eva_32
110 el resultado
Ще понесеш ли цялата ми същност?
Тя често като камъни тежи.
От нея нощем гърлото пресъхва,
а през деня не спира да вали.
Тя иска, дава, взима и обсебва. ...
Тя често като камъни тежи.
От нея нощем гърлото пресъхва,
а през деня не спира да вали.
Тя иска, дава, взима и обсебва. ...
1402
1
34
Наказваш ме с мълчание. Добре.
Ще се събудя грешница тогава.
Превила гръб във облачния ден,
навярно тази участ заслужавам.
Ще ме изгаряш с огнени слова ...
Ще се събудя грешница тогава.
Превила гръб във облачния ден,
навярно тази участ заслужавам.
Ще ме изгаряш с огнени слова ...
987
16
Един тъгуващ облак ме целуна
в разгара на залязващия ден.
Усетил, че и аз сама тъгувам,
докосна с устни моето лице.
А облаци в небето има много, ...
в разгара на залязващия ден.
Усетил, че и аз сама тъгувам,
докосна с устни моето лице.
А облаци в небето има много, ...
869
9
Привечерният дъжд "Здравей" ми каза,
докосна ме едва със влажна длан,
единствено за мене набелязал
непоносимо тъжния си дар.
Сълзите облачни, потекли с болка ...
докосна ме едва със влажна длан,
единствено за мене набелязал
непоносимо тъжния си дар.
Сълзите облачни, потекли с болка ...
757
13
Недей заключва мислите в окови.
Не ги оставяй миг без светлина.
Заключени, превръщат се във роби,
покорни, но с фалшива доброта.
А свободата в нас е тъй незрима, ...
Не ги оставяй миг без светлина.
Заключени, превръщат се във роби,
покорни, но с фалшива доброта.
А свободата в нас е тъй незрима, ...
780
4
Очите ми умеят да прикриват
коварни урагани във душата.
И вените кръвта ми да приспиват,
когато в мене пари суетата.
Да, зная, че ръцете ми изстиват. ...
коварни урагани във душата.
И вените кръвта ми да приспиват,
когато в мене пари суетата.
Да, зная, че ръцете ми изстиват. ...
806
6
Недей ми дава свобода. Не ме щади.
Превземай всяка мисъл. С всеки вопъл
коварно устните ми превземи...
Не искам път, простор или посока.
С очите си във мен ще прободеш ...
Превземай всяка мисъл. С всеки вопъл
коварно устните ми превземи...
Не искам път, простор или посока.
С очите си във мен ще прободеш ...
909
1
15
Знам как обичаш с изгрева. Да, зная.
Как нежно с пръст ме молиш да мълча
и в тишината бавно ме изгаряш...
В такава утрин срещам любовта.
И зная как след залеза обичаш. ...
Как нежно с пръст ме молиш да мълча
и в тишината бавно ме изгаряш...
В такава утрин срещам любовта.
И зная как след залеза обичаш. ...
689
11
Изкачвам се по стръмното,
за да прегърна залеза
и плахо да докосна
последните сияния,
че утре друго ще е слънцето... ...
за да прегърна залеза
и плахо да докосна
последните сияния,
че утре друго ще е слънцето... ...
709
11
Ще се сблъскаме. Няма да бъде война.
Сътресение няма да бъде.
Ще е допир на синя вълна със брега.
Ще е буря. И облак. И тътен.
Ще е вик в тъмнината. Самотен подслон. ...
Сътресение няма да бъде.
Ще е допир на синя вълна със брега.
Ще е буря. И облак. И тътен.
Ще е вик в тъмнината. Самотен подслон. ...
911
14
Онези бледи сенки на жени,
които са преминали през тебе,
оставили следи от тебешир,
мастило и моментно вдъхновение...
Оставили сълзи със вкус на мед ...
които са преминали през тебе,
оставили следи от тебешир,
мастило и моментно вдъхновение...
Оставили сълзи със вкус на мед ...
679
8
Не съм цвете, което ще носиш така,
на ревера... небрежно и шик.
Аз съм бурен – дива, уханна трева,
за жалост, дори без бодли.
Щом ме искаш, вземи ме. Опитай поне. ...
на ревера... небрежно и шик.
Аз съм бурен – дива, уханна трева,
за жалост, дори без бодли.
Щом ме искаш, вземи ме. Опитай поне. ...
941
11
Ще преобърна всичко в теб, когато
във мене пламне онзи огън вечен.
Душата ти ще взема, всичко свято,
във този миг, навярно неизбежен.
И всички чувства в тебе ще изпия ...
във мене пламне онзи огън вечен.
Душата ти ще взема, всичко свято,
във този миг, навярно неизбежен.
И всички чувства в тебе ще изпия ...
798
7
Аз старите мечти натъпках в шкафа,
а някои даже хвърлих на боклука.
Надеждите самотно отлетяха,
обидени намерили пролука.
Но ето, вече чукат на вратата ...
а някои даже хвърлих на боклука.
Надеждите самотно отлетяха,
обидени намерили пролука.
Но ето, вече чукат на вратата ...
682
6
Те имат свято право на това:
с нелепи имена да ме наричат,
да ме захвърлят подло във калта
с усмивка шепнейки, че ме обичат.
Те имат свято право всеки път, ...
с нелепи имена да ме наричат,
да ме захвърлят подло във калта
с усмивка шепнейки, че ме обичат.
Те имат свято право всеки път, ...
703
6
Миналото спи до мене,
нощем даже ме прегръща.
Аз – фалшиво отегчена,
недоспала му се мръщя.
То – нахално, със усмивка ...
нощем даже ме прегръща.
Аз – фалшиво отегчена,
недоспала му се мръщя.
То – нахално, със усмивка ...
738
7
Вървяха по мене различни особи:
някои стъпваха леко,
но други със тежки подкови.
Някои имаха чисти подметки,
не оставяха диря. ...
някои стъпваха леко,
но други със тежки подкови.
Някои имаха чисти подметки,
не оставяха диря. ...
731
7
Искаш да знаеш всичко за мен вероятно.
Би ровил в душата ми, би ме разпъвал на кръст.
Ревнувайки, би ми затръшвал вратата внезапно,
когато навън във нощта се излива най-сивият дъжд.
Навярно ще стискаш юмруци в джобовете ядно, ...
Би ровил в душата ми, би ме разпъвал на кръст.
Ревнувайки, би ми затръшвал вратата внезапно,
когато навън във нощта се излива най-сивият дъжд.
Навярно ще стискаш юмруци в джобовете ядно, ...
794
1
5
Обречен на остатъци от ласки
и на безброй самотни часове,
залъган с обещания неясни,
погълнал всички мои грехове
ти пак стоиш до мене неизменно. ...
и на безброй самотни часове,
залъган с обещания неясни,
погълнал всички мои грехове
ти пак стоиш до мене неизменно. ...
820
1
11
Аз тръгвам си от теб, за да се върна.
Отчаяно за да се заблуждавам
и ти навярно, да си мислиш същото:
че безвъзвратно наближил е краят.
Но някъде дълбоко в мен пропява ...
Отчаяно за да се заблуждавам
и ти навярно, да си мислиш същото:
че безвъзвратно наближил е краят.
Но някъде дълбоко в мен пропява ...
711
7
От себе си не мога да избягам.
От Дявола. От женската си същност.
И милиони пъти да повтарям,
че никога назад не се обръщам.
Че всеки, който погледа ми спрял е, ...
От Дявола. От женската си същност.
И милиони пъти да повтарям,
че никога назад не се обръщам.
Че всеки, който погледа ми спрял е, ...
715
5
Няма как да станеш друг –
аз и ти сме лед и студ.
Между нас – стена от мрак,
няма слънце, няма знак...
Как да те намеря пак? ...
аз и ти сме лед и студ.
Между нас – стена от мрак,
няма слънце, няма знак...
Как да те намеря пак? ...
699
3
Идваш към мен от мъглата на моето минало...
Идваш... протягаш ръка и докосваш... сърцето ми.
Не искам. Не вярвам. Не помня дали ни е имало –
били сме толкова млади, красиви и слепи.
Идваш. Отворил очи, си се втренчил в душата ми. ...
Идваш... протягаш ръка и докосваш... сърцето ми.
Не искам. Не вярвам. Не помня дали ни е имало –
били сме толкова млади, красиви и слепи.
Идваш. Отворил очи, си се втренчил в душата ми. ...
656
3
Обрече ме на себе си завинаги.
Как окова очите ми, сърцето ми,
ръцете ми, във тъмното изстинали?
Душата ми заключи някак в себе си.
А тази безнадеждност пред вратата ми ...
Как окова очите ми, сърцето ми,
ръцете ми, във тъмното изстинали?
Душата ми заключи някак в себе си.
А тази безнадеждност пред вратата ми ...
728
3
Потънах в себе си. Удавих се във мисли,
умиращи с последния ми дъх.
А крехкия ми дух, на смърт орисан,
измъчено изкачва онзи връх,
от който ще лети със волни птици... ...
умиращи с последния ми дъх.
А крехкия ми дух, на смърт орисан,
измъчено изкачва онзи връх,
от който ще лети със волни птици... ...
1006
11
Дадох двете си ризи на Ближния.
Получих плесници по сто.
Пито - платено. Лъжа или истина...
Сто грама зло и добро.
Любовта оцеля във душата ми... да. ...
Получих плесници по сто.
Пито - платено. Лъжа или истина...
Сто грама зло и добро.
Любовта оцеля във душата ми... да. ...
963
7
Превърна се в навик, превърна се в делник...
Да, сушаво лято си ти.
Превърна се в скука нелепо безмерна,
в угаснали, хладни очи.
А беше за мене най-нежния празник, ...
Да, сушаво лято си ти.
Превърна се в скука нелепо безмерна,
в угаснали, хладни очи.
А беше за мене най-нежния празник, ...
740
6
Спаси ме мъдростта на утрото.
Погали ме дъхът на светлината,
измъкна ме от призрачното лутане...
Изправих се и продължих нататък.
Събрах парчетата от същността си. ...
Погали ме дъхът на светлината,
измъкна ме от призрачното лутане...
Изправих се и продължих нататък.
Събрах парчетата от същността си. ...
1122
16
Когато ме обхване отчаяние
във облачните дни на самота
и сивото небе е без дихание,
обляно във сълзите на дъжда,
във мен отеква като гръм надеждата - ...
във облачните дни на самота
и сивото небе е без дихание,
обляно във сълзите на дъжда,
във мен отеква като гръм надеждата - ...
795
1
6
Всичко, което имаше в мен -
грехове и тъга, огорчение,
недоволство и мъдрост, надежда,
доброта, страхове, угризения...
Всичко изпи от душата ми ...
грехове и тъга, огорчение,
недоволство и мъдрост, надежда,
доброта, страхове, угризения...
Всичко изпи от душата ми ...
1005
1
7
Propuestas
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
