M1234567891 (Миночка Митева) - Obras

Остани само миг 🇧🇬

Остани само миг.
Като огън стопли ме.
Като лъч прободи пелената
от мрак.
В този свят - безумна стихия, ...

M1234567891

Poesía

2011-10-28T21:05:09+03:00 941 9

Среднощен час 🇧🇬

Среднощен час. Среднощен вик,
над нас - луната бледа,
а ние двамата защо мълчим
виновно в нозете си загледани?
Нима като изгарящ метеор, ...

M1234567891

Poesía

2011-10-27T15:44:34+03:00 810 13

Път 🇧🇬

Като шарена змия се точи,
гърчи се, издува гръб,
от очите бликнало поточе,
дълбае в острия му ръб.
Бариери спъват ме и падам, ...

M1234567891

Poesía

2011-10-26T14:03:08+03:00 1.1K 10

Откраднах те от самотата 🇧🇬

Бавно ронят се листата
във среднощна тишина,
потънали са в суетата
пътеките на любовта.
Като кладенчета малки ...

M1234567891

Poesía

2011-10-25T16:07:55+03:00 1.4K 5

Река 🇧🇬

Като дъга пълзеше край върбите
помъдряла от годините река,
с монотонен плясък падаха листите,
заскрежени от есенна слана.
В сребърните им сърца пулсира ...

M1234567891

Poesía

2011-10-21T17:40:51+03:00 1.5K 10

Дали ще премина 🇧🇬

В този свят препущат шеметни мигове,
викове завладяват оголели души,
позор и раздор нахлува във времето,
в пропаст дълбока животът се сви.
Колко е истинска днешното време, ...

M1234567891

Poesía

2011-10-19T12:43:59+03:00 731 10

Потънали мъниста 🇧🇬

Обичам нощите, когато
луната през прозореца наднича,
изпепелена от любов - душата
отново в нея да се врича.
Обичам сутрин очите да отворя, ...

M1234567891

Poesía

2011-10-18T12:19:48+03:00 687 9

Есенна мелодия 🇧🇬

Безшумно ронят се листата
в прозрачна есенна роса,
застилат улицата стара -
безброй слънчеви гнезда.
Небето в тях се отразява, ...

M1234567891

Poesía

2011-10-14T13:47:59+03:00 1.4K 12

Девинският вятър 🇧🇬

Познавам девинския вятър -
усещам първа, щом нахлуе в долината.
Прилича на момче, което по земята тича,
но гони детството на птиците с крилата.
Той свири дръзко в белите комини, ...

M1234567891

Poesía

2011-10-13T14:25:18+03:00 692 11

Наказание 🇧🇬

Ще те накажа веднъж и завинаги
с най-чистата, свещената любов.
Като камък воденичен на шията
ще я носиш чак до своя гроб.
Ще те накажа веднъж и завинаги ...

M1234567891

Poesía

2011-10-12T12:31:57+03:00 749 10

Родопите 🇧🇬

Красива и горда планина,
съдба променлива, сложна,
тя пази спомена за древността,
гласа Орфеев, на Омир - възторга.
Девствен лес, непристъпни зъбери, ...

M1234567891

Poesía

2011-10-11T15:47:42+03:00 4.4K 5

Китаристът 🇧🇬

Дъждът засвири есенна мелодия,
липата под прозореца заспа,
короната с изящните си клони
листата пожълтели пак прибра...
Забулена с воал като видение, ...

M1234567891

Poesía

2011-10-07T15:38:53+03:00 1.2K 1 11

Като жадна от оазис пих 🇧🇬

В нозете ми умилкват се вълните
на реката, погалена от вятъра,
долавям воплите на дните,
стопили се в житейското ми бягане.
Лъкатушещата сянка на върбата ...

M1234567891

Poesía

2011-10-06T14:36:01+03:00 1.3K 11

Обичай ме 🇧🇬

Аз моля се в студ и пек,
над мен листата разпиляла,
любов, докосвай ме с воала лек,
люлей ме в люлката си бяла.
Претискай ме с корава нежност, ...

M1234567891

Poesía

2011-10-04T17:16:41+03:00 894 8

Вихрушка 🇧🇬

Шумят върховете от студ посивели,
вихрушки огъват млади ели,
в любовна прегръдка корени сплели,
като сплав от огнени лъчи...
Завихря се буря - избухва пожар, ...

M1234567891

Poesía

2011-09-29T12:52:40+03:00 1.1K 11

Мъгла 🇧🇬

Сутринта допълзяла откъм балкана
пред прозореца ми спря мъгла,
в душата ми надникна и остана
неканена, влажна и зла.
В сиво безразличие потъна ...

M1234567891

Poesía

2011-09-28T18:31:47+03:00 3K 1 8

Монотонно 🇧🇬

Детството ми - стар забравен замък,
пътят е обрасъл във треви,
в розовите храсти на душата
заровен споменът мълчи...
Поточето и днеска там бълбука, ...

M1234567891

Poesía

2011-09-27T14:11:58+03:00 733 11

Една сълза 🇧🇬

Дните, като песъчинки от калдаръм
изковаха накит от години.
Ръцете ти художнико, аз чакам,
да ме изваят с трепет като глина.
Нежни форми нарисувай трайно ...

M1234567891

Poesía

2011-09-20T13:07:21+03:00 776 8

Грях 🇧🇬

Нима е грях да те обичам,
да мисля все за теб, нима е грях.
Какво ли в тебе ме привлича
след толкова години, не разбрах?
Препускам задъхана, пенлива, ...

M1234567891

Poesía

2011-09-13T21:45:59+03:00 764 2 10

Запей, приятелю 🇧🇬

Запей, приятелю, когато ти е тъжно,
излей потоци огнени слова,
в песента вибрира скрита сила,
надмогнала пространства - суета.
Запей!... Макар че ти се плаче, ...

M1234567891

Poesía

2011-09-09T16:31:39+03:00 785 7

Животът е кръговрат 🇧🇬

На земята се ражда животът
от малките илюзии на страстта.
От палавата игра между влюбени,
обсебила вибрациите на плътта.
Родиш се внезапно в някаква стая, ...

M1234567891

Poesía

2011-09-08T21:38:36+03:00 1.6K 2

Луна 🇧🇬

Въздиша нежно и намигва
през облаците - като жена,
заситила плътта си жадна
от прилива на любовта.
Нощта във нея се оглежда ...

M1234567891

Poesía

2011-09-07T15:53:55+03:00 668 2

Стих 🇧🇬

Ще те пусна, няма да те крия,
криле ти давам - безкрайна свобода,
може някой със очи да те изпие,
да лумне в огън - нечия душа.
Докосвай душевните му струни, ...

M1234567891

Poesía

2011-09-03T14:04:27+03:00 675 3

Пътуване 🇧🇬

Хубаво е, че в живота има
едно завръщане, което чакаме.
Отключена врата и две ръце -
нежно протегнати в мрака.
Всички ние сме пътници, които ...

M1234567891

Poesía

2011-09-02T22:07:14+03:00 1.4K 3

Не трябва 🇧🇬

Любовта не трябва да повяхва
като цвете притиснато от сушата.
От чувства несигурни - ревност неясна,
не бива да бъде заглушена.
Като капки проливни от облак, ...

M1234567891

Poesía

2011-09-01T15:10:24+03:00 602 3

Аз 🇧🇬

Родена от скалните отломки на века,
от бурите, надвиснали над долините,
от мъглите вечни на върха,
споходили душата и годините.
Огрявана от слънцето в дъбравите, ...

M1234567891

Poesía

2011-08-31T19:34:15+03:00 608 4

Пътека 🇧🇬

По пътеката позната към дома
дочувам шепот на върбови листи.
Тиха песен старата река
ми пее - и душата ми пречиства.
Пътеката познава ме отдавна, ...

M1234567891

Poesía

2011-08-30T16:59:35+03:00 638 5

Песента 🇧🇬

Песента е копнеж по море,
светлина по човек.
И стремеж на душата към нещо
несбъднато, смътно далечно.
Копнеж по онази любов незрима, ...

M1234567891

Poesía

2011-08-18T11:13:49+03:00 565 1

Чувство 🇧🇬

Беше прекрасна пролетна сутрин,
огласяха въздуха птици,
нежни звуци отекваха в душата ми,
разцъфнала като бяло кокиче.
Вървях по една позната пътека. ...

M1234567891

Poesía

2011-08-17T16:21:16+03:00 647 1

Самотник в нощта 🇧🇬

Приседнал под уличната лампа навън,
с отчаяно, бледо лице,
безмълвно ръцете отпуснал встрани
един несретник с разбито сърце.
Поглеждам това лице крадешком, ...

M1234567891

Poesía

2011-08-16T12:32:05+03:00 865 4

Есен в Девин 🇧🇬

Вгледана в полета на ятата,
цяла в дантели от есенна паяжина,
притихва мълком, помъдряла, гората,
загубила за пореден път лятото.
Отвъд билата залезът догорява, ...

M1234567891

Poesía

2011-08-10T10:22:48+03:00 665 4

Молба 🇧🇬

Върни се на сърцето в покоите,
елмазени мигове подредил,
във вихъра вечен на мечтите
нежни звуци приютил.
Върни се в сребърното утро на деня, ...

M1234567891

Poesía

2011-08-04T12:07:25+03:00 586 1

Лебеди 🇧🇬

Този дъжд, тези капки, от страст
полудели, в среднощния мрак
безспирно редят песента на два
влюбени лебеда бели.
В любовен екстаз гушки са вплели, ...

M1234567891

Poesía

2011-08-03T10:12:50+03:00 1.3K 1 3

Спомен в парка 🇧🇬

Тази нощ паркът е безлюден,
самотни храстите мълчат,
тайнствен шепот на думи влюбени
мечтаят пак да приютят!
По алеята от лунен блясък ...

M1234567891

Poesía

2011-08-02T20:27:10+03:00 620 4

Звезда 🇧🇬

Със болката на увяхващото цвете
в пазвите на утринна роса,
ден и нощ аз питам ветровете
къде изчезна моята звезда?
В сънищата я докосва ...

M1234567891

Poesía

2011-07-27T13:10:42+03:00 647 1

Лазурен бряг 🇧🇬

Лазурен бряг с обятия пенливи,
вълните ближат твоя кей,
водорасли в мрежи те оплитат,
месечина щом изгрей.
Вълшебен танц, огряван от лъчите, ...

M1234567891

Poesía

2011-07-26T19:14:34+03:00 640 1

На една любов 🇧🇬

През годините, в сърцето приютена,
светъл дом изгражда любовта,
вратата му за теб е отредена,
влезе пръв - остани със вечността!
Бъди искра в огнището гореща, ...

M1234567891

Poesía

2011-07-22T18:16:44+03:00 647 2

Левски 🇧🇬

Отвори се небето, звезда се появи,
роди се детето със сините очи.
Погледна жадно над скалите още в пелени,
с ръчици знаци нарисува и лицето скри...
Вилнеят вихрушки през вековете, ...

M1234567891

Poesía

2011-07-20T17:27:40+03:00 730 2

Буря 🇧🇬

По залез бурята разхвърли всичко.
Повлече калните дерета.
И с камъни, с дървета изпочупени
обрули на река триградска бреговете.
Талази водни с исполинска сила ...

M1234567891

Poesía

2011-07-19T20:19:21+03:00 670 6

Морски полъх 🇧🇬

На морския бряг лежах унесена,
докосваха нозете ми солени вълни.
На гларуси във песента заслушана,
с дъх на водорасли - милвах твоите коси...
Очите с морски оттенък до днес ...

M1234567891

Poesía

2011-07-15T11:46:47+03:00 991 7