От болката в душата ражда се живот.
От черното крила на птица бяла.
Попитайте ме, как се минава през любов,
която в тръните от мъката бе нацъфтяла.
За болката си зная аз сама... ...

И преди...,
и след...,
всяка крачка е пътят към теб!
В хиляди маршрути се залъгвах,
че ще те срещна в друг импулс... ...

Ще се откажеш ли от мен, ако внезапно
морето се оттегли от скалите,
ако си тръгне наранено, безвъзвратно,
и с радост отдаде се на вълните?
Ще се откажеш ли от мен, ако луната ...

Вървете по дяволите,
твари коварни,
душащи света безгранично!
Носете със здраве
до гроб капитали - ...

Тази нощ сънувах татко,
милият му бащин лик,
дошъл от Оня свят за кратко,
да се видиме за миг.
Усмихнат, мъжки ме прегърна, ...

Прости ми, врабче! Моя мощ неукрепнала,
черупката счупих, бе толкова рано...
Косите ти скришом погалвах, залепнали
от пот и кошмари в гнездо несъбрано.
Прости ми, че нощем самичко заспиваше, ...

Позиция
Къде е за живота истината?
В желанието да съм щастлив?
В това да радвам другите?
Да им украсявам живота сив? ...

Трудно е да умираш придружен от самота.
Само на глътки да поемаш радостта,
като противоотрова на горчивия живот.
Горчиво щастие и страх да не се изплъзне
от ръцете ти. ...

Една ранена птица повалена
от злото, ненадейно - на земята,
притихнала е, притеснена -
ще усети ли отново свободата?!
Тя рееше се волно във простора, ...

Може би, може би, ако бяхме се срещнали в друго време, друга вселена
тогава пак бих обикнал теб.
Трудно се забравят очи като твоите,
погледът ти - капан, плен,
гласът - изпиващ всяка капка гордост. ...

Когато ден - денят убива
и остър вятър зафучи,
мечтая си в квартира сива
любима песен да звучи.
И ти да си със мене, мила, ...

IV.
Всичко се случи в оная тъмна и дъждовна февруарска нощ, когато триеше за седми път огромната черна дъска на аулата от изписаните уравнения.
Амфитеатрално разположените банки му помагаха да се съсредоточи максимално, затова предпочиташе това място за да развие теорията си. И когато опъна двете ус ...

Когато липсва му внимание,
дъждът прелива си от пусто в празно.
А трябва малко съзерцание,
за да е тъга, любов, целувка хладна,
усетени в една сълза. ...

Сълзѝте горчат
и солят, но най-вече
да бъде смехът!

Smooth Jazz

От днешния си ден назад се вглеждам -
Там някъде, по пътя да те зърна.
Напразно е! И никаква надежда!...
Е, няма как годините да върна!...
Сега са спомен лудите ни нощи - ...

Възроден съм от хубава фея,
дала ми нови, големи криле
и с усмивка продължавам да пея
по безкрайното ширно поле.
Възроден съм от нейната сила, ...

Кога ще стихнат всички ветрове -
да мога пак в душата да се скрия.
Да имам само тихото небе,
в твоя свят от нежност да пулсирам.
Да светя денем в твоите очи, ...

Мраморни гробове,
покрити с изкуствени цветя.
Издигнати каменни мостове
между живи и мъртви лица.
Свраки злобно пеят във дъжда, ...

***
Мълчалива нощ
нежността ти играе си с косите ми
ръцете ми прегръщат душата ти
не само ти си мой и аз съм твоя ...

Превръщам се в женско тяло, което никой не обича.
Ти не желаеш децата ми. Не мечтаеш в розово.
Гребенът на вълната е счупен. Изгревите залязват.
Хората ходят по шепоти. Времето свири надежди.
Свиват цигари платната. Днешните наркомани са пирати. ...

Утрото шепне. Обещава. Взема. Дава.
Носи радост и надежда.
За идващото.
И тъга, за не идващото. И това е ок.
Денят е цял като живота. ...

Господи, защо ти е брада?
Моята душа от гняв влакнясва.
Няма нужда тя от очила.
Космолици, днес са и опасност.
Всички терористи са с бради. ...

Се насмеа на мојата сиромаштија
иако беше стопати победна од мене
и носеше катран во својата самоуверена појава.
Носев вода во решето
за да ги полевам своите полиња ...

Чуваш ли моето мълчание,
прималяло от прибоя
в клокочеща душа,
в запечатано стенание –
не може да си моя... ...

Вече не зная как се говори.
Зная единствено как се мълчи.
Всичко разказах. Тъй много истории.
Вече от думите малко горчи.
Вече съм празна. Не диря надежди. ...

Защо наказват винаги добрите!?
Защо ги карат да тъжат?
Защо втълпяват им вината?
Че заради тях чезне ни светът...
Нима са те виновни, за всички грехове!? ...

Видях те скришом да пресичаш
С букет в едната ти ръка
Навярно мислено се вричаш...
Спускаше се утринна мъгла.
Как букети с друга да деля ...

Тук в сърцето ù живее Тя,
светлина и сила в нейната душа.
Преход към нейните несбъднати мечти,
но по пътя и отворени са хиляди врати.
В сърцето и живее Тя, ...

Днес разходих се
по Витошка
... зяпах по витрините
.... кичозни...
Дядо Коледа видях ...

Таксито ме закарва до стария град. Джумаята ме приема във своите обятия. По уличка калдъръмена се отправям към най - прекрасната и древна част на града. Усещам маршировката на заптиетата. Чувам изстрели. Балабановата къща потрепва с нейното величие. Загубвам се на Хисар капия. Църквата построена в н ...

Сам дойдох от равните полета –
не от върховете на Парнас.
Вие припознахте в мен поета,
без да съм един от вас.
Помня как в усмивка тънкозъба ...

Защо не пораснах? Защото не исках!
Беше ми хубаво да тичам сутрин в кухнята, където баба ми е запалила печката и ме чака топло мляко с бисквити, да я целуна и да потъна в прегръдките й. А всички останали да са на работа. И после да играем с баба- по-точно аз да си играя , а тя да плете седнала в кух ...

Ако слънцето биде твой враг,
то луната ще биде мой праг
към твоята душа,
докрай невъзпята,
към кръвта ти, ...

Весели пуканки с комерсиални и с церебрални смущения.
(Откровенията на Пинокио Лентяйков по прякор Горския)
УВОДЪТ
Завърших лесотехническия.
Нооо… ...

Срещнах хиляди лица, ръце и устни,
хора с чисти и добри сърца
и с цялото си съвършенство не успяха
да пробудят в мене любовта.
Аз най-несъвършения избрах ...