резен луна
увита в станиол
изцапано от шоколад небе
и пръснати
бонбонки от тик-так ...

Габриел
Осъден на 20 години затвор
Връщах се от поредното интервю за работа. Вървях бавно по улицата, с наведена надолу глава. Бях сигурен, че няма да ме одобрят и този път. Това ми стана ясно още от първия поглед на управителя на ресторанта. Чудех се как да съобщя за поредното разочарование на майк ...

РАЗКАЗЪТ НА КАКА ГИНА
Вървях си бавно по улицата, натоварена с две чанти претъпкани с продукти /напазарувала бях за Великден/, когато видях пред мен да върви кака Гина – тя живее през два входа в нашият блок. Настигнах я, заприказвахме се и тя започна да ми се оплаква:
Ох, Юлиянче… дъх не ми остана! ...

ЖЕНАТА, КОЯТО ПРОСТИРАШЕ
Балконът ù – същински кораб,
готов при вятър да отплава
сред шумните вълни от хора, –
една течаща пъстра лава. ...

И хвърлила монетата през рамо…
на мама
една сълза отронена в душата
за кой ли път напомни пак за теб
а после се разпръсна във тревата ...

Новият дом
Продължителният и монотонен звън прекъсна тракането на чиниите в кухнята на Каралайн Бишъп. Младата жена спря чешмата, избърса ръцете си в снежнобялата кърпа и с бързи крачки се отправи към масата. Взе телефона и без да се замисля натисна зелената слушалка. Беше брокерката Хелън.
- Здраве ...

***
Повдига ми се бе хора.
Нещо напира да излиза.
Дали препих!? Храната ли ми е в повече!
Не знам? ...

на нея
Ех, ти моя мъничка, красива фея,
защо пораждаш във сърцето ми тъга?
Нима напомняш с нещичко за нея,
та за туй притихнал пред тебе аз мълча! ...

Там, на пейката, в близкия парк,
двама просяци тихо седяха.
Бе единият дрипав и стар,
и в очите му сълзи блестяха.
А пък другият, малко по-млад, ...

Спомени времето срутват
и нахлуват в днешния ден.
Той своите грижи трупа
и гледа с поглед студен.
Момиче-спомен търси наоколо ...

Откровен
С хората аз съм откровен,
в Живота си говоря истината всеки ден!
Какво спечелих от това.Ами Това!
Заспивам,сънувам и се събуждам спокоен! ...

... но се остави да бъде воден от своето убеждение, че човешките същества не се раждат веднъж завинаги в деня, в който майките им ги даряват на света, ами че животът ги заставя още неведнъж да родят сами себе си.
~ Габриел Гарсия Маркес,
"Любов по време на холера"
И по-велико е това,
когато сам се п ...

Обичай ме такава, хаотична,
разсеяна плетачка на мечти,
обичай ме и тиха, лаконична,
с потънали във нищото очи.
Обичай ме, когато съм далече, ...

Далече, далече -
мечтата ми остана там.
Усмивката я няма вече
и гоня те, но пак съм сам…
Да тръгна се страхувам, ...

Не желая да мисля за теб.
А не искам ли, значи ще мога.
Ще зазидам те във стихоплет,
за да спре тази страшна тегоба.
Ще забравя и ще си простя ...

В олющената нощ студена...
Във тъмното, във мрака чер!?
Едни очи самотни плачат.
Гасят пожара в мен.

ОЧАКВАМ КАТО ВЛЮБЕН
Очаквам като влюбен,
залеза, луната…
гърдите си да
пръсна от възторг! ...

Когато есента порумени косата на гората и вмъкна златни жилки в нея, тя заплака със дъжда. Посипа листните си сълзи по земята и зави с тях покълналите си деца. Накрая изнурена от плач и от ласките на сланата покафеня и плача и пресъхна. Останаха само посипаните сълзи, вятъра да ги пилее и да си игра ...

Щом съм днес
седемдесет и три годишен,
да не мислите,
че вече съм излишен?
Аз крепЯ ...

Непоколебимо се просмука
мисълта за нещо натоварващо.
Изгарящо вълнение, стремеж,
копнеж за крайно и затварящо...
Прелитна край вратата, ...

Светът върви към погибел и ето -
мъдрецът в сламената шапка го полага.
Небето е самотна синя пепел,
залязва слънце - прешлените сляга.
Сандалите на спомените носиш ...

По стъпките на отдавна отминало лято
Вървя по брега на морето,
което
прилича на чуден,
отдавна застинал пейзаж. ...

На съпругата ми
и близките ми
Тази вечер - с красота
на пролетно дихание -
почива си душата ...

Тайни свитъци
-Как си?
-Добре съм!
-Какво правиш?
-Търся себе си ...

Гербът нямащ лъв, а татко,
майката ни разката.
Киселото не е сладко.
Шип в мазола на греха.
Вълци вият към луната. ...

Каквото и да направя, все е неправилно –
стъпка напред към безкрая.
В очите ти съм огледалото криво, измамено
и малко черно е, зная.
Всеки нов ден, миг и желание ...

Огледало
На теб
Търсиш ли ме всяка сутрин в огледалото,
взирайки се скришом в него?!
Прегръщаш ли ме всяка вечер под одеялото, ...

Все още те обичам, И не го отричам.
Раздялата не е сбогуване, Не е...
Но вече в тази обич не се вричам,
че тя река е, и изтекла, и изплакана е...
Остана и коритото блестящо ...

Знай в лилаво те обичам!
С теменужен дъх докосвам.
В люляк раждам се и тичам-
мигове лилави омагьосвам.
А лилаво- приказната вечер ...

От медицинска гледна точка във всеки един организъм съществуват паразити. По своята същност, паразитите нямат за цел да унищожат човешкият организъм. Тяхната цел е да си съществуват тихо и спокойно, като замаскират своето съществуване. Човек пълен с много разновидности паразити започва да се чувства ...

В ТУНЕЛА
Преобладаващата в него чувственост се стече от носа му в черно-сиво и той заговори на белгийски, за да прикрие натюрела си.
- Но вие говорите френски!
- Разбира се, мадам. Аз съм шоп.
Шопът не си беше скубал и мил носа от две седмици, а другата част от тялото, което съпровождаше носа – поне ...

Из Глава I - Козметичните компании ни подвеждат
Най-лошото нещо, което може да се случи на едно красиво лице, е да има собственик, който сляпо се доверява на рекламните кампании. Ако изброим всички подвеждащи твърдения, откровени лъжи и манипулации в козметичната индустрия, тази книга ще бъде тежка ...

Обичта е като филмите
Хубава е, но не значи нищо
Преди да разшири зениците
Преди да е създала изгрева
Обичта е като птиците ...

На жената, която ме отгледа.
Защото някой ден ще се видим отново.
Сърцето ми е ничие. Подслон
за спомени. Каторга. Вътре - вятър.
Не ми е топло. Зъзна. Нямам дом. ...

Забелязаха я в началото на есента. Дотогава на никого не беше направила впечатление. В малките морски градчета е така, настъпили ли октомври чуждите хора изчезват и местните почват да се поздравяват по улиците с думите „ Ей, най-накрая свърши това лято, та да се видим.“ И тогава видяха и нея. Първо ...

В болка се сепна*
мисълта за красота.
Есенно цвете вехне
като спомена за любовта.
Бог раздели нас - ...