eva_32
110 el resultado
Ще се срещнем навярно в предзалезен час.
Ще звъни тротоарът премръзнал.
Розов облак ще гали небето над нас.
Ние – слепи до смърт, ще осъмнем...
безразлични до лудост към целия свят. ...
  1003  16 
Измръзнали, забравени крилете ми
откри.
По пътя изоставени...
(облечени в мечти)
Безпомощно захвърлени... ...
  1561  20 
Едва ли всъщност ме познаваш.
Не знаеш нищичко за мене.
Долавяш само онзи пламък
горещ, в душата ми – безвремие.
Не знаеш нищо. Как живея ...
  1353  25 
(... и в есента дори те разпознах...)
Във всяка капка дъжд те преоткривам.
И вятърът те носи. Все към мен.
В косите ми безброй листа умират,
а птиците, във полет устремен ...
  1148  23 
На мислите ми в есенните тръни
препъна се Луната и замря.
Огря до дъно моето безсъние,
разпънато на кръст от самота...
... видя на суетата ми черупката. ...
  2012  22 
Така тежи гневът ти в тази стая,
че въздухът измества до перваза
и той политва - тъжен и отчаян,
с чернилката в душата ти наказан.
А аз се съюзих със тишината. ...
  1359  14 
Във синя тишина денят се ражда.
Непредвидим и жаден. Устремен.
Разкъсващ облаци от тази жажда -
нетърпелив, за да се слее с мен.
Посрещам го. Приемам го с въздишка. ...
  1309  21 
Среднощно същността ми разсъбличаш.
Намираш нежен порив на дете
в душата ми. Целуваш всяка мисъл,
докосваш мойте диви светове.
Зеленото в очите ми е влажно ...
  1076  14 
Преля във мене нечовешка страст.
И милиони облаци от нежност
в небето на очите ти видях...
Изгубих се, навярно безнадеждно...
Заля ме със вълни от топлина, ...
  933  23 
Душата ми избухва
на хиляди парчета във пространството...
Но ти не се страхуваш.
Събираш ги.
Във теб ме приютяваш ...
  1385  21 
Изпивам всеки полъх с твойто име
и бавно се разливаш вътре в мен.
Течеш в кръвта ми – вино от малини...
Горещ, и от любов опитомен
промъкваш се във всяка моя клетка... ...
  1603  20 
Предесенно разрових тишината
и птичи стон на дъното открих,
от който се изострят сетивата
и претворяват мисълта във стих.
А птицата, с надежда устремена ...
  1040  22 
Любовта ни спаси. Теб – от мрака.
Мен - от сивото в днешния ден,
от което горчеше ми залъка...
С всеки залез, до смърт уморен,
аз угасвах. Стрелите на времето ...
  1107  28 
Със утрото отворя ли очи,
защото някой облак ме целува,
във мене влюбен още отпреди
и уморен до смърт да се преструва...
пролуката в прозореца съзрял ...
  812  16 
Понякога демон пирува с душата ми.
Къса от нея парче по парче.
Шепне ми сладостно, с думи омайва ме...
Дяволска паяжина в мене тъче.
Огън налива в кръвта ми изстинала. ...
  1180  20 
Затворих се в кръга на любовта.
Но щом повярвах, че ще бъде вечен,
ти сряза нишката. И аз сега
се лутам между болка и безвремие.
Че моята вода - онази, живата, ...
  2024  34 
Недей да търсиш сянката ми гола
в среднощен стих, роден от тишина.
На прага ми ела. Ще ти отворя.
Безсънни ще посрещнем утринта,
а после, с пръсти трескави и топли, ...
  1527  27 
Изтри ме по рецептата на Господ.
И пак по нея ми обърна гръб.
А аз наивно продължих да прося,
да търся светлина, да търся път.
Наивно продължих да те обичам. ...
  959 
Ще сътвориш ли в мене тишина?
Душата ми е дива, ураганна.
Отгледана от демон и сега
е Дяволска невеста окована.
Със тишината свобода ми дай. ...
  985  16 
Отекват стъпките ти - следоносни.
Поглъщам ехото, за да си в мен.
И цветен още малко да те нося,
преди да станеш пак обикновен.
И сам. И сив. С тълпата да се слееш. ...
  824  12 
Усещам, че по мене боледуваш.
За сила молиш – да останеш цял.
А нощем от звездите ме ревнуваш...
От себе си дори. Във теб пожар
бушува и ума изпепелява. ...
  949  18 
Когато се срещнем във някакъв миг,
светът ще притихне застинал
и някак тревожен. И ням. Белолик.
Смутен зад листо от смокиня.
Ще бъде привèчер. И залез взривен ...
  2381  21 
Ти си този, който ще ме обича
и с бели коси.
Ще ме нарича свое момиче
и в есенни дни.
Ще ме топли среднощ във постеля ...
  1237  10 
Очите ми пробождат синевата,
разкъсвайки посоката към теб.
А ти, превъплътен в невидим вятър,
целуваш само моя силует.
И шепнеш, че безсмъртие ти нося. ...
  1088  17 
Прегърнати в дъждовна капка бяхме.
Преплетени. Смълчани отведнъж.
И падахме. Неволно оцеляхме...
Не се разкъса капчицата дъжд.
Събудихме се чисти, преродени. ...
  932  19 
Подслон ли търсиш с длани отмалели?
Защото в мен внезапно притъмня...
Тъгата във очите ми доведе
обреченият дъжд от самота.
И в онова мълчание се люшкам - ...
  1090  14 
Щастливата жена се разпознава -
след нея се усмихват под мустак,
а тя пристъпва, без да осъзнава
на силата си тайнствения знак.
Щастливата жена е мълчалива, ...
  12144  25 
Нещастната жена се разпознава -
след нея вълча глутница върви,
надушвайки безбройните ù рани
от тежки купидонови стрели.
Нещастната жена е мълчалива. ...
  1643  31 
Аз бях за теб Рогатия, Греха -
онази дива Ябълка проклета.
Със нея изкуших те и сега
разкъсваш ме на хиляди парчета.
И неумело със смокинов лист ...
  832  10 
Във твоя стих оплетена се лутам.
Очите ми крещят със ням възторг.
В душата ми се гонят пеперуди,
а мисълта е звук на ловен рог.
И ето, пак се сблъскват сетивата, ...
  1131  21 
В мига, във който се родих
и вкусих въздуха с наслада,
очи отворих и открих:
край мен не беше само мама.
Със нежен глас и поглед благ ...
  892  13 
На чертата на сините залези
аз отново изгубих съня
в самота. Спрях дори и цигарите –
не намирам утеха в дима.
Тишината, прогонила думите, ...
  906  10 
Един самотник в кръчмата седял си,
a за другар до него – чаша бира.
Край тях и хора имало нявярно,
но просто ги оставяли на мира.
Той бил чаровен, даже симпатичен ...
  4815  17 
Ако от мен поискаш да си тръгнеш,
изплашен от любовния ми порив,
ще ти горча във гърлото до мръкване...
В кръвта ти ще тека като отрова.
Извърнеш ли очи от мен - единствена, ...
  1089  21 
Едва ли би ме преоткрил
за ден, за час.
Дори от мен да си отпил,
от моя глас,
дори да претвориш мига ...
  884 
От мене всяка фибра притежаваш.
Не камъче и не парченце същност,
искрица ласка и коричка завист...
И не петак, не стигащ за насъщния.
За теб е всичко. Цялата вселена ...
  939  16 
Със облаци рисувам по небето
среднощните си чернобели сънища.
Дъха ми спрели, стегнали сърцето,
затрупали с отломки всички пътища.
Рисувам, на безпътица обречена, ...
  943  15 
Страх ме е, че ще изчезнеш
като сън на разсъмване.
Имам нужда от теб,
не помисляй за тръгване.
Искай ме с вечната сила на огъня, ...
  880  17 
Ако ме искаш кротка и смирена,
създай ми свят от скука и печал.
Ще бъда сива и ненаранена...
... изстинала. А ти ще бъдеш цял.
А искаш ли ме пролетна стихия, ...
  2544  20 
Когато в мен морето потъмнее
и яростта приижда на вълни,
в очите дъжд довеждат ветровете
и дълго не престава да вали.
Когато в мен се борят черни бури, ...
  750  12 
Propuestas
: ??:??