laramaylin
1.436 el resultado
Ноември също си отиде.
Постъпи като теб.
Самотен, яростен, обиден
в душата с цял вертеп
измамни, голи, похотливи ...
  403 
Нощта е блудница със виолетови очи.
Примамва тя случайни минувачи.
В скандална рокля под фенерите стърчи.
Любов предлага – само за петаче.
Денят е млад, изкусен, бърз крадец. ...
  366 
Навън снегът танцува полудял.
Във себе си се скрих. Че там е сухо.
На малки глътки пия зимна жал.
Подрънква ежедевието кухо.
Навън снежинки – падащи звезди - ...
  381 
на Д. М.
Само във съня си съм със тебе.
В нощите си търся обич луда.
Всички други чувства непотребни
в битието са като заблуда. ...
  519 
Разпилей ме на зъзнещи късове
и отвей ме със мокри ресници,
влез във мен и взриви земетръсно
песента на невинните птици.
Щом и двамата с теб ще грешиме - ...
  506 
Не, не искам да спя. Ще проспя нещо важно.
С упорити очи пак оглеждам нощта.
И животът ми цъка... (От росата е влажно...)
А до мен спи дълбоко нечия самота.
В тоя час омагьосан на потайности сини ...
  627  11 
По наивната, плашеща белота на снега
петна сиви от нашите грешки
са оставили тъмна, неясна следа –
да припомня и пази вините човешки.
А снегът мимолетен, загадъчно лек ...
  513 
„И все по е странно –
луната случайна
намига. Едва ли
ù пука изобщо,
че с теб сме проспали ...
  610  13 
Върви си, моя стара Самота!
Не искам все при мене да живееш.
По тесните пътеки на кръвта
да се провираш и да ми се смееш.
Не ти ли е омръзнало със мен ...
  490 
http://vbox7.com/play:934bf801
Моята любов към тебе се изгуби
някъде в кълбото на годините.
Излиня от делниците груби.
Разболя се, но не си замина. ...
  705 
Зарових самотата си в снега.
Дано замръзне и от бяла смърт умре.
С кристали сини нарисувах си дъга
във януарското безизразно небе.
Със бял саван от скреж покрих страха. ...
  577 
Да потънем в света си измислен,
кожа в кожа, душа във душата.
Да сме верни, единствени, истински -
ти и аз – между нас – красотата.
Да избягаме просто от всичко, ...
  533 
Празна съм.
Счупена стомна.
Вятър в отломките ми пищи.
Безобразно.
Самотност огромна ...
  507 
Денят затваря цветната си чашка,
полюшва резедаво стебълце,
върти по кучешки щастлив опашка,
заспивайки в потайно легълце.
Нощта се спуска – хищна пеперуда - ...
  502 
Имам нужда от малко любов.
Много малко – пшеничено зрънце.
На душата ми тихият зов
да роди звън и цел – кротко слънце.
Имам нужда от малко мечти. ...
  1079  11 
Какво да направя, че двама сте всъщност
в сърцето ми някак побрани....
Въртя се във луда, тревожна окръжност,
населена с всякакви драми....
Виновно се кая, след туй се заричам ...
  683 
Завърнаха се с крясък мъртви спомени.
Избодоха ми трескаво очите.
Превърнаха се в капки неотронени.
В главата ми осъмнаха занитени.
В миг побелях – самотно и отчаяно. ...
  477 
Разтварям се в днешния ден.
Вкуса му внезапен опитвам.
Послушен, опитомен
той лек и стремителен литва,
Небето разсича на две ...
  526 
Очите ти са хладни въпросителни.
А погледът ти в мозъка дълбае
до дъно. Всички тайни подозрителни
веднага и докрай да разгадае.
Сканираш ме, изследваш ме замислено. ...
  836  13 
Дали не мога без другите?
Те част ли са ми от душата?
Мога ли да се лиша от услугите
на познати и непознати?
Дали не мога да оцелявам ...
  480 
По бялата пазва на зимата
януарска сълза се стича.
Блести и крещи незримата
тъга на снега безразличен.
Януарска сълза замислена, ...
  524 
С краче пеперудено спомен одраска душата ми,
после преспи преся и вината затрупа.
Неистово, зло, безнадеждно все виеше вятърът.
Потърсих във делника своята топла хралупа.
Януари изплете ми сребърен шал търпеливо, ...
  434 
Мъжете, които до днес съм обичала,
подреждам усърдно във радостен пъзел.
Във чувства възкръснали с тъга коленича –
безстрашно ги връзвам на Гордиев възел.
Как искам да взема от всеки по нещо - ...
  502 
Вдъхновено от картината на
Ася Толедо „Пред буря”
Благодаря за импулса!
Пред бурята е всичко спотаено,
тревожно-ясно даже без слова. ...
  762 
През нощта е валяло Тъга.
Дървесата се мокри и неми.
Уморена и скучна Дъга
плахо гледа Света на колене.
Гони Вятърът гузно листа. ...
  464 
„Когато си на дъното на пъкала,
когато си най–тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез.”
Дамян Дамянов ...
  1070 
Заради теб съм тук. И е прекрасно.
Смехът ти – чувствен звук. Любов е - ясно.
Единствен поглед твой. За мен е чудо.
Поспри за миг, постой... Обичам лудо.
Тез думи две, дали... Кажи ги тихо. ...
  628 
Копнежно тъжен се разлиства мрака,
щом нечия любов от скръб угасне.
И никой вече никого не чака.
А самотата – блудница опасна -
безжалостно в живота ни навлиза. ...
  806  15 
Утре всичко ще бъде наред.
Утре можем да бъдем щастливи.
Ще проблесне сред хаоса ред,
ще сме истински, искрени, живи.
А мечтите ни утре ще са ...
  447 
Влюбена съм всъщност в любовта,
в чувството единствено, което
с огън жив подпалва ни кръвта
и като звезда фатално свети.
Не във тебе търся топлина, ...
  728 
Двама обичам. Признавам си – факт.
Защо ли не искам с това да се боря...
А чувствата нямат ни край, ни антракт...
Идея си нямам какво трябва да сторя....
Претеглям на някакъв странен кантар ...
  1096 
Да оседлаем страха,
отгоре му да се метнем.
С вяра колкото троха
да гоним мечти мимолетни.
И песимизма във плен ...
  363 
Януарски зной ти нося
и слана през юни.
Сто лилáви сенокоса
лягат помежду ни.
В шепата звезда умира. ...
  812  12 
Говоря с Другата във огледалото насреща.
Тя гледа ядно. Пак ми е сърдита.
Непоносима е. При всяка наша среща
кълбото змии – мисли в мен разплита.
И безпощадно ме замеря със въпроси. ...
  393 
Лицето ми разпръсна се във мрака
на хиляди блещукащи кристали.
Знам, че ръката ти напразно чака
със много нежност пак да го погали.
Косите ми отвя ги суховеят ...
  497 
Когато от всичко ти писне
и нищо край теб не върви.
Щом мъката в клещи те стисне,
душата ти щом прокърви.
Крещи, викай на поразия, ...
  1493 
Знай, тялото без душата
е протяжен и тъжен стон,
птица без небе – саката,
и изсъхнал от мъка клон...
Виж, душата във тялото – ...
  415 
Времето остави в мен следи,
плахи като стъпките на птиче.
Колко хубаво ми бе преди
чувството, че още ме обичаш.
После свикнах него изведнъж ...
  536 
Прогонихме надеждата - отива си...
Събира си старателно багажа....
и знамената бойни бавно свива си.
Някак унил и жалък е пейзажа.
Дали защото розовите очила е сложила, ...
  413 
Претенции нямах, че съм поетеса
(то сред поетите може и без мен!)
до вчера, до когато се натресе
в дома ми (скромен) важен джентълмен.
Бил Музът ми. Така поне ми каза. ...
  627 
Propuestas
: ??:??