Ти кротко ни гледаш – незримо Око.
Нали сътвори ни от пръст, но свободни.
Не разумът чист, суетата ни води.
Дали не сгреши генетичния код?
Но знам, ще замахнеш – последен откос. ...

В глъбта на всяка нощна пазва
проблясват пак невиждани очи.
Защо те няма – да ти поприказвам?
Защо те няма, за да помълчим?
Мой свят мъничък, тихо се рушиш. ...

Поспри се до мене, човеко раними.
Къде си се втурнал с копнежа за власт?
Какво си спечелил, кажи ми, кажи ми,
когато повярва във своето “Аз”?
Щом утре те хване животът на тясно ...

Здравей, моя виртуална приятелко!
Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос. Аз съм бивш учител - от онези, за които пишат вицове. Казват, че често се вдетенявали. Какво лошо има в това, да си останеш в душата дете!? Не разбирам!? Обичали да назидават. Нима ние вкъщи с едно ...

И крием се зад думите, и вещите,
особено, когато вън е тихо.
Дали наистина е нищо нещото,
годините ли всичко промениха?
Играем си на имане и нямане, ...

Ти беше оглушал и твърде земен
за моите разплискани слова.
С метафори душата ти да взема
не мога и не искам аз това.
Не искам да я запленявам с рими, ...

Събрах смелост да прочета точно този мой стих с призив за повече усмивки и много повече обич.
Усмихни се на онзи съсед,
който гледа намръщено сутрин.
Тръгвай бързо и смело напред.
Не отлагай доброто за утре. ...

Посивял, посивял, посивял,
този град, като гост ме посреща.
Ненавременна майска печал,
замъглява Балкана – отсреща.
Плаче пак, плаче, пак, плаче пак, ...

Когато бях малка обичах много приказките. Впрочем като всички деца. Мечтаех да съм принцеса. Обувах обувките на мама, обличах дългата ѝ нощница и мятах някой чаршаф за наметало. Нямаше стол в кухнята който да не е бил я красив жребец, я някой златорог. Попивах като гъба всяко вълшебно слово и го пре ...

Усмихни се на онзи съсед,
който гледа намръщено сутрин.
Тръгвай бързо и смело напред.
Не отлагай доброто за утре.
Дай ръка на самотен човек. ...

Това ми е първи опит да правя парче в този стил.Исках въпреки скандинавско наложения стил да има нещо нашенско и затова поканих маестро Теодосий .
Музика и аранжимент - Иван Неделчев
Текст - Боби Ейнджъл
Ивена Великова - вокал
Иво Терзиев - клавишни ...

В този свят на условности криви
сме сами в самотата на мрака.
В този свят сме изкуствено живи.
Знам, боли, но животът не чака...
В този свят сме щастливи другари ...

От концерт на Revelation band

Народът вече бавно се пробужда,
отърсва се от сънния синдром,
подгонен от въпиещата нужда
да брани себе си и своя дом.
Кошмарът и наяве продължава – ...

Когато пролетта проплаче
в проскубания листопад,
реката губера му влачи
и няма връщане назад,
и времето се ниже бързо, ...

Весел снежнокрил април,
слънчев тук и там,
зимен водевил, но мил
в пролетния плам.
Още малко скок - подскок ...

Ще се радвам, ако я харесате и вие!

Ниже се времето.
Тъй сме обречени -
тъй, да въртим колелото.
Кътам си грешките -
старите, пресните, ...