer (Наследник на Куфара)
remer
Prose » Short stories
1.6K 5

Играта 🇧🇬

Играта на минички явно го забавляваше. Беше си избрал най-трудното ниво, при което ти трябва повече мислене и по-малко шанс. Поне за двадесети път го „убиваха” и той все така упорито започваше отначало. Не играеше за рекорд, просто така, сякаш да докаже на себе си, че няма да се примири да губи всек ...
chavdar75 (Чавдар Търгохов)
chavdar75
Prose » Short stories
1.3K 1 5

Коза 🇧🇬

Събуждам се сама в студена гора.
Поглеждам красотата на своята голота...
Времето навява повея на Смъртта,
а аз се чувствам куха и празна като моята голота.
Покрай мен преминава черна коза. ...
vampirka666 (Кристина Фийлд)
vampirka666
Prose » Others
835 3

Просто едно малко вдъхновение. 🇧🇬

"Те са по-силни от мен. Те са повече от мен.
Какво съм аз?
Един плъх.
Те ще ме унищожат с фалшивата си студена усмивка."
Тя погледна към лампата, сякаш очакваше светлината да проникне в нея и да разсее лошите мисли и спомени. Леден вятър повя през прозореца. Тя потрепера, може би от студа, може би и ...
iooio (Йо Йо)
iooio
Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
1.1K

Изповедта на една смокиня 🇧🇬

- О, страннико не толкова млад, аз тебе те познавам. Вече петнадесетина години всяко лято се качваш на моята корона. Когато дойде за пръв път при мен, брадата ти беше черна. Сега виждам, бяла е. Но бялото много ти отива. То и аз се промених за тези години, ето едната ми страна вече почва да изсъхва. ...
lubara (Любомир Николов)
lubara
Prose » Short stories
1.1K 9