Шета есен. С невинно кокетство,
оцветява дървесни къдели
и ни смига със спомен за детство,
с дъх на сладко от праскови зрели.
Шета волно, развяла полите, ...

Не го чета сезона в мрачно сиво,
че буквите са бледи, не личат
и мойта дребна есенна щастливост
мъглата плесва с най-щастлив печат.
Усещам, че я дразня и унива, ...

Сбогуване
Ти никога не ме напусна, град...
И аз не те напуснах като цвете,
което брани крехкия си цвят,
когато го настигнат ветровете. ...

Всъщност зная защо съм роден
и светът е към мен безразличен,
в колесницата лунният ден
не показа за мен артистичност,
аз го търсих през девет земи, ...

От делника си тръгват мълчешком
и любовта, и вярата полека.
Товар излишен те се чувстват, щом
пò вълк от всички вълци е човекът.
Денят отдавна крее, нелюбим, ...

Присяда изгревът на ранен бряг,
шуми морето, за да ни събуди,
сърцето, като пръски на маяк,
изпраща светлина към лятно чудо,
което още малко е, расте, ...

Препусна кочияш небесен
и с впряг от облачни коне
довлича дрипавата есен –
с разбридано от смях боне.
Тя няма стъклени пантофки ...

Виж се в огледалото, Любов,
трябваше да бъдеш с рокля бална.
Облаците, скъсали обков,
търсят недостигната реалност.
Никога не тръгвах примирен ...

Проклинам те от няколко лета.
Минутите изтичат като капки.
Щом с времето намразих любовта
възможно ли е да обичам някак?
Преструвам се на себе си и пак, ...

Намерих снимки – пожълтели, стари,
в картонена кутия скрили свят,
мил, позабравен... Спомените спят,
усмихнати лица, любов, другари.
И сякаш звънко с човчица удари, ...

Каквото имах.
Свърши.
Край.
Назад е късно да поглеждам.
Мирише утрото на чай, ...

изпълнител: Борислава Венкова
музика и аранжимент: Димитър Стефанов
текст: Веселка Василева
Песента е създадена за участие в международния фестивал за нова авторска песен и изпълнителско изкуство на песни от македонската фолклорна област “ПИРИН ФОЛК” САНДАНСКИ - 2017 г.

Всеки камък и всяка скала в Родопите е пропита от кръв или сълзи. Вековните ѝ дървета разказват легенди за минали времена и хора. Годините минават, много вода изтече в реките, но синините от бича, белезите от оковите още личат по снагата ѝ. Затуй и родопските песни са тъжни. Като стрели пробождат в ...

Сутрин гледам на верев
докато ми се изпъне кръста,
а главата ми пере́,
глади, чисти и се пръска.
На обяд съм без кюфте – ...

Като градушка едър дъжд зачука,
дървета заслониха хризантемите.
Приглася звънко гневен и капчукът,
че буря се задава – от големите.
А залезът на ураган червен е ...

За да бъдете здрави ви пращам песен от..., не помня годината

Небето се прегърби като старец
когато ти замина.
Луната полудя и ме попари,
а слънцето изстина.
Уж мъничка любов, почти нищожна ...

Шепа облаци в книжна кесия
скъта вятърът палав на юни,
аромат на узрели кайсии
и любовни развързани думи.
Бавна вечер се точи на кея ...

Какво поиска всъщност Суверенът –
че нещо все го спрягат напоследък?
Не дава на един властта, проблемът
остава за решаване – той гледа.
Той гледа и ги преценява всички, ...

Вокали - Николета Генчева
Вокали - Зоран Генчев
Клавир - Илиана Генчева
Текст- Илиана Генчева
Барабани- EZdrummer ...

И дъвчем пропагандата им куха,
присяда, не присяда – туй е то.
Лъжите им и глухите ги чуха,
превтасаха до клисаво тесто.
И кръстове, надве-натри сковани, ...

От есенни мастила оцветени,
листа празнуват заедно с дървета,
попива есента дълбоко в мене,
макар че лятото в сърцето свети.
Като река ухания ще плисне, ...

Забързах се с възбуда към Морето
от страх, да не изгубя нищо негово!
Да се завърна на брега, където
ме чакат спомени - неизбледнели!
Какво си ти, Море, в самотни нощи? ...

Нощта е тъмнокоса и сама.
Луната пада в облачни прегръдки.
Изтрила от душата си грима,
си мисля колко празна съм отвътре.
Разсейвам се със силно питие ...

Първите красавици – от восък
тази нощ отвориха очи.
Есен ли пристига? Смугла, боса,
август някак тайнствено мълчи.
Да не би отрано да подплаши, ...

Оня човек, цял изваян от кал
с няколко грама душа и надежда
днес е повярвал, че всъщност е крал,
съди, убива, развежда.
И си измисля, че цялата власт ...