laramaylin
1.436 el resultado
На всички искам да разкажа
какво мечтая, как и колко.
Събирам думи по паважа,
усмивки и цветя от болка.
Ще разберете, вярвам, вие, ...
  591 
Идеята възникна от
Благодаря!
Да пуснем Есента при себе си
и някак си да се смирим.
От сложните житейски ребуси ...
  465 
Отдавна Вярата не вярва вече
в безплодни, кухи думи и лъжи.
Оплювана, отчаяна, отречена -
тя кръста си едва-едва държи.
И спря Надеждата да се надява. ...
  490 
На Д.
Прости ми, че "нарочно" в теб се влюбих.
В живота ти се вмъкнах без покана.
Каквото имаше да губя – губих.
Една сълза от обич ми остана. ...
  703 
На Господ Бог се молим и на кръста
да ни помага във беди и мъки.
А може би в живота земетръсен
не спазваме най-важните заръки:
Да не убиваме!През ден – убити, ...
  1116  10 
Какво забрави лятото: едно ветрило,
прозрачна морска сол и още
нашарено като дъга хвърчило,
блус на щурци във сенокосни нощи.
Забрави купища цветя и пеперуди, ...
  712 
Животът ни показва среден пръст
всеки месец, всеки ден, минута.
Да не приемаме безмълвно този кръст,
а да сменим изцяло маршрута.
Видели всичко с други две очи, ...
  432 
(В МОЛ Плевен)
Продавачките гледат телевизия.
Охранителят бройка мадами.
Реклами крещят: „Живей приключенски!”
На монитора мацки разхождат бельо. ...
  460 
по минути 14.19 14.37-40 15.15-18
Фалшифицираха ни даже знамето.
Несъществуващ герб щамповаха на него.
Китайско е ментето. Но измамата
не беше разпозната ни най-бегло. ...
  507 
Аз цялата съм благодарност,
че ето - ходя, пея, дишам,
обичам, мразя и сънувам.
Усещам, радвам се и пиша,
мечтая, виждам и тъгувам. ...
  626 
Може ли в другия да се превърнем?
В чуждата кожа да влезем за миг?
В нечии мисли с любов да надзърнем,
да проговорим различен език?
По други чувства, странни, красиви ...
  443 
Уж съм до тебе, а гледам в Небето.
И непотребен е оня жест, дето
вечно възпира възторзите в мене.
Влюбена лира в гласа ми щом стене,
щом ми е тясно до ножа и хляба, ...
  637 
Животът ни минава си, минава...
Тъга и радост ситото пресява.
Замислени през нас препускат дните.
Все по-страхливи раждат се мечтите.
Премятат ни кошмари зли, проблеми. ...
  483 
Предисторията е на :
„Прегледай се! Ти май не си добре...”
ми каза вчера моята съпруга,
а с поглед – сякаш ще ме издере.
Озъбих се – какво да кажа друго... ...
  673 
Тая толкова синя луна
цяла нощ през пердето наднича
като влюбена тайно жена
или плахо, невинно момиче.
Светлината е синя вода - ...
  936 
Не ме търси, не ме търси,
когато нежна Феята на Мрака
разпусне бавно лунните коси.
Не ме търси, защото аз те чакам.
Не ме моли, не ме моли, ...
  511 
По „Фауст” на Гьоте
Търкалят се по стръмното мечтите ни,
за кой ли път не стигнали върха.
Зад подлите усмивки на страха
се правим на разумни и почтителни. ...
  447 
Идеята се появи след прочитането на
Върнах се – смутен, объркан, гузен.
На колене съм готов да падна.
Тон вина след себе си тътрузя.
Не, не ме отпращай безпощадно. ...
  657 
Събуди най-хубавото в тебе.
Изпрати го с обич по света.
Направи живота си потребен.
Подари на другите мечта.
Изпълни живота им с надежда. ...
  479 
Всяка любов пролука си има.
През нея надничат тайни неща,
тихи въпроси, надежди без име,
звездно разсъмване, слънце в нощта.
Сто колебания, трепети верни ...
  603 
Живеем в паралелни светове.
Вратите им са двойно огледало.
Със тебе се разбираме добре.
Мълчим – отломчици от нещо цяло.
Минутите се сгърчват и болят, ...
  481 
Аз съм нежна жена. Галя с глас и с ресници целувам.
Нося в шепи луна. Във пространства загадъчни плувам.
Аз съм силна жена. Не се трогвам от мъжки капризи.
Зная свойта цена. Оцелявам в неволи и кризи.
Аз съм мъдра жена. Премълчавам, съчувствам, прощавам. ...
  506 
Безразсъдни мечти, уморени илюзии
и внезапен възторг в полунощ.
Танц на бесни вакханки, на прокълнати музи -
спомен яростен, дрипав и лош.
Нараненото утро се стапя безформено, ...
  477 
Животът - обърнат с главата надолу –
върви го живей, върви го умувай.
Животът – различен от твоята воля,
нечестен, обратен и зъл съществува.
Днес Вярата хапе – озъбено куче. ...
  355 
Стигнах до тази идея след като прочетох
Ти мислиш си, братче, че лесно се пие –
да имаш да вземаш, въобще не е вярно...
Най-първо е трудно да случиш ракия.
Ментето навред е - опасно, коварно. ...
  552 
„Ах, этот сумасшедший дождь....”
Дъждът съвсем се е побъркал.
Захвърлил всякакво приличие,
в очите с водни пръсти бърка,
измива гняв и безразличие. ...
  490 
Заглавието е взаимствано от : КРИС РИА
Пътят към Ада ужасен е, знам.
Безкраен, зловещо описан.
И всеки, уви, изминава го сам
на мъки и болки орисан. ...
  453 
Съдбата понякога зла е - наказва,
че нейните знаци въобще не разбираме,
че чуваме трудно какво тя ни казва
и често със нея напук се препираме.
Уж спазваме всички закони човешки, ...
  473 
Случайно ще се срещнем някой ден,
на някаква далечна, шумна гара.
Ти няма да си никак променен,
захапал неизменната цигара.
А аз – с оная рокля на цветя ...
  597 
На сина ми
Само с поглед целувам очите ти -
мои тихи слънца. Те ме греят.
Само с поглед докосвам чертите ти.
Кротко спиш – да те будя не смея. ...
  592 
Въздиша примирено планината.
Сто пеперуди гонят се в житата.
Зелено ехо крие се на сянка.
Жабите стягат нощната седянка.
*** ...
  360 
Слънцето къпе се в капка вода.
Вие се змùята в бяла следа.
Вятър целува вдовици-брези.
Наивна калинка самотно пълзи.
*** ...
  355 
Във Неделя съм чиста и истинска.
В Понеделник политам насън.
Вторник: смело измислям си приказка.
В Сряда нещо ме тегли навън.
А Четвъртък ме сварва замислена. ...
  341 
Исках към теб да замахна,
а те погалих.
В погледа ти светна уплаха
със вкус кинжален.
Въздухът даже се разтрепери, ...
  509 
Искам
да съм див, планински, прашен вятър,
мъдър грозд във луднала лоза,
синьо пладне, весела сълза,
птичи писък под небесен шатър. ...
  506 
„Не съди Съдбата, лихвар е Тя.
Просто чертае кръстопът и ни поставя на него,
очаквайки дължимото.”
из коментара на (zelena) Силвия Райчева към
друг мой стих ...
  499 
В разкошна мизерия тънем си тихо.
Хляб като няма – ще хапваме стихове.
Тока ще плащаме лесно - с поеми.
(Да се надяваме НЕК да ги вземе.)
А пък за парното сметки от лани ...
  505 
Пак за нищо не мисля. Просто гледам Дървото,
дето сутрин ми маха с листа.
По кората му тъмна изписан Живота –
дълги зими и кратки лета.
И една самота. Със какво примирение ...
  486 
Понякога съм търпелива до полуда.
Закърпвам всички грешки със игла.
С крила съм – седемцветна пеперуда –
заобикалям сложни правила.
Друг път съм яростна като тигрица, ...
  547 
Колко безгрижно бе някога времето.
Дните се нижеха. Вечно на стремето,
бодро усмихнати просто летяхме...
Миг не притихна ти... Но остаряхме...
С нови болежки - стари капризи, ...
  361 
Propuestas
: ??:??