Zlatka`
114 el resultado
Oчакваме зората. Жадно, с трепет. Сякаш тя ще ни даде отговор на въпросите. Дори на незададените. Сякаш тя е отговорът, който искаме да чуем, сякаш тя е спасението, което очакваме. По-скоро, на което се надяваме.
Утрото е нашето спасение. Спасение от самите нас и нашите страхове. Спасение от мислите ...
Утрото е нашето спасение. Спасение от самите нас и нашите страхове. Спасение от мислите ...
652
1
Не ми казвай защо те боли.
По дългия път е трънливо.
Викай, ругай, ако искаш - мълчи -
ще остана до теб търпеливо.
Да чуя всяка стаена сълза - ...
По дългия път е трънливо.
Викай, ругай, ако искаш - мълчи -
ще остана до теб търпеливо.
Да чуя всяка стаена сълза - ...
543
2
Онази любов толкоз голяма,
дето я има, а всъщност я няма,
дето във стихове само живее
и от детска усмивка дето се смее;
онази любов трепетна, жадна, ...
дето я има, а всъщност я няма,
дето във стихове само живее
и от детска усмивка дето се смее;
онази любов трепетна, жадна, ...
533
3
Няма да ме разберете и ще млъкна.
Онзи питащ поглед ми е втръснал.
Безсмислено повтарящи се стъпки.
Думи арогантни и все мръсни.
Няма да ми вържете крилете, ...
Онзи питащ поглед ми е втръснал.
Безсмислено повтарящи се стъпки.
Думи арогантни и все мръсни.
Няма да ми вържете крилете, ...
725
6
Ако в твоя поглед още има
една несбъдната мечта
и във твоята студена зима
аз ти нося пролетта;
ако в тъмна нощ съм твоят изгрев, ...
една несбъдната мечта
и във твоята студена зима
аз ти нося пролетта;
ако в тъмна нощ съм твоят изгрев, ...
506
1
Мълчаливото утро угасва.
Потъва в повтарящ се ден.
Небето, сякаш на тясно,
спуска се бавно връз мен.
Ни звук, ни полъх на вятър, ...
Потъва в повтарящ се ден.
Небето, сякаш на тясно,
спуска се бавно връз мен.
Ни звук, ни полъх на вятър, ...
622
6
Ексцентрично, нелогично,
раздробено, хаотично,
немислимо, черно-бяло
и обърнато надолу;
неподвижно, но ритмично, ...
раздробено, хаотично,
немислимо, черно-бяло
и обърнато надолу;
неподвижно, но ритмично, ...
610
5
Превръщам се във звука на китара,
щом някой някъде в нощта засвири.
И нося се сама- песен неразбрана
сред вашите души сънливи.
Превръщам се в докосване на цвете, ...
щом някой някъде в нощта засвири.
И нося се сама- песен неразбрана
сред вашите души сънливи.
Превръщам се в докосване на цвете, ...
444
1
В едно безвремие опитах да танцувам,
но времето не стигна и за миг.
Една мечта опитах да сънувам,
но нищото събуди ме със вик.
Една стихия опитах се да бъда, ...
но времето не стигна и за миг.
Една мечта опитах да сънувам,
но нищото събуди ме със вик.
Една стихия опитах се да бъда, ...
585
4
Не бяхме ли точно с нагласата,
че всичко по план ще се случи?
Със скрити надежди във пазвата,
с усмивки по бледите устни.
По широките улици тръгнахме ...
че всичко по план ще се случи?
Със скрити надежди във пазвата,
с усмивки по бледите устни.
По широките улици тръгнахме ...
550
1
Майка във тихото някъде плаче.
Без звук, усеща се мъката само.
Сълзите си тайничко крие обаче -
търси по-силно от нейното рамо.
Чедо в гръдта си топла поела, ...
Без звук, усеща се мъката само.
Сълзите си тайничко крие обаче -
търси по-силно от нейното рамо.
Чедо в гръдта си топла поела, ...
472
Заглъхнаха твоите стъпки,
изчезна и сянката в мрака.
Студено. Побиват ме тръпки,
но още седя и те чакам.
Мълчат и бледите снимки- ...
изчезна и сянката в мрака.
Студено. Побиват ме тръпки,
но още седя и те чакам.
Мълчат и бледите снимки- ...
485
2
Още ли тичаш след вятъра, мила -
капки копнеж във душата си скрила,
слънце в прегръдките си сякаш носиш,
тичаш след вятъра гола и боса,
тичаш и търсиш онази пътека, ...
капки копнеж във душата си скрила,
слънце в прегръдките си сякаш носиш,
тичаш след вятъра гола и боса,
тичаш и търсиш онази пътека, ...
630
5
Не от радост пак се усмихвам.
Нескопосано скривам тъгата си.
Вечер събличам се гола, притихнала
с размазан грим по лицето си.
Но не сълзи грима развалили са. ...
Нескопосано скривам тъгата си.
Вечер събличам се гола, притихнала
с размазан грим по лицето си.
Но не сълзи грима развалили са. ...
566
2
Изчаках малко да порасна
и уж живота щях да разбера.
Кога наляво и кога надясно -
самичка щях да мога да реша.
Защо от думи повече боли ни - ...
и уж живота щях да разбера.
Кога наляво и кога надясно -
самичка щях да мога да реша.
Защо от думи повече боли ни - ...
572
2
Вълшебна сутрин в неделя
и слънце ноемврийско, красиво.
С топлината есента се разделя
и зима настъпва свенливо.
Дърветата голи, самотни, ...
и слънце ноемврийско, красиво.
С топлината есента се разделя
и зима настъпва свенливо.
Дърветата голи, самотни, ...
570
6
Разплака се времето с жълти сълзи,
но все още топли септемврийското слънце.
С въздишки от летни, самотни мечти
се рони природата, зрънце по зрънце.
Последните песни на южните птички ...
но все още топли септемврийското слънце.
С въздишки от летни, самотни мечти
се рони природата, зрънце по зрънце.
Последните песни на южните птички ...
563
7
Дали сме виновни за това, че се случва
животът, наречен от много съдба?
Безпомощно стреляме, жалко, пропускаме.
И пак се прицелваме - все към върха.
Дали не повтаряме объркани грешките ...
животът, наречен от много съдба?
Безпомощно стреляме, жалко, пропускаме.
И пак се прицелваме - все към върха.
Дали не повтаряме объркани грешките ...
552
2
В душата ти мога да влезна,
аз съм тихият вятър.
Полъх съм, докосване нежно
и сладкият мирис на лято.
В мислите ти мога да влезна, ...
аз съм тихият вятър.
Полъх съм, докосване нежно
и сладкият мирис на лято.
В мислите ти мога да влезна, ...
698
3
Страх ли те, страх ли те е от морето,
от неговата смайваща безкрайност?
Приказна магия, със която
обгръща те целия в потайност?
И чувстваш ли се някак си изгубен ...
от неговата смайваща безкрайност?
Приказна магия, със която
обгръща те целия в потайност?
И чувстваш ли се някак си изгубен ...
517
Там, пред старата ми къща,
все още има някой да ме чака,
когато с умора в очите се завръщам.
Тихичко престъпвам прага,
а вътре пак е толкова спокойно, ...
все още има някой да ме чака,
когато с умора в очите се завръщам.
Тихичко престъпвам прага,
а вътре пак е толкова спокойно, ...
782
5
Отиде си тихо, както дойде -
със хиляди думи неказани,
със нежност, събрана в двете ръце,
и с мъничко болка останала.
Отиде си бързо, както дойде - ...
със хиляди думи неказани,
със нежност, събрана в двете ръце,
и с мъничко болка останала.
Отиде си бързо, както дойде - ...
758
1
4
Зимен ден, зимни улици, зимни души... Вятър, студ и сивота. Забързани сме. Не знаем кои сме, не знаем къде сме. Не знаем защо живеем - май, защото сме длъжни. Във въздуха се носи странна миризма на злоба. Завиждаме за къщата, за колата, за роклята... Не харесваме никого, мразим всички. Не се чува де ...
683
2
Цигулка с изпънати струни
и допир по-нежен от песен,
липсват в душата му думи,
в очите му - тъжна е есен.
И свири ли, свири във мрака, ...
и допир по-нежен от песен,
липсват в душата му думи,
в очите му - тъжна е есен.
И свири ли, свири във мрака, ...
765
7
Отпиваш глътка, виното горчи ли?
Ще пиеш ли за нас, приятелю?
За грешките, които вече сме простили
и за онези, които са останали?
Ще си спомним ли със теб за бялата ни зима, ...
Ще пиеш ли за нас, приятелю?
За грешките, които вече сме простили
и за онези, които са останали?
Ще си спомним ли със теб за бялата ни зима, ...
713
6
Приятелю, всичко се повтаря,
а бяхме малки със светещи очи.
Готови бяхме замък да изваем
от морски пясък, от нашите мечти.
Светът бе наш и бяхме непокорни, ...
а бяхме малки със светещи очи.
Готови бяхме замък да изваем
от морски пясък, от нашите мечти.
Светът бе наш и бяхме непокорни, ...
567
1
Към слънцето все трябвало да гледам,
по утъпкани пътеки да вървя,
светлината в мрака искали да следвам
и да помисля, преди да полетя.
Вода от чаша трябвало да пия ...
по утъпкани пътеки да вървя,
светлината в мрака искали да следвам
и да помисля, преди да полетя.
Вода от чаша трябвало да пия ...
568
7
Зная, че тихо ще поплачеш
за кичурите бели във косите.
Макар че от млада се заричаш –
ето ги сълзите във очите.
Ти заплака и няма да те спра – ...
за кичурите бели във косите.
Макар че от млада се заричаш –
ето ги сълзите във очите.
Ти заплака и няма да те спра – ...
576
4
Изправи се, пътят продължава
и ще има път, даже и да спреш.
Зная, че сълзите ти в очите натежават,
ала те не връщат станалото днес.
Изтупай си палтото старо ...
и ще има път, даже и да спреш.
Зная, че сълзите ти в очите натежават,
ала те не връщат станалото днес.
Изтупай си палтото старо ...
594
3
Полъх, с движения недоловими,
минават бързо и изтръпваш.
Нищо в тебе не са променили,
а се чудиш как да ги изтръгнеш.
И без да се натрапват много, ...
минават бързо и изтръпваш.
Нищо в тебе не са променили,
а се чудиш как да ги изтръгнеш.
И без да се натрапват много, ...
547
Изгубени, търсим в очакване нещо
и живота си гледаме в страх отстрани.
Каквото намерим, за нас все е нищо,
и все го захвърляме, и все ни боли.
Падаме, ставаме, все недоволни сме, ...
и живота си гледаме в страх отстрани.
Каквото намерим, за нас все е нищо,
и все го захвърляме, и все ни боли.
Падаме, ставаме, все недоволни сме, ...
477
2
Изпиваш с дъха си мойто съзнание,
внедряваш се тихо под кожата ми.
С до болка познатото ти обаяние,
изтриваш света и пак сме сами.
Приплъзваш се тихо, без дъх ме оставяш, ...
внедряваш се тихо под кожата ми.
С до болка познатото ти обаяние,
изтриваш света и пак сме сами.
Приплъзваш се тихо, без дъх ме оставяш, ...
612
4
Поглеждаш в очите си -
май променил си се,
вече го няма жаркият огън.
Угасвал е тихо той през годините
след всяко падение и всяко "не мога". ...
май променил си се,
вече го няма жаркият огън.
Угасвал е тихо той през годините
след всяко падение и всяко "не мога". ...
645
3
"Помниш ли, помниш ли тихия двор,
тихия двор с белоцветните вишни..?"
Помниш го, да, тихия двор,
помниш песента на щурците,
полъх на вятър в косите - ...
тихия двор с белоцветните вишни..?"
Помниш го, да, тихия двор,
помниш песента на щурците,
полъх на вятър в косите - ...
663
4
Прошарена коса, сплетена на кок,
фибичка грижливо кичура прибира,
ноктите червени, качила се на ток,
дама своите маниери демонстрира.
Наперено върви, вирнала глава, ...
фибичка грижливо кичура прибира,
ноктите червени, качила се на ток,
дама своите маниери демонстрира.
Наперено върви, вирнала глава, ...
655
4
Все още има надежда,
видях я в смеха на дете.
Видях я в сълзите на старец,
в усмивка на младо момче.
Видях я в гласа на творците, ...
видях я в смеха на дете.
Видях я в сълзите на старец,
в усмивка на младо момче.
Видях я в гласа на творците, ...
1445
1
5
Откривам щастие в икона.
Тъй бледа, истинска и стара.
Изплакана, изстрадана и гола.
От сълзите във очите натежала.
Събрала мъката. На всички. ...
Тъй бледа, истинска и стара.
Изплакана, изстрадана и гола.
От сълзите във очите натежала.
Събрала мъката. На всички. ...
539
3
Вървиш и пак не спираш.
Кръстопът - сега накъде?
Да останеш тук? Не! Така умираш!
Тръгваш пак - все едно къде.
Сгрешил си пътя - връщаш се назад, ...
Кръстопът - сега накъде?
Да останеш тук? Не! Така умираш!
Тръгваш пак - все едно къде.
Сгрешил си пътя - връщаш се назад, ...
553
1
Пей, творецо на икони,
накарай ме пред теб да замълча,
създай за мен неписани шедьоври,
пред които просто да се поклоня!
Пей, излей си в стих душата, ...
накарай ме пред теб да замълча,
създай за мен неписани шедьоври,
пред които просто да се поклоня!
Пей, излей си в стих душата, ...
598
2
Късно
Беше късно, никой не усети
как птиците отлитнаха на юг.
Безмълвно, но със скрита песен,
оставиха мълчанието си тук. ...
Беше късно, никой не усети
как птиците отлитнаха на юг.
Безмълвно, но със скрита песен,
оставиха мълчанието си тук. ...
579
6
Propuestas
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
