и виждам
някакъв неясен цвят -
на продадено безверие...
После съм застигнат от дъжда
на вярата измислена. ...

Во кофите носам тишина
ја оставам во собите.
Ќе чекам,
додека не падне
и последната куќа во селото. ...

Бедност, глад, мизерия!
Страх, болка, жестокост!
Светът е Ад!
Докога?
Нима хората нямаме ни сърца, ни душа? ...

Есе на тема:
Защо не пораснах...
Аз учих в Испанската гимназия „Мигел Де Сервантес“ в София. Живях в една действителност, която беше реална, но и фантастична.
Днес, години след като завърших тази гимназия, оставам силно свързан с нея. Продължавам да живея в тази действителност, която ме изгради като ...

... ако не искаш слабостта на сърцето ми, то вземи силата на главата ми...
Нямам комин, край който въздишки да кътам,
ни дума-страстница в среднощния огън да лумне.
Но знам, че ме чакаш по бялото тайнство на пътя,
безсънен и сам в тая нощ и хаплива, и чумава... ...

Да застанем с теб под лампата.
Нека да броим снежинките.
Ти – големият,
аз пък – малката...
Ето първата снежинка, ...

Как хапещо навън е!
Отрупана със сняг,
елхата е заспала,
под топъл похлупак.

Колко пъти можеш да простиш,
колко пъти упрек и въпроси,
колко пъти думата "сгреши"
на сърцето болката ще проси.
Колко пъти студ и самота, ...

„Всеки човек има определен хоризонт. Когато хоризонтът му започне да се свива и стане съвсем малък, той заприличва на точка. Тогава човекът казва: това е моята гледна точка.”
Мисъл, приписвана на германския математик Давид Хилберт
Всичко зависи от гледната точка.
Ето това е най-важното: да имаш точк ...

Дали съм много влюбен в тебе аз? –
Това те най вълнува тебе днеска.
Очите ти – с отблясък на елмаз,
събуждат ли у мен любовна треска?
И май че няма смисъл да отричам, ...

Леден
Усещам студ като януари,
зимата не е проблем,
проблемът е ледът в сърцето ти,
замръзнал поглед, ...

Викни ме, когато тъгата
неканена в теб се притисне,
когато ти хване ръката,
и в ледени длани я стисне.
Викни ме, когато вината ...

Утре ще помоля времето,
макар и мразовито, да фучи,
да разтопи с целувка бремето,
което на сърцето ми тежи.
Ще помоля също вятъра, ...

И ти си в мене – ти, родино моя
„Това е, подчертавам, качествено нова демокрация, при която всичко ще бъде изборно, ще става така както реши стопанинът. Дали един работник ще бъде член на бригада или не, ще решат нейните членове...”
Оставям вестника. По принцип не оставям концентрацията си насочена ...

ПРИЧАСТИЕ
Как приличаш на пролетта –
млада, буйна и всеотдайна
и ухаеш на полски цветя,
на тревите и техните тайни. ...

64/Със две-три думи ще ви кажа,
там как тъгуваш за дома.
В мъглата щом ти се покаже,
изчезнал някъде в света...
За близките си затъгуваш... ...

Не казвай сбогом на топлината.
Нито пък на нежната ласка на морето.
Не казвай сбогом на усмивките,
които си видял през светлото лято.
Не казвай сбогом на това, ...

Във дни на най-голяма трудност
и влачейки голям карък,
в душата ми настъпи смутност,
а мислите се движат в кръг.
И срив в живота ми настъпи, ...

От клетката си ще избягам
във непознати висини,
да гоня вятъра прохладен,
умът в екстаз да полети...
И късно, във прегръдка топла ...

Моля!...
Окончателно затръшни ми вратата.
Не оставяй пролука удобно,
за да се върнеш, падне ли мрак.
При мен е светло, но и бездомно. ...

Тръгна си... Така си мислех, защото довчера лежеше в леглото ми, прегръщаше ме и ме обожаваше, а после вървеше след мен и непрекъснато ми даваше съвети. Тогава къде беше отишла? Нещо не беше наред. Не беше го правила досега и бях сигурен, че ми е вярна... Изчезна, ей така изведнъж – само се разсеях ...

poetry has rhythm, it has heart
but only when the writer does his part
emotions flow and emotions go
in the unconscious down below
thought is left so far behind ...

Двамата сме чудна гледка!
Аз - с ролетка във ръка,
по бикини Ветка трепка!...
Как се нагласих така?...
А на моята съседка ...

Пътят по който не тръгнах,
очи не отворих дори.
Често в живота се спъвах,
любовта в сърцето още гори.
Труден, често пътят затворен. ...

Потъвам в мислите си
за твоя образ,
потъвам в чувствата си
за твоето сърце.
Ти си с мен в миговете, ...

Сърце мое, свидно мое,
защо те не заобичах?
А само ранявах те безброй много
и държах се с теб тъй строго.
Вината твоя не беше, ...

Ти си ми крилата, мое небе...
Ти си звездно небе, моето небе
коeто гледам всяка вечер, за да
видя тази ярка звезда в очите ти,
която осветява душата ми... ...

СЕЛО
Прегърбени столетници
светли спомени оставят
и бродят тъжни клетници,
черни кърпи ги издават. ...

Чувствата ù към мен намаляха.
Намаляха и в един момент съвсем се изпариха.
Пресъхнаха, както пресъхва езеро след дълга суша.
Дъното се оголи и напука, пустош безкрайна...
Като душата ми.

Било ли е някога присъда
очи с очи да се срещнат?
Била ли е заблуда
нощта студена, снежна,
когато от очите падаха сълзи? ...

Един народ – потънал в кал,
останал сам, без грам надежда.
Един народ – търпял провал,
от срам главата си привежда.
И тъй зачака той промяна, ...

Лягай, под юргана крий се,
вънка хапе и не пуска!
Наближава минус трийсе,
под краката хруска, хруска!
Няма врабци, нито врани. ...

Очите ме излъгаха... Повярвах!?
И ето ме, предаден съм от тях...
Душата ми предаде ме за туй, че
повярвах истински във любовта.
Сърцето ми, то с мене страда... ...

Стоя на приглушена светлина... в стаята, сама. Слушам ритмична музика и се наслаждавам на света. До мен... и не само, а навсякъде около мен – тишина. Говорим с нея за толкова много и различни неща. Аз я питам, тя ми отговаря с думи, две или една, а понякога дори и без това. Казвам ù колко е различен ...

Петър и Мария вървяха заедно по отрупаната със сняг улица. Говореха си за миговете, които са прекарали заедно. Тя си спомни как той я докосваше, галеше и целуваше.
Вървяха дълго и бавно. Валеше сняг, а те бяха само по болнични дрехи. След дълго ходене, те стигнаха до един хотел.
- Да влезем
И влязох ...

Ќе те допрам со рацете на моите брези
за од тебе да направам камен
или бесценет трофеј
или чудо што трае три дена
ќе те стигнат рацете на моите бели брези ...

СЕЗОН
Есента е циганка крадлива –
летните усмивки ни ограби,
настани се тайна, парцалива
и постла с мъглите си огради. ...