Пътека неизвървяна има пред мен,
не бързам, бавно се движа по нея -
по-леко е, щом ти пристъпваш до мен
и да сме заедно до хоризонта, копнееш!
Мечтите, несбъднати, чакат отпред - ...

Музика и аранжимент: Бойко Иванов
Текст: Мариета Иванова
Искам да дам нов живот на тази песен , за един който изгасна само на 53г.
Такъв е живота и музиката е част от него.

28
Човек в безсмислен акт животът си превръща,
ако във миналото свое построи си къща.
Не го ли ползва с разум. Само за поука,
то с цялата си сила срещу него се обръща. ...

Фантазия - като обран бостан.
А стиховете - пълна скръб. Мъртвило.
И не помръдва нищо живо там...
Отдавна пепел всичко е покрила...
Но егото му няма миг покой. ...

Когато сърцето ми се вкамени
и последната сълза се изпари...
Не търси ти повече сълзи.
А намери звезди!
В очите ми ги сложи ...

Рачо намери я!
Рачо намери я
Рачо беше хубаво момче със симпатични мустачки и брадичка. Беше вече си намерил хубава работа като общински съветник и съвсем скоро щеше да смени старата жигулина с баварска лимузина. Но едно нещо много го тормозеше. Той още си нямаше приятелка.
Въпреки усилията на негов ...

Не е ли красива социалната динамика? Да вземем например приятелството.
Има ли квалификации и изисквания или всичко си опира до емоцията да се чувстваш добре защитен, приет. или просто социален сред приятелите си?
Вярно, има различни приятели и приятелства и макар от това да следват съответните катег ...

Булото живота носи...
Булото на грях и самота!
Надеждата тя вече стана просяк!?
А любовта превърна се в игра.
Усмивката... Тя истинската... ...

Изгубихме се някъде във времето,
отдавна си тиктакаме със спомени,
поклащат се лениво от броенето,
секунди несъзнателно отронени.
Сега стоим изправени пред нищото, ...

Твърде късно е вече да се казва край,
живота си минава,
спомена отминава,
стрелките отброяват,
живота си минава, ...

"Кажи ми, дядо, как баба си обичал,
с какви мили имена си я наричал?!
Колко силно си я прегръщал,
когато от далече си се връщал?!
Гледал ли си я тайно и копнежно, ...

Де юре* сме съюз – единни.
Делиш със мен любов, тъга.
Споделям с теб мечти невинни
И своята детска чистота.
Де факто ние сме раздор, ...

Внукът ни е мъж голям!
Плаши мечките в гората...
И си ръкопляска сам;
и усмивка грее му в устата!
Внукът ни препуска с кон! ...

...Назовава ме отвън,
назовава ме отвътре,
назовава дори и сянката ми,
заспива на гръдта ми,
събужда се в сърцето ми, ...

Остарявам! Разделям се с времето!
Незабелязано летят миговете и годините...
Остава само любеща душа, сърце горещо.
И мъка по загубените дни и самота.
А болката е само за обичта! ...

Като вятър през пустинята
потърсих в нещо да се спра
цял полепнал с прах от пясък
без предпазен слой – кора
с кожа не изцяло загрубяла ...

Не знаеше къде е! Навсякъде около него бе огън и обграден от тоя огън, той изгаряше. Виждаше се сякаш отдалеч, гол и сам горящ в огъня, който сякаш спираше да го изгаря точно когато имаше чувството, че умира. В тоя миг той падна на колене и опря ръце в сухата земя. Усещаше, че тя бе напоена със сълз ...

ОЧАКВАНЕ
Преситих се на есенни листа,
отронващи се тихо със сълзи́те,
потъващи в безсънната земя,
отнасящи на младостта мечтите... ...

Предлóжи ѝ вечност
на брега на морето,
тя му каза, че е луд
и потъна в него.

Написа на тефтера ми съдбата:
"Трудности те чакат занапред!"
Погледнах я, не сведох си главата,
а продължих да пиша своя ред
по листи лунни в нощ красива, ...

Лятото е тук.
Върху заспалия капчук
чукат гълъбите зажаднели,
от дни водица не видели.
Жарко слънце. Зной. ...

Усещам присъствието на есента с дъх на теб.
Тя е тук. Ти си тук.
Хайде да спрем с тази криеница, ела при мен.
Нека да усетя и твоето присъствие.
Ела си. ...

Ето ме,
присъствам и отсъствам.
Чуваш ли?
Душата си разкъсвам.
Не съм те търсила, ...

02.07.2017 г. Велин

Разходка в планината
Вървим с тебе двама,
по пътека от трева.
Привечер, топло лято,
държиш ме за ръка… ...

Времето
Час след час,ден след ден времето отминава,
само спомените за хубавите дни остава.
Времето рисува по моето лице,
по лицето – бръчки, по косата – кичури бели. ...

Тия дни като си четях новините за Латинска Америка попаднах на съобщение за миграцията на милиони червени и черни сухоземни раци, които живеят в Куба, към брега на океана. Това ме подсети за една стара история.
Напоследък все за мигранти се говори в новините, но тези не са от Сирия или Афганистан и ...

Тук е невъзможно зелено и тихо.
Не е тихо. Като Господ е нямо,
като благодарна вечерна молитва,
като спяща детска къдрица на рамо...
Само вятърът мудно похърква ...

Чакаш ли ме
сега,
там, до дънера?
Във трева
тротоарчето ...

Яхнѝ ветровете,
с тях смело
препускай
по пътя
безкраен ...

Автор: Генка Богданова
Като мъртвец, неоплакан и сам,
глухото село простира се там.
Тъмнеят прозорци – очи ослепели.
Не скърцат вратите – уста онемели. ...

С лунен сърп ще зажъна душата на хляба.
И светулки ще втъкна, сякаш лъскав косичник
А смалена нощта ще е лятна и слаба
и към тъмното горе ще праща метличини.
Еднодневките мълком в кръг ще танцуват. ...

Аз свикнах да преглъщам трохите от твоите залъци.
Дето на други ги даваш, със тях да се хранят!
Свикнах да ти се радвам за час-два лакомо,
А после пак да те няма. И да те няма.
Тия крадливите, дето все на ухото ти шепнат, ...

Лошото време
Днес цял ден времето е лошо –
сърдито, нещо го боли
проклина се, като при Тошо,
на цял свят то се инати. ...