По стихове на Вапцаров от ,,История"и ,,Борбата е безмилостно жестока"
Живот ли бе, да го оТпишеш
и да го заровиш ще мирише!
До бурето ще бъда с теб,
бу(ти)лко моя, защото ...

58/ Умът ми не го възприема,
заключен сякаш с катинар,
а исках „фарсито” да взема
за мене да е като дар.
И не пестях, добре се трудех, ...

Душата ми броди след тебе,
любовта като ураган бушува
и болка разкъсва гърдите.
Очите ми ронят сълзи.
Трудно се живее с такава любов. ...

Приказките свършват тъжно.
Той знаеше красивия ù край.
Всеки я написа върху лист,
после само грешките поправи.
Написа я щастлива той и ме забрави!

Още си тук? Не желаеш сбогуване...
Във страстта ми се хвърляш изцяло,
каскадьор безразсъден, който страстно жадува
мойто тръпнещо, огнено тяло.
Но не знаеш, нали, причинявам изгаряне, ...

You make me lose my mind
With your sweet voice
For the others I'm blind
You were my choice
I wanna hold you tight ...

Ще изпиша по стените
твоето име
и ще боядисам водите
с цвета на очите,
които във тъмното светят ...

по заснежените склонове бягаш
някога скитница си била
на чужди рицари
които честта си дават
за бой ...

Ти си от някъде,
и аз съм от там.
Тръгнал съм за никъде,
нали с мен си, не съм сам...
А когато стигнем, ...

Не бях достоен,
но пак обичах,
проклинах се,
в душевни дрипи
се обличах, ...

Louise - Sorrow
Lost in a fairy tale,
you forgot her in a golden maze.
Enchained to bitter roots,
you didn't look deep into her eyes. ...

Олга АРЗИАНИ
По повод 80-годишнината на Пеньо Пенев, големия български поет-трибун
От младостта Димитровград строен е
и затова животът тук не спира.
Изпя най-чисти песни Пеньо Пенев, ...

Олга Арзиани
Аз жив съм още и ви моля
достойна смърт и аз да имам.
Във хосписа лежа – тъй болен,
дори душата ми изстина. ...

Bitter Sweet Symphony
'Cause it's a bittersweet symphony, this life
Trying to make ends meet
You're a slave to money then you die
I'll take you down the only road I've ever been down ...

Алда Мерини - Тези като мен
Тези като мен даряват мечти,
с риск дори да се лишат от своите…
Тези като мен даряват Душата,
защото една сама душа е като ...

Пак да ти пиша?
Изписах цяла тетрадка.
Само аз съм във нея,
защото ти си – загадка.
Или да шепна ...

С устни
С устни искам да ме нарисуваш,
с вопли в стихове да ме редиш!
В мокри сънища да ме сънуваш,
като волен ястреб да ме укротиш! ...

Забрави ме, моля ти се от сърце...
Забрави ме, мило изстрадано сърце!?
Забрави, за мойте мечти горещи!?
За мойте тъги, сълзи солени.
Накарай ме да спя спокойно нощем. ...

Във тази снежна зимна нощ
ела при мен с гореща мощ.
И нека снежна буря вън да вей,
със нежни ласки цялата ме сгрей.
Ела при мен със огнен зов. ...

Това го беше сънувал. Или по-точно – беше го преживял. Обаче преживяното винаги е по-различно. Тогава всичко беше хем мрачно, хем сияйно. Случваше се край морето, чуваше шума на вълните. Имаше павилиони, балони, продавачи и тук-там курортисти. Обаче хората не бяха много, защото сезонът бе странен. Н ...

Красива си и в утрото без грим,
щом слънцето очите ти погали.
И в мене ти попиваш като дим
от огъня, чрез който ме разпалваш.
И аз трептя с изгарящо лице, ...

Отлитат всички светлини
в посоката, която се снижава.
Ръмжи в нощта звезда и
кучи студ със нея се задява.
По устните на вчерашния страх ...

НАУКА = Некадърни, Ама Учени; Кадърните -- Аутсайдери.

Родих се аз нощес, не беше толкова отдавна,
в студ и сняг. Както беше днес.
Вървях пътеката тя бе толкоз славна,
сърцето си доведох аз на тоз адрес.
Денят, той името ми е подсказал, ...

Позна ли ме?... Да, аз съм онзи мъж,
от сънищата ти сега изникнал...
Повика ме във нощите си неведнъж
и на зова ти винаги откликвах...
Щом черни облаци във твоя ден ...

Когато се събуждам...
Вчера, когато се събудих,
очите ми се...трогнаха...
и днес след това разбрах
как безкрайно те обичам.

Мария се събуди към пет и половина сутринта, никой не беше в стаята. Отви се и седна на леглото, стана и отиде до следващото болнично легло, дръпна завесата и видя една жена да лежи, беше на системи. Мария излезе от стаята и отиде да търси Петър и го открива. Той спеше дълбоко. Докторът влиза в стая ...

Липсваш ми в
юлския ден,
бавно споменът се завръща.
Още е топъл.
Вечерницата те поздравява, ...

... ... ... Лисицата, като не могла да стигне гроздето, рекла - кисело е!
... ... ... Онези, необразованите, като не могли да възприемат преподаваното съдържание, казват то е непотребно!
... ... ... Случайна ли е българската пословица. Не! Тя е изстрадана истина! Изстрадана от нашия гениален народ, ...

СНЕЖНА РИТОРИКА
Р. Чакърова
Този сняг заваля сякаш знак да даде –
някой идва сега да се стопли.
Някой влиза у мене съня да краде. ...

Достойните ли? Вече са оплюти.
Народът ни достойнства не търпи.
Не са разбрани, камо ли пък чути,
щом истини изричат, не лъжи.
Достойните са камък в житна нива, ...

Ти си толкова малка и крехка.
И светът ти е само добро.
А аз вплитам съвети в жилетка
да те пазят от злоба и зло.
С всеки ред те орисвам мъниче ...

Направи завой
и повече недей да питаш
дали ми се спи,
в колко съм станал,
беше ли ми студено снощи, ...

ОТ ДРУГАТА СТРАНА
(Разказ)
Притворих очи, слънцето блесна в очите ми, но така ми се искаше да се излежа поне още миг, поне още секунда, която времето да разтегли и по някакъв неведом начин да превърне в час, ден, столетие... Нима наистина трябваше да се събуждам? Защо трябваше да ставам? Сладката др ...

Лошата глетка ја тргнав од очите
и ја фрлив во проточна вода
од свиленото рамо вадев проколнати ѕвезди
за копнежи да немам
тажна химна пее моето срце ...